1 .XII.1933 год., петък
Цял ден бе облачно. Сутринта, кога се подаваше слънцето зад облаците, Учителят каза: „Гледайте колко прекрасна картина се отваря пред вас. Тя е рядка по сюжет."
До обед все ми се дремеше. До 10 ч бях при Учителя в салона, а следобед помагах на Петър Чорбаджиев, за да сее фидани, и му копах 2 дупки. Вечерта говорихме до 10 ч с брат Иван, сестра Неда и Еленка.
2.XII.1933 год., събота
Нощес валя дъжд. Земята се заледила. Станах в 5 1/2 ч. Започнах да чета една лекция, която
Еленка ми донесе - 3-та неделна беседа от 15.Х. 1933 год. -„Ще се зарадва" *.
* Беседата е отпечатана в томчето „Постижимото", с. 41- 59, ИК ,,Жануа'98", С., 1999. (Бел. М. И.)
Ето някои добри мисли от нея:
Всеки, който не служи на Любовта, Мъдростта и Истината, е иноверец. Всеки, който тях изповядва, е правоверен.
Земният, материалният живот е калният живот. Много примеси има в този живот и затова трябва да се пречисти.
Духовният живот е живот, който е започнал да се пречистя. Той е процес на пречистване. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият подразбира единственият живот, който е чист.
Ти не можеш да се освободиш, но трябва да се пречистиш.
Никога човек не може да се освободи; и хиляди цървули да скъсаш, пак не можеш да се освободиш, но да се пречистиш е твоя работа.
За да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба.
Домът, общественият живот, народността и религията, това са завършиени процеси, те не могат да се поправят. Сега трябва да дойде нещо съвършено ново, старото няма какво да се поправя.
Аз градя новото, за което съм пратен, нищо повече! Старото нека го оправят другите.
Някой казва: „Дай на тия хора ум." Всички хора имат доста ум, ако остане сега да им се дава ум, то е изгубена работа. Вие ще ми кажете тъй: казано е: „Ще бъдат научени от Господа." Но това е една нова епоха в Писанието. Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога. Това са синове Божии. И трябва съвършено друго разбиране. Трябва да ги преведете тия неща. Окултистите правят тия връзки. Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате, да ви научи. Да ви научи Господ някога, то е невъзможно. Тези, старите разбирания и схващания, всичко туй трябва да оставите, за да дойде новото. И трябва да се измените, за да имате една чиста мисъл, едно светло чувство,
една силна воля, за да възприемете новото! Аз наричам „ново" пресния хляб, а не мухлясалия (и т. н.)
Мене не ме интересува само знанието на Земята, а и знанието на Слънцето, на другите планети, на звездите. Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време да се занимавам с детинските работи на земята.
Процесът на горенето е процес на чистене, а не процес на унищожаване.
Смъртта е процес, за да се уравнят всички противоречия.
Всички, които не искат да дадат, трябва да умрат.
Нека дойдат всички учители, майки, бащи, учени - всички, които вършат волята Божия. Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва да освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората. Сега, не че някой ни е свързал. Има една слабост у хората, за която са свързани. Както Соломон бе свързан със слабостта си да обича жена чужденка, но тя го предаде.
Не поверявайте вашите тайни на жените!
Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по 9 бъклици сме пращали, да ги калесваме. Насила идат страданията, а не че те искат. Ние ги насилваме и те най-после дохождат. И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад. Страданията като дойдат, няма вече връщане за тях.
Пътят на щастието е постлан, павиране камъните на нещастието. И, следователно, за да дойде щастието в света, трябва да мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество. И докато не то направим, тия страдания няма да си идат. И като свършим този път, по който щастието може да мине, те ще си заминат и ние ще ти изпратим с гайди, музика и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
Каквото и да искате, сегашният живот ще си остане такъв, какъвто си е.
Любовта издържа на всички противоречия. Тя се приспособява. Тя е като лодка в развълнувано море. Може много да се клатушка, приспособява на вълните, но устоява.
Омразата е лед, който се стопява, а Любовта е лодка, която на брега излиза.
Вие се радвайте за противоречията, които съществуват в душата ви.
Аз наричам виден човек този, в душата, на когото има големи противоречия, мъчнотии, страдания, тъй както наричам силен кон този, който носи 100 кгр. товар на гърба си. Ако не бе силен конят, нямаше да бъде натоварен толкова.
Пусталията кон едва носи 10 килограма.
По-добре е страдания, мъчнотии и здраве да имаш, също и сила да имаш, отколкото да нямаш никакви изпитни страдания в душата си, но и да нямаш здраве и сила. За предпочитане е силата и здравето, макар че има противоречия.
Не считайте, че имате противоречия в обществения живот; противоречията показват, че вие вървите напред. „Ама ние не живеем добре" - то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме назад, но в сравнение с миналото сме напред.
Съзнанието, това е една арена, в която се преплитат много умове, много мисли. Вие мислите, но едновременно с вашата мисъл е преплетена и мисълта на хиляди и хиляди хора. Не сте вие единственият, който разрешавате сам въпроса.
Както в камарата стават разисквания и най-после гласуване, така е и в самия тебе - ти не решаваш сам въпроса, а камарата. Ти си цар, който издаваш указа.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи", но това е едно разсъждение на болни хора.
Правото е само право в доброто, а не в злото. В злото няма никакво право. Правото е право само в Любовта, в омразата не е право. Правото е право само в Истината. Дето има Истина, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там. Дето няма живот, дето няма знанието, дето няма свободата, няма никакво право!
Има верукущи хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които живеят по старому, а изпълняват живота по новия начин.
Сега ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдащото общество. За това работят най-разумните, най-силните същества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условията за бъдащето. И какво мислите, тези кризи, които имате, туй, което сега наричат тези економически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност, всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.
Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият; но има един свят много по-реален, отколкото светът на душите.
И в духовния свят умират и ги погребват. Само в Божествения свят няма смърт, но няма и раждане.
Дето има раждане, има и умиране.
В Божествения свят хората нито се раждат, нито умират. Там са толкова, колкото са всякога.
Всеки, който се опита да докаже какво нещо е Господ, той е най-големият невежа. Няма какво да се доказва, че има слънце.
Ако ние можем да докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света.
Днеска е сняг, студено из София. Отидох в Учителския дом. Заварих Д. Негенцов, Тодор Попов и Колю Никитов. Говорихме за разни въпроси и за нашето възвръщане.
Ето, пристигна и Манов. Зарадвах се много от неговото присъствие. Той дошел, за да уреди нещо с дъщеря си Милка, ученичка в VIII клас, и да уреди нещо за Угърчинска.
Отидохме заедно с Досю, Манов и аз в Министерството. Манов се явява при Кръстю Петров и го замолва да ни възвърне. След размяна на някои мисли, Кръстю пак ни упрекнал в дъновизъм и разврат. Нарекъл Еленка „госпожа невенчана". Но Манов му казва да издаде заповед за уволнението на 50 учители от Царибродска околия, щом като обвинява и уволнява Равненските колеги. Кръстю му обещал, че ще ни възвърнат.
Вечерта до 10 ч все бяхме заедно с него.
7.XII.1933 год., петък
След школа, понеже днес е ден на почивка, отидох към кафене „Македония", за да се срещнем с Манов, та да отидем при Слави Михайлов, Либер на Брезнишката околия. Към 11 ч бяхме вече в компания със Сребро Данов, Яков Янков. Пихме по един чай и отидохме при Слави Михайлов, той не рачи да ходатайствува за възвръщането ни, като обеща да дойде в министерството, та може да нареди нещо.
На обед отидох у Янков. Поспах на Благова креват.
Следобед пак се събрахме Манов, Угърчински и аз в Министерството. Вечерта той успя да вземе от Училищната инспекция оставката на Казасов от Годеч и се застъпиха да назначат Угърчински на вакантното място.
Вечеряхме в „Ясна поляна". До 11 ч говорихме в Учителския дом. Запознах се с един много добър приятел на Манов, живее на „Цар Борис" 103, София - Владимир...
Легнах към 12 1/2 нощес. Не съм можал да спя добре и се събудих рано.
9.XII.1933 год., събота
До обед помагах на Станка да решава задачи.
Следобед отидох и се срещнах на Василовския хан с Манов, Угърчински, Митю Костов, Есто Станков. Видях съдията, ветеринарния Славчо от Годеч, Катя Кънева и др.
Тия дни прекарвам различни състояния на вътрешни и външни борби и противоречия, но имам вяра в Бога, че всичко ще се нареди благополучно и ние ще се възвърнем пак в Равна.
10.XII.1933 год., неделя
Цяла нощ е валяло сняг. Земята е покрита с една педя и повече сняг.
Снощи, като се изкъпах и легнах, сънувал съм, че Учителят нещо ми се караше, но не за нещо лошо, но спомням си, че ми говореше високо и като скаран, нещо ме учеше.
През нощта съм сънувал, че ме нещо разкарват като учител, ще пътувам занякъде. Но дали за Равна, не помня добре, но знам, че все с познати хора се срещам.
Тая сутрин съм се успал и ако не бе дошла Еленка да ме събуди, то щяхме да се успим.
Днеска Учителят ни говори много хубави мисли в утринната беседа, а обедната бе изключително за дишането. Беше дошъл на беседа и Зидаров, аптекар в Годеч, заедно с брата си.
Следобед говорихме надълго с Елена Андреева. После свирихме с Игната и вечеряхме заедно.
Ходихме на концерт в братския салон. Бяха дошли някои гости, приятели на Асенчо и Ангел. Свириха някои неща. И после се пяха новите песни. Срещнах и сестра Емилия Vilumson. Тя утре, на 11-й XII, в 8 ч отпътува за Ivat Vila. Като чужденка, в Мъглиж е прекарала много зле и е имала такива изпитания, че „милиарди, каза, да давам, пак не можех ги изкупя". Нямала е за храна пари, пуснали по неин адрес лоши думи и т. н., но тя каза, че в най-критичните моменти се винаги ръководила от своята интуиция. Държала е връзка с Бога и в най-тежките моменти като е преживявала, се научила сега тъй спокойно да преминава всичко, че сега вече не трепва от противоречия. „Държах в ума си връзка винаги с Бога и когато бях вече в най-критическия момент и не си го разреших в себе си, то ми се помогна" - от Америка й пратили 25 долара и й съобщили, че ако иска, ще могат и още да й изпратят. И сега, подкрепена от странство с пари, тя си отпътува за Латвия.7
11.XII.1933 год., понеделник, София
След сън, като станах, избръснах се, измих и приготвих за града. Закусихме и аз потеглих за Учителския съюз и за министерството. Обаче в министерството съобщиха на Данова, че нямало места, но пак му казал Манолов да отиде след 4 ^ 5 дни.
Вечерта аз написах едно писмо на Манов и веднага го занесох при семинарията в трамвая и го пуснах, като целях то днес по обед да отиде до Манолов. В него предявявам едно искане до Равнени, да обявят една стачка, в смисъл да направят една протестна телеграма до Министра на Просветата, в която да му съобщят, че няма да си пращат децата на училище, докато не им възвърнат учителите.
И мен ми мина идеята, че срещу тая разюздена партизанщина има вече едно средство: да се провеждат във всяко село и училище, където се посяга на учителите незаконно, където не се взема мнението на селяните, където не удовлетворяват исканията им със заявления и протоколи и телеграми, то да се обявява бойкот. Това средство ще бъде най-ефикасно против тия изедници.
12.XII.1933 год.,вторник, София
Вънка вали сняг със силен вятър, който носи преспи и ги сипе по ниски и затулни места.
Сън. Сънувах, че се намирам при Учителя. Отстрани на Учителя стои Лулчев и ми говори с внушителен тон нещо по нашето уволнение. И запомних следните думи: „Не са господари тия, които работят в канцелариите, а са слуги, подчинени. Царят е господар, а другите - изпълнители. Бог. Учителят ще им заповяда и те ще изпълнят, ще ви възвърнат."
Друг сън: Сънувам, че отивам по нужда. Клозетът е с едни дървета рядко наковани, почти с изгнило дюшеме. Тъкмо ставам отстрани на отверстието и десният ми чехъл падна в нужника, но се извъртя и падна на стъпалата си, без да се изцапа. Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя. Но ето че се подхлъзна десният крак и се натопи крачолът под коляното надолу в нечистотиите. Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии. Кога излязох, наскубах луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала. Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих.
Днес не исках да отивам към града. След закуска помагах на Станка да реши няколко задачи от сложно тройно правило.
След това нацепих на Еленка отделените от брата Иван дъски и й ги занесох. Понеже я нямаше, за да ми отвори, то отидох при Савка да я диря. Нямаше я, отишла при заболекаря. Савка ме покани да вляза. Разменихме хубави мисли за Латвийките Ана Мазурс и Амалия [Вайланд]. Вчера, на 11-й, вечерта си отпътувала Емилия Vilumson, изпратена от Цеко на гарата.
(Виж стихотворенията на Емилия Вилумсон на стр. 275 - 278. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
След това нацепих и на Савка малко тънки дърва. Дойде и Еленка след малко. И й отнесох дървата и се завърза дълъг разговор все по задачата, която ни е дадена сега в Равна с нашето уволнение и наново назначението ни. След това обядвахме.
В 3 1/2 ч следобед започнах да чета от 10-а серия третата беседа - „Зарадваха се учениците .
В тая беседа се говори изключително за Сатурновата линия - линията на съдбата.
Човек, който няма Сатурнова линия на ръката си, той е човек без приятели и приятелски връзки. Той си изкарва храната с много труд и в материалните му работи не му върви.
Лявата ръка е женствена, а дясната - слуга. Лявата е цар, а дясната - подчинена и работи и затова е по-силна.
В най-големите противоречия човек да не се усъмни в положителното в Бога. Поддържай положителните мисли и те, колкото и малки да са, ще ти донесат велики бъднини и промени на лошите обстоятелства в добри.
На лошите хора им е дошъл векът на свършването и затова те сега си казват: „Да ядем и да пием, че ще умрем."
Разбраните противоречия са голямо благо. Да преобръщаш неблагородните метали в кръвта си в благородни, то е изкуство и алхимия.
Най-големите ти неприятели кога ти направят зло, помоли се на Бога за тях, Бог да им даде разбиране. Тогава се разрешава въпросът правилно.
Само продължителната молитва е в състояние да отмахне Господ от тебе торта и големия прах, за да се освободиш и станеш.
13.XII.1933 год., сряда
Нощес се е изяснило небето и снегът скрипти, като се върви по него.
От тази-сутришната лекция към средата й ми се видя много труден и съпроводен с много препятствия пътят, по който ние вървим. Нещо до отчаяние ми дойде, но към края й се насърчих и си казах: има смисъл човек да бъде в окултната школа само тогава, когато се сили да преодолее противодействията.
Грозда от Мърчаево изпратила по Владо един хляб и му казала да го донесе на безработните. Закусихме в присъствието на Владо и Еленка. След. това изпратих Владо. Дойде и Еленка и прочетохме 1-ва лекция от младежкия клас на първата година^
Резюме:
Важно е да се знае главната идея, която занимава учениците в дадения случай, когато посещават школата.
В неделните беседи се хвърля семето щедро, а в специалния клас се изисква всяко семе да падне на добра почва.
Славянинът търси в науката смисъл да разреши противоречията, а англосаксът - да схване отношенията между нещата и явленията и да използува силите в природата за свои егоистични цели.
Който иска да се занимава с окултната наука, първо трябва да изучава себе си, „да познае себе си", както е казал Сократ. Да познаеш себе си ще рече: да се. познае висшето, Божественото в човека, или, с други думи, да се познае Бог в човека. Познаем ли Бога, ние ще познаем условията, които служат за нашето развитие и растене, които дават направление на това растене и уравновесяват силите, които действуват за нас.
Когато формата на нисшето не е добра, то висшето смачква формата на нисшето.
Младите да използуват слабостите на старите и от тях да вземат поука. Да се видят кои са били причините, дето те не са успели.
Трябва да се намери най-разумният метод за работа.
Окултната наука е опитна, затова всичко, което се знае, трябва да го прилагаме в живота си. Това е, което ще определи мястото на ученика, кой за каква работа е. Неспособният, посредственият не може да върви напред.
Два вида хора има в света: едните са материалисти идеалисти, а другите - идеалисти материалисти. Едните дават предимство на материалното в живота; а другите - на идеите, че после на материалното. Кога се говори за идейното, разбираме идеите на Безграничното, на Божественото.
Окултните ученици трябва да използуват методите на природата, тъй както цветята използуват слънчевите лъчи.
В природата кой за каквото е роден, това ще направи - тъй както различните удове на тялото всеки си има предназначението.
Ученика трябва да го вълнуват въпроси, които му са нужни за сега, а не за далечното бъдеще. Трябва да се прави разлика от чистото окултно знание и знанието, което има светът.
Всяка грешка, която се съзнава, трябва да се поправя. Не е лошо, че е дошла грешката, но трябва да се поправи. Не е престъпление, че е дошла една крива мисъл, но тя трябва да се поправи. Стремежът на сърцето и волята на всекиго трябва да бъдат насочени към изправяне погрешните. Само по този начин ще може да се съгради един характер, воля, на които да се разчита.
Според степента на развитието на ученика, учителят му задава задачи и има отношения спрямо него.
Най-главното нещо е ученикът да бъде способен да може да учи.
На ученика му е нужно голямо външно и вътрешно самообладание.
В природата има два вида сили: едните са съзнателни, разумни, които съдействуват на нашето развитие и движение, а други са противодействуващи, които ни спъват.
Ученикът трябва да сортира своите мисли, чувства, желания и постъпки. Отначало ще може в по-малък процент да се сортират, но впоследствие ще се дойде до пълна и правилна класификация.
На окултния ученик през седмицата, в зависимост от лекцията, ще му се дават и практически изпити и затова той трябва да разбира езика на природата, защото чрез всичко той ще се опитва и изпитва.
Когато ученикът има много мъчнотии, много болки, то създава му се една централна голяма, за да му [се] привлече вниманието в голямата, за да я излекува.
Всеки да си намери най-добър метод за работа.
Всичките условия трябва да се използуват разумно, да се отделят 510 минути за четене на словото Божие.
*
Следобед задуха много студен вятър от юг. Стана голяма виялица. Свършихме до мръкнало с Игната.
17.XII.1933 год., неделя
Събудих се още в 3 ч през нощта. Докато дойде време за наряд, не можах да заспя.
Времето бе поомекнало. След гимнастическите упражнения една сетра, македонка от селото на Филип Манолов, главния секретар на министерството на просветата, ми каза, че две нощи все моят образ и се явявал и че тя решила да отиде при Манолов да го моли за нашето възвръщане. На обед аз реших да я заведа у дома му. Но аз сам ходих и видях адреса му, и докато тя обядваше, аз ходих и проверих улицата и номера. (Цар Аспарух № 38) и й го дадох и тя замина. Аз отидох у Любомир Лулчев на разговор. Говорихме по нашето уволнение, после се прехвърли темата върху фотографията и у него стоях, докато започна да се смрачава.
У мен се зароди идеята да остана в почивка в понеделник, вторник и сряда. Навечерях се с леща и варена мурдия корените й, и така ми се доспа, че въпреки че бях започнал да чета книжката на Лулчев - „Спорната гара", то ми се доспа и затова още в 7 ч си легнах.
18.XII.1933 год., понеделник
Тая сутрин времето показа, че ще настъпи голяма зима. Валеше тихо, поледица. Небето побеляло. Студен вятър духа. Аз след гимнастическите упражнения се избръснах и отправих за Учителския съюз. В 9 и 10 бях вече в съюза. Говорих с Д. Негенцов по нашето уволнение. Той написал статия, за да се отпечата, но аз го замолих да не я дава сега да се отпечатва, защото в брой 24 на „Съзнание" учителското дружество в Годеч е писало за мен, Угърчинска и Еленка.
В петък, не в четвъртък, в министерството Кръстю Петров ми отговори, че протестното заявление на Равнени говори против мене, какво, че аз съм бил направил Равнени дъновисти, затова те единодушно настоявали за възвръщането ни. Казаха ми, че в Равна няма да ни върнат, а на нови някои места, кога се оваканти.
С това се видя, че те само ни въртят. Ако селяните са против тебе, ще ти кажат: „Ето, не те искат, ние що да правим?", а като те искат, ето, казват ти, че селяните те обичат, ти пак си виновен, защото си можал да спечелиш обичта им. Та, днес следобед г-н Негенцов реши да ходи при министъра, за много други и за мене и Еленка. След като се завърнах, къде 2 ч започнах да чета една лекция от специалния клас.
Снегът започна да вали силно. След и в прочитането на лекцията ми дойде идеята да обявя гладна стачка до възвръщането ни в Равна. Ето и някои мисли от самата лекция.
Простите и сложните процеси в природата
XIII година [1933 1934], 4-та школна лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч сутринта. *
(Времето ветровито, небето облачно и забулено, тук-там звезди.
Не е студено.)
„Всичките неща, които се обясняват, са прости процеси. Простите процеси по-лесно стават. Пълната стомна е положителен процес. Празната е отрицателен. Положителните неща имат по-голяма тежест, имат запас от енергия, от сила. Празната стомна е негативна, но същевременно в тази празна стомна вие имате възможност да поставите каквото и да е съдържание, а в пълната нямате тая възможност. Ситият човек е положителен, гладният - отрицателен. Но в глада се развива сила. Гладното животно цяла нощ обикаля селата."
Лекцията не е издавана. Бележките на Пеню Ганев продължават нас. 303. (Бел. М. И.)
***
Сега е 10 ч и си лягам. Вънка вали сняг и вятърът вее.
19.XII.1933 год., вторник
Сънувал съм следния сън: Сънувам, че се намирам в една къща, голяма, но със селска украса, изобщо селска обстановка. Много хора са в стаята, в която се намирам, и също пълно е и в другите стаи и двора, но не помня дали са ми познати или не. Помня само, че аз [съм] седнал до Негово Величество Цар Борис III. При него отпредя му стои права слугинята на генерал Стоянов, Донка Радева, и шеговито забавлява Негово Величество, като същевременно и той весело я запитва за това-онова. Негово Величество царят държи в ръката си един план на едно здание, което ще се строи в двореца. Този план е изработен от инженер..., забравих му името, за която цел инженерът е ходил специално в странство, за да види образци. Царят като че възропта против плана, който сега не навреме му се дава, и че какво тоя план е мъчно осъществим; той представя една много голяма кооперация, в която ще се помещава дворецът. Това здание ще се построи в средата на южното крило на стария палат всред градината. Той държи молив в ръка и разглежда плана (скицата) етаж по етаж и започва да говори за най-горния етаж, че трябва тук един голям величествен монумент - камък паметник, който според предвижданията на инженера трябва да се набави от странство. Царят възроптава за трудно осъществимостта на тоя палат, а Донка му казва: „Вие ли се плашите, Ваше Величество, поне Вие разполагате със средства" и последователно той продължи да разглежда етажите надолу. Понеже стаята се напълни от публика, любопитна да гледа царя, то аз дадох идеята да излезем всички присъствуващи навън, за да може царят да разгледа плана, с Донка двамата, добре, необезпокоени от зрителите.
Друга картина: В същата къща, където бе царят, аз съм вънка. Баба Събевица (моя комшийка във Водица) стои и нещо гледа една електрическа лампа, която свети. А под лампата, отдолу под сайванта - разни дреболии от земеделски инструменти за работа, каквито има в богатите селски земеделски домове. Гледам, има и много талаш от дялани дъски. Особено в едно каче с бели дъски, в което се туря син камък, има много талаш, такъв, с какъвто нареждат яйчарите яйцата. Ние си разсъждавахме с баба Събевица, че може нещо да запали тоя талаш и ще се предизвика пожар. Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна. Особено в качето, над което бях аз, талашът се запали и аз си казах, че веднага ще го изгася, но докато аз взема вода, то изведнъж се разгоря цялото. Аз викам на баба Събевица да дава вода, но и тя бърза да гаси другаде. Тя донесе един чер котел, до половина пълен с вода, и аз залях запаления талаш в качето и почти намалих огъня. Оказа се, че вода друга готова няма, трябвало да се излезе в горния етаж, че над него имало вада, в която течало вода, та да се гребе и да се угаси пожарът. Но самият пожар не ужасяваше. Оказа се, че реката пресъхнала, но имало локви, пълни с вода, и притеклите се жени гребяха в съдове и носеха тая вода, примесена с тиня, кална вода, и изгасихме запалената сайвана и се осуети пожарът и то без повреди.
Друга картина: След пожара, намирам се в една градина, такава, каквато е в Търново, където ставаше съборът. Много братя и сестри. Маси много. Учителят ме пита: „Пеньо, къде е хлябът и халвата, за да ядем." Халвата била купена снощи, та Учителят пита къде е. Аз извадих халвата, също оказа се, че имало в джеба ми хубаво прясно краве масло, загънато в една книга, но маслото от праха в джобовете ми от края, както е била сгъната книгата, се понапрашило, та като го разгънах, набърже с ръка изчистих нечистото, Учителят и всички, които бяха около Му, започнапхме да ядем прави на крака от хубавата халва и маслото и се събудих.
Продължавам да си водя бележки от заченатата вчера лекция.
[„Простите и сложните процеси в природата", XIII година, 4-та школиа лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч. сутр.]
„Тия хора, които не обичат да четат, са много еднообразни хора.
Трябва да си обясните всяко едно състояние в даден случай, което изпъква.
Често чувствата спъват човек. Например, когато човек се чувствува болен.
Само когато е здрав човек, той има разположението към четене, към работа. В даден случай науката спада към умствените способности, не към чувствата. И доколкото човек обича да се занимава, желанието да учи човек, това е един признак, че човек е здрав.
Знанието е вътрешна потреба за човешкия Дух, тъй както храната е потребна за човешкото тяло.
От здравината зависи да имате онази пъргавина, сръчност, да бъдете малко оптимисти, да посрещате големите мъчнотии в живота и да се справите с тях. Има разни методи за това. Религиозните хора казват: „Ти трябва да се молиш!", ученият човек казва: „Ти трябва да мислиш", като ти дойдат мъчнотиите. А силният, здравият, кога ти дойдат мъчнотиите, казва: „Ти трябва да действуваш!" Всеки си има свои начини и методи. Но в дадения случай, условията, при които живее, той си избира един начин за действие.
Каква е разликата между способност и сила? Силите са образувани от един сложен процес. Всяка една сила е групирана от няколко способности. Човек не може да бъде силен, ако неговите способности не се групират. Най-първо човек трябва да групира своите способности, за да образува своята умствена сила, непременно той трябва да знае да групира своите способности ида ги направлява. Ако те са разединени, той ще има само една способност.
Гладът, или чувството за глад, спада към полуспособностите. От глада е започнало знанието. Гладът е първата школа, в която човек е започнал да се учи. Гладът е първият учител, който е заставил човека да работи. И няма помощен фактор в света от туй чувство на глада, който подтиква всичкото същество, колкото и малко да е, към една деятелност! Там няма изключение. Като дойде гладът, всяко едно същество е принудено да работи.
Най-първо всички хора трябва да се справят с болезнените състояния, които се намират у тях.
Човек, за да живее, трябва да има цел в света. Зад него трябва да стои въздухът, храната, водата, светлината. Целият организъм на човека представлява един обществен въпрос. Това са милиарди клетки от разни култури, с разни стремежи, и всичко това множество е събрано в един организъм - сложен процес е той. Тия клетки живеят заедно, но понякога и между тях има спор. Някой път вие усещате този спор във вашите чувства, някога го чувствувате във вашите мисли, във вашите постъпки. Организмът се бори, жестоко се бори. Казвате: „Мисля си нещо." Вашето общество, в което живеете, има спор в самите вас.
Сега питам: Как ще се разбере външният свят, ако не разбирате вътрешния свят, в който вие сте потопени? И кой свят тогава е по-силен: външният или вътрешният? Кой въздух е по-полезен за човека: който е вътре вкъщи, или който е вън? Въздухът, който е вътре вкъщи, е по-полезен, но същевременно този въздух е ограничен и след като живеете няколко часа в него, ако не приижда нов въздух отвън, вътрешният става негоден за дишане. Трябва да разбирате вътрешния живот, в който ние живеем. Той е много по-важен, отколкото външния. Но ако нямате връзка с външния живот, да става една обмяна, ние ще се намерим в противоречие.
Каквато и философия да имате, кога сте в херметически затворен салон, много уютен и уреден, но като ви кажат да отворите един прозорец, трябва да го отворите, иначе ще загинете. Та, най-първо, като разрешавате каквито и да са въпроси, вие трябва да дойдете във връзка с един външен свят.
Земята е жив организъм. Или тя прилича на луда крава.
И вагарци, които си снасят яйцата в кожата на кравата и се хранят там, докато изхвръкнат.
И във вашия организъм има сега въгарци - други органически същества има, които са снесли яйцата си във вас и ви оставят да храните въгареца.
Под мъмарец (въгарец) разбирам един постоянен живот, който използува живота на някое млекокопитающе. Това не значи, че той има лошо намерение.
Трябва една правилна философия, която да обясни правилно причините и последствията на нещата.
Всеки най-първо трябва да има една определена идея.
Вие сега ходите в заблуждения и ако вървите все по този път, ще имате много разочарования и от вас нищо няма да остане. Това, което вие знаете, е нищо. Докато човек умира, вие не знаете истината. Де ще намерите такова разрешение на въпросите, че всички хора да мислят еднакво? Докато ти мислиш какъв строй ще се тури днес в света, никакъв строй няма да се постави. Хората си разбират по своему. За вас, младите, има една война, в която хората ще бъдат пометени и ще остане само 1/3 от цялото човечество.
Не поддържайте никоя страна. Разните религии, всички хора, всички партии, всичко това е користолюбиво. И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал. Това е моят възглед.
Вие сте хора неустановени. За нещата, за онзи свят нищо не знаете, за Бога нищо не знаете, за ангелите нищо не знаете, за учените хора, за светците нищо не знаете. Нямате никакво знание. Аз да ви дам например като задача да отидете при един болен да го излекувате или на един беден да му покажете пътя, или да ви кажа да оправите света. Как ще свършите всичко това? Как ще оправите света? Разберете: пътят, по който вървите, е път на смъртта. И по този път главите ви ще побелеят, нищо няма да остане от вас, нищо няма да постигнете. Аз съм ви проповядвал толкова много, но вие не се интересувате. От това, което съм ви говорил, вие нищо не сте приложили. И аз ви опитвам, мене ме интересува дали вие се учите или не. И то е ваш въпрос, аз зная причините защо не учите. Във вас има едно недоверие. Аз ви оставям.
В света има един съзнателен колективен живот, дето всички хора са като органи на този живот.
Сега моето желание е да ви освободя. Аз ви считам затворници, осъдена до живот в затвор, и аз искам да ви освободя. Когато апостол Петър бе в затвора, ангелът върза ли стражата, като спеше? - Не. Той само освободи Петра.
Ако ти със своето неразбиране имаш около 200 ^ 300 яйца от някоя боа и без да знаеш, ги излюпиш и пуснеш в гората, не си ли причината за своетс нещастие? Тия змии ще те изядат. Питам: Кой те накара да ги излюпиш? По-добре смачкай яйцата им. Че, ако ти образуваш една нечиста мисъл, ако поддържаш в себе си едно нечисто желание и една лоша постъпка, не са ли това яйцата на една боа, която ще те срещне някой път?
Както богатите живеят, тая философия не е права, но и както бедните живеят, и тяхната философия не е права. Понеже всички имат крива философи, затова и страдат.
Има една права философия в света, тя седи в следното: Трябва да знаете живота на всеки един човек в света, а така също трябва да знаете де е и вашият живот и да пазите и своя, и чуждия живот, както себе си. Това съзнание трябва да дойде, за да се изправи светът. Докато това съзнание не дойде, светът не може да се оправи. Насила може, но ще стане една война. С война нищо не може да се разреши.
Едно нещо помнете: за да направиш един човек съидейник, той трябва да мисли, че животът на всички хора е свещен. И всеки човек трябва да пази живота на другите, както пази своя живот. Това съзнание трябва да знаете.
Ние не сме дошли да решаваме социалните въпроси. Социалните въпроси не се разрешават, те си са разрешени.
Когато двама се карат, не взимай страната на никого, защото защитиш ли единия, ти ще изпаднеш в противоречие.
В случая вие мязате на влюбения момък, който мисли, че като вземе тази мома, ще прокопса. В моите очи всеки, който се оженва, той вече се е продал. Че защо ще се жениш, кажете ми? Че и без това човек е женен. Ти си в тялото си, женен си вече, защо трябва да се жениш втори път? Като си влязъл в тялото си веднъж, ти си женен вече. Ти сам си женен. Ти не си разрешил тази женитба в себе си както трябва, а ще отидеш отвън да се жениш. Че какво подразбираш под думата „женитба"? Тази жена, която ще вземеш, ти трябва да я направиш щастлива, а ти я правиш нещастна. И след това, ще народиш деца, които ще бъдат нещастни, ще гладуват и измират. Казваш: „Ама, да творя." Какво творчество е това? Да правиш гърнета и да ги чупиш, това творчество ли е? Да пишеш книги и да ги изгаряш, това творчество ли е?
Анархизмът е една глупост неразрешена. Анархистът трябва да има една чиста мисъл, едно желание чисто, една постъпка чиста. Като той винаги трябва да бъде смел в желанията си. Той не трябва да мисли, че като убие някого, ще се освободи. И в какво седи социализмът? В побратимяването на хората.
Хората, които се събират, трябва да имат еднакви идеи, а не като въшките да използуват другите.
Една партия като използува другите, един народ като използува другите народи, какъв е този социализъм? И българите, и германците, и англичаните, и всички са социалисти. И говедата и птиците, и те са социалисти, на чарди* ходят. Не защищавайте страната им. Погрешка е това. Искаш да защитиш някого, ти защищаваш себе си още. Помнете:Животът е изкуство. Ти трябва за себе си да разрешиш един важен въпрос. Вие сте го разрешили, но тъй, както сега сте го разрешили, ще фалираш и ще ликвидираш с формата [фирмата]. И от вас един ден няма да има ни помен.
Питам тогава: за кога се бориш? Нека в тебе се роди идеята, че трябва да работиш върху един идеал, който няма да умре и в който ти ще участвуваш и за в бъдеще.
Ако вие разбирате, че един ще умре, втори ще умре и т. н., тогава каква философия е тази? Защо ще вървите по нея? Защо трябва да се занимавате с тия въпроси? Те са временни положения, които не трябва да ви занимават. Как ще проповядвате седна такава идея? Много евангелисти са били бити и казват, че страдали за Господа. Не, те не страдат за Господа. Те влизат в спор с православните, отказват и отричат техните икони, докато най-после другите ги набият, а после казват, че страдали за Господа. Не, те не страдат за Господа. За никакъв Господ не страдат те, но от своя ум. Вие сте разединени. Аз виждам това между младите. Аз не съм сляп. Виждам и добрите, и лошите ви страни.
Колцина от вас сте съгласни да посветите живота си за повдигането един на друг? Има някои от вас, но някои от школата излязоха, станаха учители и се боят да не би да кажат, че са от Бялото Братство. И аз не искам да носят името на Бялото Братство, нито пък друго някое име - в тях трябва да настане човещината. Трябва да застане хубавото, красивото, нищо повече. Човек не трябва да избягва светлината, т. е. тия, които са излезли от школата, не трябва да избягват от любовта, не трябва да я пренебрегнат.
Ако ме слушате, всичко можете да постигнете.
Не само вярване се изисква, но и знание. Само да вярвате не помага. Аз не искам от вас само сляпа вяра.
Съвременният свят прилича на пълна бомба и вие трябва да бъдете много внимателни. Всяко място, където ходите по земята, е пълно с взривни вещества. Всеки човек в света мяза на напълнена бомба, която ако не знаете как да бутнете, може да му кажете само една дума, и той да избухне, да извади револвера си и да те застреля. Та, ще бъдете внимателни.
*чарда - нар. стадо говеда. (Бел. М.И.)
Като срещна някого с кобур, който е против мен, ще го потупам по рамото и ще му кажа: „Много се радвам." Това не е страхливост. Не значи, че се нарушава моралът. Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само.
Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол. Този негов ученик е бил една красива мома, и за да я предпази нейният учител, казал й: „Ти ще се облечеш в мъжки дрехи, ще си туриш най-грозната маска, че кой как те види, да не иска да те среща." И дето отивал този ученик, по род жена, а по външност мъж, навсякъде говорили за неговата грозотия и несръчност. Кой как го срещал, казвал: „Втори път вече не искам да го срещна." Но това било до време. Един ден той умрял. Как умрял? Снел маската си и тогава всички се зачудили. Той оставил тази маска и другите се питали де е отишъл той. Не е умрял, но под маската е. Тогава под тази маска излязла най-красивата мома, на която всички обръщали внимание, искали да направят своите услуги.
Съвременният човек минава под тази форма на греха и носи една от най-лошите маски. Знаете ли какво нещо е грешен човек? И сега аз ви казвам: дотогава, докато вие се освободите от вашите грешни маски, вие ще се намирате под влиянието на греха. Хората временно са турили греха маска, за да се опазят от една по-голяма опасност. Ако в тази област, през която минавате, нямате тази маска, от всинца ви нищо няма да остане, но то е до време само.
Аз искам да ви освободя от вашите маски, да не би да се сраснете с тях.
Има един съвършен свят, има същества, които са завършили своето развитие. Има ваши братя и сестри, които мислят за вас, с които трябва тепърва да се запознаете. Де са те? Няма да ви кажа де са. Ще се запознаете. Ако искате вярвайте, ако не, не вярвайте. Това трябва да ви бъде един идеал. Има нещо хубаво в света. Светът е израз на тоя свят. Всеки, който умира, там отива и който се ражда, от тоя свят иде. Който умре, ако е готов, ще го приемат, ако не е готов, пак му надянат маската и ще го пратят на Земята. И после, като дойде втория път, пак ще го изпитат, ще го повикат и после пак ще му надянат маската и ще го изпратят. На бойното поле отива той. Толкова пъти ще го изпращат, докато войната престане и той си научи урока. Като престане войната, няма да има маски.
След като сте постили 40 деня, пак да можеш да носиш 40 тона - това е сила. Ако ти със своя поглед не можеш да обърнеш един полк назад, да бяга, какъв е този поглед? Де е тогава твоята сила? Всички войници там: бум-бум! - какво правят? Ще се бият за отечеството. Оставете тези глупости. Знание ви трябва на вас! Цял един полк, като ги погледнеш, да се обърнат и да бягат. И така да ги обърнеш, да бъдат като тебе, с един поглед.
Аз не съм за въздържанието. Аз не казвам: „Не пий", а казвам: „Пий вода! Яж чиста храна."
Ти ще постиш от злото, от лошата мисъл, от лошото желание. Хубавата храна ще ядеш, хем тъй, бабачко! И като се наядеш, ще благодариш на Бога.
Кой от вас е дошъл при мене да се изкаже искрено? Вие искате да ви намеря, както майките намират децата си, и да кажа: „Ела, мама, да ядете на трапезата." Аз никога няма да направя това. Аз ще ви оставя; след като погладувате десет деня, вие сами ще намерите трапезата. Въздухът няма да те кани, той е около тебе.
Досега вие още не сте дошли при мене, да бъдете искрени. Сега ще се занимавате с въпроса кой ме е пратил, от какво произхождение съм? Оставете моя произход, оставете кой ме е пратил, оставете произхода и на нещата. Какво ще се занимавате с произхода на свещта? Тя трябва да свети. Вие трябва да четете на свещта. Отворете книгата си и четете на нея. След като изучите, каквото трябва, питам тогава: какво ще изучавате тия свещи?
При мен ще дойдете с всичкото ваше чистосърдечие.
Моят идеал не е нито за младите, нито за старите. Това е индивидуален живот. Човек всякога трябва да бъде млад и всякога трябва да бъде стар. Под думата „млад" разбирам, че човек всякога трябва да бъде силен. Под думата „стар" разбирам, че човек всякога трябва да има знание, което да прилага. Знание и сила всякога трябва да вървят заедно. Като постъпвате, трябва да бъдете стари, а като действувате, трябва да бъдете млади.
На вас ви трябва една храна, едно ново знание. Както сега се храните, и това знание, което имате сега, нищо няма да ви ползуват.
Има Учители, които ръководят човечеството. Те знаят, че човечеството и те са едно и също нещо, благото на човечеството е тяхно благо и благото на тия Учители е благо на човечеството.
Та, казвам на напредналите от вас, че по този начин истината няма да ви се каже.
Питам: Ако един цар реши да приложи учението, а неговите поданици не са съгласни, как ще приложи тогава учението си? Той трябва да ги убеди, трябва да бъде по-силен, да наложи своето. Ако пък не може да наложи своето, той трябва да чака, докато ги убеди. Но все ще дойде някой, който да приложи това Божествено учение.
Аз съм умен. Защо трябва да ви изпращам да ви избият за една глупава идея? Аз искам, като ви пратя, да бъдете тези живи клечки и да запалите плевнята. А не както сега - цъкаме, а клечката изгасва. Та, като сте живи клечки, ще отидете и ще запалите плевнята, че цялото село ще изгори. Какво разбирате под думата „да изгорят" нещата в света? Да запалиш и да гори плевнята. Аз искам, като се запали веднъж плевнята, да не изгасва, но винаги да гори! Или, тази плевня във вас, като се запали, винаги да гори! Да не изгасва. Вие трябва да имате убеждение! Любов трябва да имате!
Казвате: „Учителю, ти трябва да направиш всичко за нас." Прави сте. Тогава аз казвам: аз трябва всичко да направя за вас, но и вие трябва да направите всичко, каквото аз искам.
Това положение, в което днес се намирате, е преходно. Вие сте до вратата на един живот при Царството Божие, и ако ме слушате, ако слушате онова; което ще ви кажа, ще влезете в Царството Божие и ще го опитате. Пък, ако не ме слушате, ще останете вън. И хиляди [години] ще има да опитвате и да учите. И пак ще дойдете, и пак ще влезете през тази врата. Коя е тази врата? Тази врата е вратата на смъртта. От една страна ще умреш, от друга ще оживееш, но въпросът е докато минеш тази врата. Ти ще се раждаш и ще умираш, ще отиваш и ще се връщаш, но няма по-лошо нещо от това да се раждаш и да умираш, аз да ви кажа. Знаете ли какво нещо е това? То е увързване. Ти отиваш да вземеш отнякъде 100 000 лева назаем - раждаш се. Туриш парите в джоба - родил си се. Но полица имаш, стегне те този закон. Турят те в затвора и не можеш да платиш. Питам тогава: защо ти са тези пари? Хич не взимайте тия пари назаем. Вие ще кажете: „Тогава да не се раждаме." Под думата „раждане" аз разбирам да се образуваш така, че и без да се раждаш, пак да можеш да дойдеш на Земята.
Тук, на Земята, има същества, които са дошли без да са родени, без да се нуждаят от бащи и от майки. Има един начин, дето може да се дойде и без баща и без майка.
Доколкото хората идват по този път на раждането, както досега, те не могат да се избавят от робството, което съществува. То е органически невъзможно. Когато хората почнат да идват по други начин, без бащи и майки, един баща ще имат тогава. Пак ще има баща тогава, но тоя баща ние ще го наричаме Първата Причина. Ще го наричаме Бог, Нашия Господ. Той е единственият, и всички хора тогава ще бъдат братя помежду си и няма да се нуждаят, ще имат един произход и всички ще бъдат силни, богати и умни, и никой няма да бъде в лишение.
Остава сега въпросът: от това състояние, в което се намирате, кой е изходният път, по който можете да излезнете? Елате тогава при мене. Някои от вас трябва да идват лично, да ви оправя пътя и да ви дам един начин, по който трябва да излезете. И този начин ще бъде индивидуален, той е частичен път, не е общ; ще го опитате. Ще направите този опит, нищо повече. И ще го опитате веднъж, два, три, четири, десет пъти и на десетия път ще бъде сполучлив.
Аз съм за авторитет в света, който съществува, върху който е поставена базата на цялото човечество. Този авторитет е еднакво валиден за вас, за всички без разлика. Той не е насилствен авторитет. Въздухът е авторитет, той иска от мене подчинение, но не ме подчинява. Аз живея в него. Светлината за мене е един авторитет, водата също, хлябът, но хлябът нищо не иска от мене. Той не налага робство. Но ако аз не зная как да постъпвам с водата, мога да падна в нея и да се удавя.
Социалните въпроси аз съм ги учил преди хиляди години.
Във всяка партия хората имат лични интереси.
Христос, ако бе само умрял, Той нямаше да разреши въпроса. Христос умря, за да живее. Да помага. Той умря, за да живеят хората, да не бъдат в робство. И да се освободят от страданията.
Възкресението е един вътрешен процес за онези ученици, които видяха своя Учител възкръснал и тогава Той придоби Своята сила и благодарение на възкресението на Христа и ангелът дойде при Петра, бутна оковите и те паднаха!
Де седеше силата на Христа? Зад Христа седеше друга една сила. Казваше Христос: „Аз мога да поискам 12 легиона, но първо трябва да дойде страданието в света." Знаете ли какво значи страдание? Една бомба първо трябва да се нагласи, да се тури под едно здание и тогава да се запали фитилът. Праведният човек е една бомба под зданието отдолу. Поставят го там, запалят го и дигат цялото здание във въздуха. И това здание на смъртта трябва да се съсипе. Смъртта е това здание. Ако вие не сте една бомба в света, от този дом на престъпления, дето се убиват хората, ако вие не можете да се пуснете както бомба ида изплашите, вие не можете да възкръснете.
Пътят за освобождението е: Ти не можеш да се освободиш, докато не обичаш. Ти не можеш да се освободиш, ако нямаш знания, ако нямаш истината в себе си. Истината, това представлява силата на човека, знанието представлява светлината, топлината на човека, а любовта представлява онзи живот, който не може да се ограничи. Този живот никой не може да ограничи и да му попречи. Такова нещо представлява Любовта. Тя е единственият път на великия живот. Но приложение трябва сега.
Казвате: „Как да го обичаме?" Там е сега тайната. Понякога вие започвате добре, а свършвате зле. Вие се обиквате, а после се уплашвате.
Та, ще дойдете при мене да ви покажа пътя на Любовта, пътя на Мъдростта, пътя на Истината, пътя на живота, пътя на знанието и пътя на свободата.
Да, да бъдем приятели. И ако вие не вървите по тоя път, приятелство не може да имаме.
Аз не мога да чакам инвалиди по пътя, а трябва да вървите с мен, за да си приказваме.
Никой да не оставя аз да го нося, нито пък аз искам някого да нося. Това говоря за онези от вас, които сте дошли до положението да разбирате. Ако иска те да дойдете при мене, трябва да разрешите съществения въпрос за себе си; всички други въпроси от него зависят и ще останат неразрешени.
Най-първо вие трябва да знаете как да цъкнете вашата кибритена клечка, да запалите огъня и оттам насетне всичко може да правите. Но не запалите ли огъня, нищо няма да направите. Принципи са това, а всеки един принцип си има своя метод. И аз не съм изнесъл още тези методи.
Човек трябва да има само една глава. Сега вие имате две глави - и там е съвременното зло, че човек има две глави. Една глава ще имаш и на тая глава всичко друго ще подчинаваш. Една глава, едно убеждение трябва да имаш. Щом вашият ум е раздвоен, два морала имате. Престанете вече да вярвате в двете глави.
Сега онези от вас, които се интересуват по някои важни въпроси, елате при мене, когато съм свободен, аз съм на разположение. Искам да ви покажа пътя и начина.
Правило е: На ученика давам само веднъж.
Та казвам: Ще дойдете един ден при мене и каквото ви трябва, ще ви дам. И след това, каквото аз искам, ще го направите. Тогава няма да има противоречия.
Сега, това, което съм говорил в тая беседа, няма да излезе на пазара, няма да излиза навън. Не искам да разкривате някому, то е само за вас. Не разправяйте за неща, които не са постигнати. Ако разправите тази лекция на външни хора, тогава друг ще вземе парите. И като отидете при банкера, нищо няма да има за вас. Ще задържите тази лекция за вас, тя е разговор за всеки един от вас."
Часът е 6 вечерта, кога привърших тая хубава лекция.
Резюме на 1-вата лекция от първата година на общия окултен клас, от 24.11.1922 год., петък, 7 ч. в., в София
Трите живота
В живота на окултния ученик не трябва да остава празно време, защото празното време разваля живота.
Всеки трябва да си помисли и нареди метод за работа.
Трябва да се премахне свещеният егоизъм, за да се въдвори хармонията.
В света има 3 вида живот. Единият се казва матерпалистичен. Хората в този живот обичат да имат материални блага, лакомят се за все повече и повече, най-после докато се изтощят от непоносимия труд в голямата си лакомия за големи постижения. Но дохожда втората фаза, при която той си казва, че се наработил, та сега иска да си поживее и затова започва да продава от придобитото и да си угажда. Той е навлязъл в свещения егоизъм. Свещения егоизъм го има и в религията, и в духовния живот.
Третият живот е същинският, той е Божественият. При него и в него се работи с пълната съвършена Божия любов, в която сърцето, умът, волята се развиват напълно. В Божествения живот има пълно единство, без раздвояване.
Трябва всеки да внимава кога Духът ще похлопа на вътрешната му врата и да слуша що ще поиска Той от него и да го изпълни, иначе той никога не ще може да се движи напред към Бога.
Трябва да примирим всичките противоречия, за да довършим онова, което ни предстои да работим.
Ученикът трябва да има истинска вяра и знание, на които напълно да може да уповава. Ние трябва да работим със законите на живата природа, да сме в съгласие с Бога и само тогава ще имаме положителни резултати.
Трябва да направим разлика от Божественото знание, което ни води към живот и свобода, и светското, което ни води към ограничения, терзания, болести и смърт.
Трябва да внимаваме и да не се поддаваме на изостаналите низши същества, които търсят всевъзможни начини само и само да могат да ни натрапят да изпълняваме тяхната воля. Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния.
Всеки трябва да направи в себе си едно вътрешно пресяване и всичко непотребно, което го раздвоява и спъва, да го изхвърли. Да остане само чистото, доброто, ценното. Трябва да запазваме вътрешната си тишина, защото само при нея спокойно ще можем да се свържем с Бога. Сега хората не живеят в Божественото съзнание, а учениците всички трябва да живеят в него. Трябва да се сдружават по няколко души, за да се хармонизират и да си помагат. Само в Божежествения път има самопомощ.
Лекцията е отпечатана в томчето „Трите живота", I издание по оригиналните разчетени стенограми, Кърджали 1999 год., ИК „Жануа'98", с. 5 - 19. (Бел. М. И.)
Трябва да се научим да се тонираме - нагласяваме.
Не трябва да се повтарят едни и същи неща, да се стои на едно и също място, а винаги да се върви напред. Застой не трябва да има. Да се почва от лесното и да се отива постепенно към мъчното.
В света има три вида хора: оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти, религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в Божественото учение. Учениците вършат всичко по любов, от любов към Бога. Който върви в Божествения път, никой с нищо не може да го опетни.
Нашият живот се обуславя от това, доколко ние можем да приложим Божественото.
Няма по-велико нещо от това човек да бъде в съгласие с Бога, да Го чувствува в себе си, да бъде в съгласие с всички висши същества.
В нас трябва да остане само това, на което да можем да разчитаме.
Ученикът най-първо трябва да подобри състоянието на ума, второ - на сърцето и след туй ще бъде в състояние да подобри материалните си условия. Хората вършат обратното и затова нямат резултати.
Изисква се идея и жива вяра, за да имаме реални постижения.
Човек трябва да се приближава към Бога, а не обратното.
Който работи, а няма резултат, да знае, че е останал в свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: „От кое верую си?" В Божественото такова питане няма. Там казват само: братко, сестро.
Да привикнем да виждаме само доброто във всекиго и да не критикуваме и съдим ни себе си, ни другите.
В човешката душа нищо не може да се вложи отвън, а само се развива това, което е вложено в нея.
Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност да се развива този Дух.
Трябва да се сдружим да работим за Бога. Трябва да знаем, че всичко, каквото имаме, е Божие.
Това е новото учение - че всички трябва да работим за Бога!
Трябва да имаме стремеж всички да се слеем в едно Божествено съзнание.
Божественото ще осмисли живота, към него да се стремим.
Никой не трябва да си прави илюзия: докато не си е отживял, докато не си е изплатил кармата, докато не е изпълнил Мойсеевия закон, не може да влезе в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме.
Същността на живота е хората да се обичат един други.
Смисълът на живота е това, да обичаш и да те обичат.
Ако изпълним Божия закон, ний ще бъдем пак в рая.
Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи, но не с користна цел.
Новата култура изисква много умни хора.
Докато не се възприеме Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими.
Новите хора работят за настоящето и бъдащето, а не за миналото.
Да познаваш някого, значи да любиш, да си готов, ако трябва, да пожертвуваш всичко за
него.
Животът е постоянно познание.
Като говорим за Божественото, то не значи да напуснем живота си. Ще живеем в света и ще изпълним волята Божия.
Когато изправим умовете си, и светът ще се оправи.
Трябва да дадем образец на Божественото учение. Всеки може да стане един образец само ако напълно го желае, без никакво колебание и съмнение.
Всеки да си задаваме въпроса: „Мога ли да служа на Господа?"
Всички сега трябва да дадем образец на новото учение. Да създадем една любвеобилна атмосфера.
Когато се създаде добра атмосфера, ще ни се дадат и методите на Божествената Любов.
С мислите си ние трябва да градим Божественото в нас, а не да го рушим.
Трябва да имаме обект, за да можем да имаме постижения. А най-добрият обект е Бог. Имаш ли Бога като едно съзнание Всеобемно, всичко можеш.
Не трябва да чакаме Господ да каже и да стане, а трябва ние да кажем и то ще стане. Ако ние с любов идваме при Бога, всичко може да стане.
Сега от млади и от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената любов.
В Писанието е казано: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него." А сега всеки трябва да кажем: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная." Тъй като се превърне този стих, тогава силата
ще дойде. От нас зависи настоящето и бъдащето ни.
* * *
20.XII.1933 год., Сряда
Снощи до 10 ч не ми се спеше. Тая сутрин се събудих в 4 ч. Стоях до 5 без 10 и станах. Приготвих се за школата.
Учителят изказа много хубави мисли. Душата ми се зарадва. В момента аз почувствувах, че нямам неприятели, в мен се създаде състояние на умиление, милост и чиста обхода с всички хора, даже и тия, които сега ме уволниха от служба. Ето, трети ден съм в почивка. Умът ми просветна, в мене заработиха положителни мисли и благородни чувства. Ето, си казвам: аз имам да получавам за 3 месеца, значи хлябът ми е гарантиран. Сега, да започна да проучавам беседите, да си съставя и напиша няколко реферата, та да има какво да занеса, кога отида по села и градове.
Значението на цветовете
Чистият червен цвят произвежда оживотворяване, но ако се възприеме нечист червен цвят, той произвежда дразнене в човека.
Чистият портокален цвят произвежда благородното индивидуализиране, а нечистият подхранва егоизма.
Чистият жълт цвят произвежда вътрешно равновесие на чувствата: уравновесяване, мир, тишина, спокойствие, а ако е приет в нечист вид, образува болезнено състояние - разни болести.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр., а в нечистия вид произвежда съхнене - и физическо, и психическо.
Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване.
Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство.
Моравият цвят в чист вид произвежда сила на характера, а в нечист вид - малодушие.
Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях.
И всяка една мисъл произвежда особен цвят.
Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя. Онези писатели, които произвеждат у хората по-чисти цветове, наричаме добри.
Даже и онези, които нищо не разбират, и те си служат с цветовете. Това не е нещо произволно. Тези, които обръщат внимание на цветовете на облака, и, от тях има голямо въздействие и поука.
22.XII.1933 год., петък
Времето бе много студено. Силен проницателен вятър духа. От петдневната почивка съм отслабнал физически. Нямам настроение за четене или каквато и да е друга работа. Докъде 10 ч бях все в салона при Учителя. От 11 докъде 1 ч писах писмо на дяда Недя. Еленка го чете и тя даже написа нещо за него. Към 3 ч картофената супа бе готова. С нетърпение очаквах часа, да започна да сърбам тая хубава картофена супа. Тия дни все за това мисля, все бистрата картофена супа ми в паметта.
Нощес сънувам, че пътуваме с Еленка някъде през дълъг път, през една дъбова голяма гора. Най-после стигнахме в едно село уж че като Равна, но по обстановка не е Равна. Аз като влязох вдвора, ето, един голям извор, с бистра, кристална, буйно извираща вода. Кладенецът бе мътен от такива частички, които са от самите бучки, които излизат, повдигат се от извиращата се вода и пак падат на дъното му. Но от мътока скоро се избистри. Аз откъде изтичането си рекох, докато се избистри, да си изпера нечистата носна кърпичка. Набързо аз я изпрах чисто. И докато я извадя, ето изворът се изчистил и аз дълго не съм си наквасил гърлото, и си казах насън: „Ех, че хубава, бистра вода, да ми е да се напия, но що да правя, като съм в почивка?" Гърлото ми гори за вода.
Така се насърбах хубаво със супа, но без хляб. Вечерта пък ядох качамак, подправен с масло и сирене, даже и Еленка помага на качамака.
Тая нощ спах добре.
23.XII.1933 год., събота
Станах на съмване. Много студено. Аз чувствувах, че като че ли вече нашето възвръщане е готово и затова бързах да отида у Янков, да видя що е станало. Закусихме, и Еленка също. Облякох се с тънките дрехи и потеглих за господин Янков. Оказа се, че той още не бе успял да вземе бележка от Върбенов, секретаря на Либералната пъртия. Аз отидох и в Инспекцията, за да видя Николов, но го нямаше. Г-н Данов не можах да намеря. С г-н Янков пихме по едно кафе на „Македония" и отидох в министерството. Кръстю Петров ми отговори, че няма места, а на зададения от мене въпрос за възвръщане ми отговори, че кога се овакантят места, ще тури назначените в Равна на новите места и ще възвърне нази.
А когато отидох у Янков, ето Тасито ми каза, че вчера на г-н Данов, Манолов, главният секретар на министерството, казал: „Още ли продължават да гледат слънцето?" и казал на г-н Данова да отиде къде Нова година. Стоях у Янков докъде 3 ч и си дойдох на Изгрева.
Еленка ме чакаше цял ден тук, за да види резултата. Аз донесох 1/2 кило спанак. Сестрата Неда ми го свари на супа и аз му изпих сока, за да отслабне силният запек от почивката. До вечерта стоях и след като се измихме и преоблякохме, си легнахме. Но не се къпахме, поради големия студ.
24.XII.1933 год., неделя
Сън. Сънувам, че съм в Равна учител. Една кола, само колесници, загазила в един дол, та не мога да я изтегля. Ето, след малко надойдоха много деца, нашите ученици - кои теглят, кои тикат, изтеглиха колата, весели, весели.
Друг сън. Сънувам, че разговарям с Янкова. Тя ми разказва, че макар Марийка, дъщеря й, да се е поминала, тя много лесно може да се сношава с нея. Също и със свекъра си Янков - на г-н Янков с баща му. И ето тя ми каза: „Ако повикам Марийка, тя ще се яви върху печката, но като бюст, и ще разговаря", а също господин-Янковият баща. И тъкмо тя щеше да им се помоли, за да се явят духовете на Марийка и дядо й, и Найден ме повика да вървим за наряд.
Имаше хубава беседа за „Якото въже" - 14. гл. Лука.
После, в 10 ч, [Учителят] говори върху Притчите на Соломона.
25.XII.1933 год., понеделник
Тази нощ времето е по-меко. Облачно е небето, но известни прояснявания. Станах в 6 1/2 ч.
Сън. Сънувам, че се копае кладенец. Изкопът е около десетина метра. Вътре копае някоя сестра, но като че ли в момента, когато аз и Учителят отидохме при кладенеца, в него нямаше никой. Ние с Учителя разгледвахме изкопа, но дъното не можеше да се вижда поради дълбочината. Една електрическа крушка свети над дупката. Учителят се старае да види дълбочината му и стъпва на края, за да види дъното. Не знам как, той се намери в положение, легнал на гърба си, така с бялата фанела, и долната му риза се показва отгоре при врата му. Аз се завтекох и го хванах под мишниците и го изтеглих. После прехвърлихме електрическата крушка в дупката, както е с дългия шнур, за да свети вътре, но тя се пукна и разпръсна на много парчета, които паднаха вътре. Аз видях, че вода има в кладенеца, но си говорехме, че трябва да се изгребе и да се копае още, но едно си предположих, че ако съм аз копачът вътре, то трябва да се тури много дебело въже, та да може да издържа на силната тяжест на джебура, с който изнасят водата и пръстта. Така си мислех, много здраво въже трябва, защото така, поради слабото въже, много хора са загинали в кладенците от джебурите, кога въжетата не са здрави и се скъсат и второ, когато самите хора, които теглят горе, да не си гледат работата, немарливо, и да отърват ръчките на рудана.
26.XII1933 год., вторник
Сън: Сънувам, че сме се възвърнали в Равна и то един ден преди ваканцията (коледната). Разпущаме децата, но като че ли има изпити, даваме изпит с децата, но свидетелствата им не сме написали. Но се канех само да им съобщя кой минава и кой не. След това се оказа, че това не е изпит, а ще ги разпущаме за коледната ваканция, но ние с Еленка сме сбъркали. И се зарадвахме,
че сме дошли само за ден, и че пак ще се завърнем в София при братя и сестри.
Времето поомекна. Няма голям студ. Снегът се топи полека. Днес ходих у Николина Балтова. Поправих й един брашнян сандък, като му пригодих капак, и на гардероба нещо. Тя сготви супа от картофи и фиде и пържени от брашно питки-мекици и аз вземах един хляб, орехи и един лимон и се наобядвахме. Брат Боев ни каза, че Учителят на обед казал, че война ще има на изток. И че сега ще дойде времето, дето се казва в 9 глава на Откровението, че ще има чудовища като щурци, скакалци, които с опашките си ще повреждат хората - тези, които имат печата на звяра.
Еленка днес е цял ден от снощи у Янкова.
Тази вечер отидох при Учителя, за да му додам сумата 500 лева, която бе останала да му додавам от десятъка. Той ме запита как върви нашата работа с назначението и аз му отговорих, че Янков дава и храни надежди, че има близки и познати и ще успее да ни възвърне. Учителят потвърди, че нашата работа ще се уреди, но трябва силна, непоколебима вяра. „ Силна вяра, и работата ви ще се нареди." Каза да не се тревожим, и всичко ще се нареди.
29.XII.1933 год., петък
С Еленка ходихме на учителската конференция в София, уредена от Българския учителски съюз в училището „Екзарх Йосиф", Първо имаше в I отделение практическа лекция по аналитичния метод от г-ца Гогова, после - реферата по тоя метод на Хр. Николов от Пловдив.
Следобед пръв говори Новаков на тема „Училищната дисциплина", а след това говори Досю Негенцов на тема „Двата учителски съюза".
Вечерта късно вечеряхме у брат Иванови с хубава картофена супа.
30.XII.1933 год., събота
Пак на учителска конференция. Конферира професор Консолов на тема „Расизъм".
Като излязох, ходих в Министерството. Видяхтамо Слави Михайлов Брезнишки, уредник на учителството, Хаджи Колев, министърът Косачев или каза да отида след Нова година и щи ми дадели място.
Към 2 ч ходих у Янков и след това ходих да си купя школа за преминаването в позициите -Ladenwechsel, 90 лева. Поправих си шапката за 60 лева и си отидох, а Еленка остана да нощува у Янкова, за да отиде на баня.
31.XI.1933 год., неделя
Слушахме хубави беседи и в 5 ч сутринта, и в 10 преди обед. После обед ходих из града, за да срещна някои колеги от Годечко, но не можах видя никого. Върнах се и направо отидох в салона на обща братска вечеря. Имаше по половина пита и варен ориз. След вечерята до 12 ч се пяха само братски песни и творения от Учителя. Прекара се много добре. Имаше и декламации, и четени нови работи от Дядо Благо и Станчо Ненов. Точно в 12 ч целунахме ръка всички на Учителя и си честитихме Новата година.
Тези дни времето е меко и снегът се топи бавно, слънце не грее, обаче е топло, не както досега. По земята няма, както друга зима, мъгли. Витоша ту цяла светва, ту по билото е покрита с ниските като мъгли облаци. Изобщо Витоша е много прозрачна като че се намира много наблизко.
Тази сутрин, от прозореца, който снемат в салона, главата ми изстина и следобед ме хвана една киханица и голяма хрема.
Изобщо състоянието ми, откак съм уволнен, не е весело. Искам да бъда весел и няма защо да се грижа и че всичко е за добро, но все мисълта не ме напуща какъв ще бъде резултатът от уволнението ни. Дохождал съм до много добри моменти, в които се радвам, че съм уволнен, за да слушам тия хубави и ценни мисли на Учителя. И аз сега усещам, че позаякнах в това отношение и не се боя, че съм уволнен. И това е една маневра, с която ни опитва небето дали сме готови на жертви заради Бога, заради доброто, да жертвуваме. После, в тази драма на живота, дали сме съгласни да вземаме и други роли, да ни се затвърдят мислите, че всякога и при всичките положения на живота, да се държи положителното. Да видим доколко ние ще се тревожим от неправдата в света.
