Истинското възнаграждение е духовно. Ако някой не е готов да му се заплати духовно, плаща му се в материалния свят. Една сестра - Мария Тодорова работи при Учителя цяла седмица. Чисти библиотеката Му, нарежда книгите Му. В събота след обед пристига друга сестра и взема участие и тя при завършване вече на работата. Помага половин ден. Като завършват работата си, сестрите се готвят да си тръгват. На втората сестра Учителят щедро заплаща. Дава й много работи. Оказва й голямо внимание, като че тя е свършила всичката работа. Сестрата остава много доволна. А на първата сестра, която свърши цялата работа и работи цяла седмица, към нея никакво внимание, нищо не й дава. В първата сестра се явява противоречие. Чак след няколко дни при разговор с Учителя, Учителят й обяснява закона. „На човек, на който не може да се заплати духовно, заплаща му се физически, материално. Когато казва: „Аз направих това и очаква духовна, заплата, казват му, нали ви се заплати!" Учителят изнасяше закони и правила на Божественото Учение, даваше методи за приложение, но оставяше учениците сами да прилагат знанието.
Дойде някой ученик, оплаква се от другиго, говори срещу него, Учителят не му казва мнението Си, но като дойде другият ученик, Учителят от свое име предава думите на първият ученик. Каквото отговори ученикът, който е нападнат, това Учителят пък предава на първият ученик. А това са думите на защитата от обвинението. Но това не е Неговото мислене. Тъй Учителят оставяше учениците да се учат. А Словото на Учителя за тях остана Висок Идеал, недосегаем за днешния човек.
Днес ученикът е в началото си на своето прохождане.
