Друга една песен ще ти изпея. Веднъж ми казаха, че тази стена, на Изгревния връх там, пази Рила. Казаха ми, че като закусим, всичките ще отидем при първото езеро да направим Паневритмията и на връщане после всеки ще донесе по едно дърво за кухнята. По този начин се снабдявахме с дърва за кухнята - правехме и едното, и другото: Божественото, но и човешкото да върви. Та, аз закусих, взех си цигулката и отидох при първото езеро. Сам още, никой не дойде с мене. И седнах накрая на брега, ама Слънцето не беше огряло там, защото там е ниско, а пък хоризонтът е висок. По едно време слънцето се подаде и като започна да се разиграва ей-така, да блещукат едни звезди, едни такива като че ли фенерчета, ту се запалват, ту изгаснат - и веднага ми дойде една мелодия, песен:
