Животът на Братството в село Мърчаево продължаваше, въпреки че бяхме се събрали много хора в дома на брат Темелко. Учителят обитаваше една малка стаичка, а от другата страна в една по-голяма стая вечерно време се махаха столовете и масите, постилаха се черги и сестрите лягаха на пода да спят. Сутринта това се вдигаше и прибираше и стаята се превръщаше в дневна стая, а през зимните дни на 1944 година служеше и за столова - там се хранеха всички. През лятото много хора се преместиха да спят по сайванти и плевни, но условията бяха трудни и тежки. През цялото време не секна обичайната работа на Учителя, Имаше беседи, разговори, даваха се песни и Учителят работеше с всеки, който бе готов за работа. Това се вижда и от моя разказ.
Сега ще разкажа и за една песен, върху която Учителят работи и направи няколко опита, за да я стъкми и даде в окончателен вид. Става дума за песента: „Духай ветре", която е дадена в сборника. Тази песен е съставена от три мелодии, т. е. от три части.
Първата част се нарича: „Божието слънце грее днес" и тя бе дадена по друг начин в Мърчаево, с по-бързо темпо. Учителят много пъти ме караше да Му я пея и аз я пеех и затова я знам и досега така, както я бе дал отначало. Но по-късно лично Учителят я промени и сложи по-бавна мелодия и това ще видите в нотния текст при единия случай и при другия случай. Защо я промени, не зная, но отначало я пеехме в първия вариант всички. Накрая остана във втория вариант и така сега е отпечатана в песнопойката. Но според мен трябва да се знае и първият вариант, за което и разказвам този случай - това ще да бъде въпрос на проучване в бъдеще от идните музиканти.
Думите „Божието слънце грее днес" се отнасят за Словото на Учителя, което ни даваше през Своето пребиваване на Земята.
Втората част на песента: „Духай ветре", е отбелязана в песнарката, така както бе първоначално, и в нея няма промяна. Третата част: „Хай, ди-ди-ди-ди, да си иде" също няма промяна.
Но когато се повтаря „Божието слънце грее днес", Учителят прибави думите: „за теб, българино" - или ще стане така
окончателният текст: „Божието слънце грее днес за теб, българино!" Това нещо не е прибавено в песнарката. А трябва да се прибави, защото лично Учителят го прибави. Учителят категорично заяви, че Божието слънце грее днес за българина, защото Всемировият Учител е дошъл в България и сваля Своето Слово на български език и чрез българската реч. А това Слово е Божествено Слово и ние бяхме едни от тези, които го слушаха и записваха, за да го оставим на вас за идното човечество.
Затова аз давам онова, което знаех, за да се помни от вас за свидетелство, че сме били до Учителя и сме слушали с отворени очи и сме записвали онова, с което Духът Божий се проявяваше чрез Учителя.
Смятам, че вие трябва да знаете и двете мелодии, както ги е дал Учителят, но ще да пеете така, както Учителят накрая се спря, т. е. с редакцията, която е в песнопойката, но с едно задължително условие - да прибавите към думите на „Божието слънце грее днес" и прибавеното лично от Учителя: „за теб, българино". По този начин то ще придобие своята истинска същност: „Божието Слънце грее днес за теб, българино" - защото това бе Истина и тя не може да се промени. Защото Учителят дойде в този народ, взе неговата плът, облече се в неговото тяло и изрече Божиите думи чрез словата български. Помнете това и пазете Словото!
