На Изгрева се говореше непрекъснато за висши същества: че сега са на Земята, само че са облечени с различни дрехи и не можеш да ги познаеш. А пък брат Боев бил много мераклия да види едно висше същество, един невидим помагач, който става ту видим, ту невидим.
Боян Боев и Учителят били на Витоша и на връщане си тръгнали вечерта двама. Тъкмо да стигнат в Симеоново, срещнал ги един каракачанин и им казал: "Добър ден" - поздравява ги и ги пита: „Имате ли си вода?" Учителят рекъл: "Имаме." „Ами хляб имате ли?" - „Имаме" - казал Учителят. И той тръгнал нагоре към Витоша, а пък те слезли надолу да се качат на автобуса.
И като се разделили с каракачанина, Учителят казал: „Бояне, ти искаше да видиш висше същество -ей-този, който ни срещна сега... " - „Ами защо не ми каза, Учителю, по-рано, за да го разгледам по-добре?" Пък то, съществото, е влезнало в каракачанина. И ги питало дали имат вода, дали имат хляб. Те казали; „Имаме" и се разделили вече.
Боян се разсърдил на Учителя защо не му казал преди малко да го разгледа хубаво. Отвън е каракачанин, а отвътре - висше същество. Какво има да гледа, един каракачанин. Те, висшите същества, нямат форма, те в един момент се променят в каквато форма искат, за да кажат нещо.
