Братството беше на Мусала горе и Учителят каза: ще си слезем през Кайзеровия път. А то трябва да се слезе долу, където извира реката Марица, при Маричините езера, при изворите им. И аз вървях с Учителя. Като слезе отгоре по старата пътека... Едно време имаше стара пътека, личи, че е от старо време, на Мусала пак са се качвали. Имаше, значи, избъхтана пътека. Като слязохме долу, Учителят се спря, огледа така наоколо и каза: „Тук има условие в бъдеще Братството да лагерува."
ВК: Точно къде е това нещо? ПГ: То е долу, където вече е равно. При самите езера, там не може да се лагерува, а долу, в ниското, където вече се заравня. ВК: Значи там има вече условия за лагеруване. ПГ: Щото на Маричините езера, там е мястото, където Орфей се е къпал. „Олтарят" го думахме там. То е чак вътрешното езеро, те са две езера там. Вътрешното езеро е обрасло наоколо с клекове. То е олтарят на Орфей.
ВК: Чувал съм, че там е била школата на Орфей. Какво си чувал ти за Орфей - на физическото поле или горе, в Невидимия свят? ПГ: Ами, на физическото поле. ВК: Там е била школата. ПГ: Това съм чувал от Учителя. ВК: Защото аз съм чувал също от възрастните приятели, но къде е била и как е била школата? Долу, на физическото поле ли е била, или горе, в етерното пространство? ПГ: Не, на физическото поле. ВК: На физическото поле значи. Добре.
