ВК: По-нататък, какво си спомняш ти от срещите с Учителя в Мърчаево?
ПГ: Обядвахме в Мърчаево на дългата маса, която Темелко беше сковал под ореха на двора. Обядвахме и като се наобядвахме, четохме молитва и Учителят каза: „Пеню и Владо да дойдат." Владо беше руснак. Брат му е наш брат. „Да дойдат Пеню и Владо, да дойдат с мене заедно, в моята стая." Учителят излиза на почивка. Като отидохме горе, Владо беше подарил един атлас с всичките държави на света. И Учителят отвори атласа и с лупата Си се фиксира тъй и пита Владо, щото Владо е руски офицер, значи интелигентен е: „Рекох, тука Хималаите влизат ли в руската територия?" Владо стана, погледна и каза: „Северната част на Хималаите влиза в руска територия." - „Тук, каза Учителят, има условия в бъдеще Бялото Братство да работи, в Русия", да. След това Учителят отвори Библията и прочете 66. глава от Исая.
ВК: Или 66. псалом.
ПГ: Не пише псалом. Пък те са 150. Какво беше?
ВК: Значи 66. глава от пророк Исая. И какво, като отваря Учителят, и чете?
ПГ: И чете и после ни говори там.
Долу беше Кирил Икономов - беше си разработил „Вехади", братската песен, беше я разработил от себе си и започна да я свири долу на цигулката. А Учителят скочи разтревожен и започна да се разхожда, така, прекоси стаята няколко пъти на изток, на запад, върви и вика: „Този брат не знае какво зло си причинява с тази разработка! Този брат!" Ама ядосан, така, афектирай. И аз викам: „Да отида да му кажа да не я свири?" - „Не му казвай" - каза. И действително, свърши се свиренето.
Понеже от него и Мичето Златева беше научила тази разработка на песента „Вехади", и тя я свиреше. И като излезе от Мърчаево, Кирил Икономов получи удар. И се разболя. Пък ние с Мичето Златева бяхме съседи. Моята къща - отгоре на пътя, лък тяхната - отдолу. Отидох при нея и рекох: „Миче, да знаеш, че тогава, в Мърчаево, Учителят стана и каза: „Не знае този брат какво зло си причинява!" Да знаеш, казвам, че няма да свириш тая песен!" И тя я остави.
Понеже Учителят ми каза: „Не му казвай!", и аз не му казах. И Петър Камбуров, цигуларят, по едно време дойде у дома и аз рекох: „Петре, знаеш ли защо Кирил пострада?" Разправих му историята, как бяхме в Мърчаево, как Учителят се разтревожи много, когато чу разработката на Икономов. И Петър веднага става и отива и казва на Кирил: „Кириле, тъй, тъй, тъй, когато си бил в Мърчаево, си свирил една твоя разработка." И той става и веднага тръгва към Изгрева. И ме срещна там, на алеята: „Пеньо, как стана?" Рекох: „Тъй, когато ти беше и свиреше „Вехади", като започна да свириш твоята композиция -разработка, Учителят тъй, тъй, тъй стана." Той нищо не каза.
ВК: Ама той вече беше се разболял, така ли?
ПГ: Беше се разболял вече, да.
ВК: Той доста години лежа така, 15-20 години.
ПГ: Много време лежа, по едно време, коджа, е така, се чувстваше уж добре, беше се поправил. После пак падна и се удари и нищо не стана. Това стана причина да си замине.
И така се свърши тази случка с „Вехади". А за другата случка - кога ще заминем да се прераждаме в Кавказ, не зная.
