ВК: И Учителят те посъветва да учиш, да следваш. ПГ: И Учителят ме посъветва да уча, да следвам. И аз като си отидох, оттам потеглих, хайде пак върнах се, и за един ден, ама просто се радвах, че ще уча, щото аз съжалявах много, че не съм учил, баща ми не ме е пратил повече да уча. Тогава вече нямах баща -през 1916 год. баща ми го уби една кобила, ритна го и го уби. А братята ми пък пет пари не дават за мене.
Върнах се и първо отидох на общината, рекох на секретар-бирника: "Слушай, няма да ставам поп." -„Що, бе? Ще те издържаме, има в бюджета суми гласувани." Отидох и при касиера на кооперацията, и на него казах: „Няма да ставам поп." - „А бе, виж Водица колко е голямо, има хиляда къщи, ти тука ще бъдеш добре." Отказах, като не му казах идеята си.
Тогава вече отидох в Посабина, при чичо ми Рали, дето и двор ще ми дадат, и ще ме оженят, и аз стотинка няма да плащам. Рекох: „Чичо, няма да ставам поп. Вие ми обещахте да ми давате пари, рекох, да свърша гимназия, аз ще продължа образованието си," - „А бе, будала, къде ще намериш ти да ти направят къща?" И есенно време ми обещаха, по един шиник жито ще ми дава всяка къща. Значи, условия материални най-хубави. „Не, по никой начин. Аз ще отивам да следвам, няма да използвам тези условия." - „Бабо, я дай чантата." Тя я даде и той я отвори, извади 500 лева и ми ги даде. „Ето ти 500 лева. Аз ще ти давам пари, когато можеш, ще ми ги върнеш." А пък синът му Митю е кръчмар. „Хайде сега да отидем при бати ти Митю, да направим полица и аз да я подпиша, че някога ще ми ги върнеш." И отидохме, бати Митю направи полицата, аз я подписах. „Ха да отидем сега у дома да обядваме"- у чичо ми, на баща ми брат. И богат, заможен човек. Обядвахме там. „Бабо, я дай една по-голяма торба, напълни я с боб, дай един самун хляб сега" - ама хлябове такива, големи. „Ето, даваме ти и боб да си вариш, да вървиш в Попово."
Имах пък един познат, който беше кум на чичо, кръщавал го, казва се Колю Ралев. Колю беше писар на общината. Бяха го взели войник, ходил войник и се върнал. И отидох при Колю в Попово. И той се беше записал да си продължи образованието. Пък той беше писар, преди да отиде войник. А писарите пишат много красиво. И сега, като се връща, има много красив почерк и директорът на гимназията, Георги Трифонов се казва - „Колю Ралев да дойде!" Нямаше едно време пишущи машини и кога трябва да прати вест до Министерството - Колю Ралев да го напише.
Колю беше много близък с директора и всяка вечер с него пиеха и ядяха. Колю обичаше много да пие ракия, пък и пушеше. Иде у дома, щото ние сме роднина, тъй. Казал на директора: „Г-н Трифонов, може ли възрастен човек да стане ученик?" - „Колкото и стар да бъде, щом иска да се учи, Поповската гимназия не връща човек, който иска да учи. Да дойде!" И наредихме това. Отидохме, Колю не ме остави, веднага събра за четвърти клас учебници и ме учи. Той е бил силен ученик, математик. Няма задача от IV, V, VI, VII, VIII клас, която да не може да реши.
Аз се записах в тази гимназия и завърших. Всички учители ми викаха „бати Пеню". И учениците ми викаха „бати Пеню". Имаше и мъжка паралелка, имаше и смесена. Мен ме туриха в смесената паралелка. Руски език като ни предаваха - една рускиня ни беше учителка, - момчетата, понеже сме големи, имаха си любовници-ученички, насядваха на чина момче-момиче, момче-момиче и си приказваха и не слушаха. А рускинята, която ни предаваше по руски, беше много добра. Казваше: „Ученици!", по руски малко. Тя в Разград била учителка, знае на български да приказва, ама някъде личи, че е чужденка. Квартирата, където живеех, беше на сватови ми - на свата ни Ради.
ВК: Тия 500 лева, които ти дадоха, за колко време ти стигнаха? За една година? ПГ: Аз не харчех много, защото съботен ден си отивах у дома. У дома имахме за ядене много. Ама пари не ми даваха. ВК: Ти там свърши гимназия.
