Виж какво, моят живот е особен. Аз като бях малък, изобщо на всяка дума псувах, много псувах -толкова много, че напсувах и учителя си в училището, защото ме биеше. Веднъж, като ме наби, аз ударих една псувня страшна. И рекох да избягам, но той затвори вратата и не ми даде да избягам, а взема една цепеница, дето е под печката, и ме хвана за ръката и започна да ме бие по задника с цепено дърво. Моят учител и баща ми се обичаха много. И вечерта на кръчмата учителят рекъл на баща ми: „Ваш Пеню днеска ме напсува." Както бях заспал у дома, баща ми ме събуди и ме би през нощта втори път. Веднъж напсувах и слугинята на училището. Бях много палав. Качих се и през прозореца на училището пръчките, които падаха на прозореца, ги разширих и като се обърнаха така, наляво, успях да вляза през прозореца вътре в стаята. И баба Пенковица - тя беше слугинята, която чисти, - ме наковладила, че съм влязъл без позволение в стаята, която е в училището. Наказаха ме и ме биха. Аз правех много бели, когато бях малък.
ВК: И после какво стана? ПГ: Виж сега, цялата работа стана така: има една Кортеза, която е от Сливен и й думаха „момичето, което говори с Бога." Веднъж тя минавала през Попово и оттам трябвало да отиде за Ковачевец, обаче хората, които от селата чули за нея, че говорела с мъртвите, я доведоха в нашето село. Ние имаме голям площад в селото, пред училището. Надойдоха много хора и си разпрягаха каруците и дадоха на конете си да ядат, а пък те отидоха и се събраха в църковния двор, той е широк. И тогава за Кортеза донесоха една здрава маса, туриха един стол, тя стъпи на стола, качи се на масата и започна да говори.
Обаче тогава хората се натрупаха много. Най-напред тя каза: „Аз ще ви прочета „Отче наш", с молитвата ще почна." Имаше един учител, Захариев, който беше завършил за градски свещеник, обаче не станал свещеник, ами учител. Той и кръчмарят апострофираха срещу Кортеза, обаче хората, които искаха да я чуят, бяха толкова много, че казаха: „Ние сме дошли да слушаме туй момиче... „Момиче" й думаха, на Кортеза, защото я придружаваше едно момиче, на Жечо Панайотов леля, на майка му сестра. И казаха: „Ний сме дошли да слушаме туй момиче, ти млъквай и да се махаш оттука!" И го изпъдиха вънка.
И тя започна да говори върху Евангелието, какво казал Христос, изобщо. Устата на човека са дадени, каза, да говори благи думи. Пък аз си спомних, че псувам на всяка дума, и заплаках. Говори толкова хубаво какво е казал Христос, да слушаме, да ходим на църква, защото тя беше църковничка.
И започна вече Слънцето да се преваля и тя каза: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата." И баща ми ме намери и каза: „Пеньо, иди да посрещнеш добитъка (щото ний имахме 17 говеда, имахме биволица и т. н., да не би да отидат в чуждите бахчи и да направят пакост), а ний с майка ти ще отидем на гробищата." И после мама и татко ми казаха така: че тя не чете кой е погребан тука, но тя ги вижда, умрелите, и казва: Драганка Стоянова е с такава шамия погребана. Описва каква е била. А пък еди-кой си -по име ги казва, - „вашият умрял казва": на някой беден човек да дадат, да направят добро. Същото и за мъжете, казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва: да направиш добро на еди-кой си." И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите.
И аз, понеже си спомних, че аз накарвах баща ми да ме бие много пъти... И брат ми също ме биеше, защото не слушах вечерно време, нали трябва да насека дърва за джамала. (Джамал казвахме на печката, която е направена с керемиди.) И изобщо, имаме и 17 говеда, имахме два коня, имахме биволица, дамът ни е голям и много пъти, като не сме почистили хубаво на добитъка, то после ни биеха. ВК: Много бой си ял. ПГ: Изобщо у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено. Понякога пък види, че не е вчесан добитъкът, има по него си мръсотии. И всичкото това на мене много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха.
Баща ми отиде с мама на гробищата, а пък аз отидох у дома и намерих добитъка, вече се връща вечерно време. И седнах ей-така и плаках много, защото си спомних, че съм предизвиквал баща си и не съм слушал мама, не насичах дърва - трябва много дърва да насечем, за да може да загрее през нощта джамалът, тъй наречената печка.
ВК: И после вече ти се промени, почна да слушаш. ПГ: И след известно време аз започнах: вечерно време насичам много дърва, изчиствам много добре дама, дето добитъкът е вършил. Започнах да слушам. Мина около една седмица ли, десет дена ли минаха, и слушам: баща ми и майка ми сутринта рано се събудили и си приказват под юрганя. Ама ние бяхме осем души, та юрганят беше от единия край на стаята до другия. И си казват: „Абе, известно време Пеню не го караме, сам се сеща, насича много дърва, донася слама да постели на добитъка, нощно време да не лягат на земята, от плевнята от пода, изобщо синът Пеню се промени вече, да."
