Когато Учителят завършва средното Си образование, отива в Свищов. Там Го повикали протестантите, защото протестантите са Го обичали, Учителя. Пастирът дядо Тихчев там имал две дъщери. А жената на пастира казала на мъжа си, когато Учителят бил в последния клас: „Туй момче ще завърши сега и ще си отиде, а пък е много добро. Да оженим едната дъщеря за него! Гледам да го заприказваш и да разбереш, като завърши, кога смята да се ожени."
Тъй, ама всякога, когато той отивал при Учителя, Учителят го заприказвал нещо из Светото Писание, Библията, много исторически работи и все не оставало време. Като се връщал при жена си, тя почвала да му се кара; „Ще изпуснем човека, ето, учебната година завършва, ще изпуснем човека, ти ще се наложиш, ще му кажеш: „Аз ще ти разправям тоя път!" Няма да чакаш той да ти разказва!"
Обаче става така, че дъщерята през нощта се разболява и то толкова бързо, че умира през нощта. От каква болест точно, не се знае, но за една нощ се разболява и умира. Тогава жена му казала: „Да оженим малката дъщеря, да го не излущаме, защото такъв човек не можем да намерим!" Те канели Учителя понякога да свири, защото свирел хубаво на цигулка. Отивали при него и Го молели да им свири. Той вземал цигулката и им свирел. Така че често им посвирвал и затова също не искали да го изпуснат. И протестантите станали причина да го изпратят в Америка да следва, именно от Свищов.
Майката започнала сега да го желае за втората дъщеря. Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос. Жена му отново почнала да му се кара: „Годината свършва, пък ти си такъв, че не можеш да го заприказваш за това. Наложи се!"
И когато един ден се наложил и го заприказвал за женитби, то разболява се и малката дъщеря и умира. А после жена му като плакала, мъжът й, пастирът, казал: „Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен. Ето, умряха и двете ни дъщери." И плаче човекът, защото са били нахални и, искане иска, искали да му се наложат. „Затуй умряха и двете ни дъщери."
Това ми го разказаха навремето, но кой ми го е разказал, не помня.
