Първом опънахме палатките. После започнахме да правим кухня. Донесохме камъни и я иззидахме. Долу, при първото езеро, някога овчарите запалили клековата гора, тя изгоряла, някъде имало борове, които обгорели и бяха останали да стърчат сухи. Ходехме чак до първото езеро, където е бил пожарът, вземахме тези сухи дървета и ги носехме за кухнята да я правим. Като направихме кухнята там, Гради се проявяваше като най-големият майстор. Закова там мертеците и т. н. и стана нужда вече покрива да заковаваме. Ами с какво ще ги покрием? С плочи. Тогаз с Учителя отидохме чак горе. Даже Го има фотографиран Учителят, как носи и Той плочи. Някои носят по-големи, пък някои - по-малки плочи. Сестрите и те, всяка дигнала - всички носим. Върволицата от хора носят плочи. По този начин изнесохме плочите и покрихме кухнята. И вече можехме и в лошо време да готвим.
А откъде да носим водата? Езерото го намърсихме, не може да остане чисто при толкова много хора. Трябва да носим вода от чешмичката. Тази вода я откриха братята и започнахме да правим тогава чешмичката. Направихме чешмичката, ама нямаше още материал за нея. Имаме един брат каменоделец, Владо руснака - той направи един чучур от мрамор и го изработи така, че отвън му даде вид да представлява две ръце. А Учителят написа на скалата насреща: „Бъдете щедри като този извор!" И написа някои окултни знаци там, за които каза: „Това са за мъдреците. Обикновените хора не могат да ги разберат." Окръжност с център определен, после турени долната половина на кръга, после една права и после другата половина, така, извита нагоре.
Направихме лодка. Дойде един чех, професор, изследва езерата, дълбочината им, състава им, какви животни има там, каква е водата, какъв е химическият й състав. Той беше професор, който дойде специално да изследва езерата. Неговата лодка беше надуваема. И като се надуеше, имаше специална лопатка вече, с която се хващаше. Един човек я хване и от двете страни гребе. С тази лодка разхождахме и Учителя. Има Го фотографиран даже там, в лодката. Много братя и сестри се возиха в лодката.
Определихме лодката, която направихме, да бъде само за носене на вода. Защото чешмичката е много далеч. Цялото езеро трябва да се заобиколи, нали на южната му страна е чешмичката. Затуй, като направихме впоследствие лодката, я връзвахме за един кол, който беше хубаво затрупан. Но понякога дохождаха чужди туристи и искаха да се возят веднага в лодката. Много пъти ни правиха беля. Веднъж един брат, от дежурните, отива да се качи в лодката, обаче духва вятър и му завява шапката в езерото. Та, с лодката возехме вода за кухнята. Всякога дежурехме да докарваме вода с лодката, а трябваше да бъдат братя непременно. Пък за готвенето сестрите се събираха, понеже си разговаряха, пееха песни. Отиваха дори и други, които не са дежурни. Но имаше дежурни сестри, които разнасяха храната. Направихме после и маси, и пейки, та насядвахме всички. Много удобства бяхме направили. Имаше и един кръг, „Охлюва" му викахме, който се извиваше нагоре и най-горе имаше вече един голям камък.
Сутрин отивахме на Молитвения връх, Учителят изнасяше лекцията Си и след това слизахме и закусвахме. По-късно отивахме на Паневритмия, когато вече Слънцето е огряло. А когато беше дъждовно, правехме само упражнения. Понякога и Паневритмията правехме пак там, на второто езеро, всред палатките. Носеха чадъри, даже бяха направили сушина, така че цигуларите можеха да свирят на закрито. А ние, дори и да валеше или пък да имаше мъгла, играехме, макар и да беше тясно и неудобно. Но, казвахме, нали нямаме друга работа, ще си направим Паневритмията. Пък се е случвало и при гъста мъгла, едва се виждаме, да играем Паневритмия, като ни вали.
