След като уволняват Еленка от село Мърчаево, след дълги, упорити настоявания, й позволяват отново да учителствува. През 1926 г. я назначават за учителка в село Равна, Годечко, да учи четири слети отделения. Когато се запознах с нея през 1926 година, аз бях учител в турското училище в село Крепча, Поповско. Бях главен учител там. Еленка все ми пишеше писма и ми пращаше резюмета от беседите, които слушаше от Учителя, пишеше ми някои наставления, изобщо споделяше с мен и ме молеше по възможност да напусна турското училище и да отида учител в село Равна, Годечко. Това продължи до 1929 година.
Най-после тя дойде да види турското село, в което учителствувах. Една нощ прекарахме с турците на един бостан. Цяла нощ те кладоха голям огън и пяха турски песни и веселие, а ние, гостите от София, бяхме покрай огъня.
Трябва да отбележа, че в турското училище турците толкоз ме бяха харесали, че целият общински съвет се яви при мене с кмета заедно и ми казаха: Даваме ти дворно място, ще ти докараме камъни, ще ти возим материали без пари, стани жител на нашето село!"
Тъй, ама понеже Учителят беше казал: „Пеню да напусне турското училище и да отиде учител при Еленка", аз напуснах село Крепча, Но понеже нея година инспекцията не беше предвидила кредит за втори учител, назначиха ме в едно съседно село на село Равна - село Губеш, Годечка община. Тази зима прекарах в село Губеш, ама неделен ден ходех при Еленка. Там младежите си правеха хорото пред училището. Гледам - те свирят с един дудук. Взех цигулката на Елена (тя свиреше на цигулка) и излязох вънка и засвирих хубави народни хора. Момчета и момичета играеха и се радваха, като видеха, че аз ида гост на Еленка и че ще им свиря. Така прекарахме една година. На следващата година увеличиха персонала и аз отидох учител в село Равна. Там бях през 1929, 1930, 1931 и 1932 година.