Паша много обича круши. Особено много. Учителят й показва две хубави круши. На Паша очите й остават в тях. „Хубави са крушите, Учителю, много ги обичам." Учителят й казва: „Ще ти дам едната круша, но ще отидеш при Савка и ще й кажеш: „Учителят ми даде тази круша, има още една, но не ти я дава, защото не я заслужаваш." Паша казва: „Учителю, не мога да направя това". „Е, дай сега крушата!" Паша връща крушата на Учителя, а Учителят сияе. Той е доволен, че Паша е останала вярна на себе си. На Паша очите отново са в крушите. Но те са останали там не за ядене и не за гледане, а за изпит на учениците.
