XXIV. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ - СПОМЕНИ

Бележки на съставителя на „Изгревът" - Вергилий Кръстев

към спомените на Жечо Панайотов

1. Дойде онова, време, което бе определено да се публикуват спомените на Жечо Панайотов в поредицата „Изгревът". За да бъдете въведени в проблема прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 600-605; 605-608. Всичко написано важи и за днес и за утре, докато съществува „Изгревът".

2. Трябва да се запознаете с „Първородството за паница леща" - „Изгревът" том IV, стр. 618-621, защото това са етапи, които предхождаха голямото предателство. За него ще прочетете в „Изгревът и тресавището" - „Изгревът" том IV, стр. 621-624.

3. Отговорът на отвореното писмо е на стр. 625-631 в „Изгревът" том IV.

4. Моят персонален отговор на подписалите „Отворено писмо" е в „Изгревът" том IV, стр. 631-637.

5. „Въпросите, които чакат отговор" - „Изгревът" том IV, стр. 637-642.

6. Защо не се печатат неиздадените беседи на Учителя Дънов? „Изгревът" том IV, стр. 642-645.

7. Това „Отворено писмо" и отхърляне на „Изгревът" доведе до отклонение на стотици последователи на Учителя Дънов в погрешна посока. И спиране в отклонението за тях не може да има. Те са безвъзвратно загубени за себе си и за общество „Бяло Братство".

8. Тези сили, които отхвърлиха „Изгревът" организираха в страната едно настроение и разпространяваха едно решение на Братския съвет да не се купува „Изгревът". Тези сили променяха песните на Учителя, Паневритмията, Словото на Учителя Дънов. Променяха, за да изопачат всичко и да заблудят всички. Сполучиха.

9. От времето на публикуването на „Отвореното писмо" през 1995 г., когато бяха публикувани „Изгревът" том I, II, III досега аз издадох 15 тома от „Изгревът". А онези - нищо!

10. През това време аз организирах издаването на 56 заглавия от оригиналното, неиздавано Слово на Учителя Дънов, което съхранявах 30 години по време на комунистическата власт, когато се правеха непрекъснати обиски и се унищожаваше всичко. А онези - нищо. Аз ги запознах и издадох! А онези - нищо!

11. От 1990-1999 г. организирах и финансирах към 80% концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов. Бяха към 20 концерта. Бяха качени на сцената към 20 музиканти-певци и инструменталисти. И сполучливо се реализираха

А Братският съвет още в самото начало забрани на музикантите да се качват на сцената"и да свирят и пеят музиката и песните на Учителя Дънов. А защо? Защото бяха врагове на Школата. Не на мен. Но на Школата на Учителя. И с действията си те доказаха това. Има го публикувано. Има го черно на бяло.

12. А следващият Братски съвет написа „Отворено писмо", за да настрои всички срещу „Изгревът". Проверете всички онези, които се подписаха, какво направиха досега и ще видите, че те се провалиха и си заплатиха чрез живот за нарушение на окултните закони. Прочетете, за да видите как действуват окултните закони.

13. Защо трябваше да пиша всичко това и да припомням стари неща, които са отминали. Няма стари неща. Всички неща са едни и същи в една окултна Школа. Онези сили, които разрушиха Изгрева, предизвикаха процеса 1958/1959 г. гоненията, преследванията, изгарянето и унищожаването на беседите и лекциите на Учителя Дънов, не са заминали някъде, а си стоят тук и действуват - вчера, днес и утре. Доказателства? Когато започнах да работя с Жечо Панайотов тези сили се явиха и предизвикаха няколко обиска. А Жечо се учудваше защо се случва всичко това. Казвах му: „Не съм аз, не е от мене, а е от други хора и сили и ти ще се убедиш по-късно. А сега давай да работим." Послуша ме. Добре, че ме послуша.

14. Отначало ги пишеше в своите тефтерчета на стенограма. Така никой не можеше да разбере какво пише. Уточних се с него, да започне да пише за всичко, което се сети. Започнах да го разпитвам за рода му, за движението на рода и за началните години на Братството. Жечо разбра какво искам и започна да го изпълнява. По онова време имаше много почивни домове на профсъюзите по планините и той бе пенсионер, взимаше си някоя карта за почивка и заминаваше. Там му харесваше, имаше контакт с обикновените хора, даваха му вегетарианска храна и се чувствуваше отлично. Отиваше на някоя поляна и стенографираше в тетрадката си. Така постепенно се записваше всичко. Изпълняваше си обещанието към мен.

15. В следващият етап, той започна да прехвърля стенограмите на пишеща машина. Предаваше ми написания материал, аз го прочитах, правех писмени забележки и му ги предавах. Изисквах от него да пише всичко, което си спомня, да предаде всичко. Тогава той смяташе, че някои неща не са важни и не трябва да се пишат. Но за мен всичко бе важно. Той се съгласяваше и правеше допълнителни бележки към различните глави. И така се публикуваха в тоаи том XV.

16. Пишеше ги в четири екземпляра. Трябваше да ми предаде един екземпляр за мен. Накрая се разбра, че за мен нямаше копие. Предал на този, предал на онзи, а за мен няма. Казвам му: „Абе Жечо нали аз съм този, който те накара и те задвижи да го напишен. Аз съм този. Ако не бях аз, теб изобщо нямаше да те има като историческа личност. На тези, които си предал другите копия, те са врагове. Твои врагове и на Братството, и на Учителя". Стрескваше го това мое определение. Но точно така стана. Онези се оказаха врагове. Той се убеди в това, но по-късно, когато му направиха от милицията няколко обиска.

17. Донесох магнетофон една привечер и го укрихме. После чаках 20 дни да му се оправи гласа, защото беше прегракнал. Той, четеше, аз записвах. Прекъсвах го и той обясняваше и даваше нови сведеиния. Четеше от единственото копие, което имаше. Така записах две ролки към 12 часа магнетофонен запис. Към него трябваше да добавя по едно копие машинописен текст. А той имаше само едно. Обеща да го препише отново и после да ми предаде всички копия. Но това не стана. Той ги предаваше на други. А онези другите бяха врагове. Те идваха при него да му пречат и да го отклоняват. И успяваха. И дори се стигна дотам, че онези, за мен бяха престъпници, те в неговите очи бяха братя и сестри, а аз бях чужд човек. Те бяха престъпници, защото го отклоняваха умишлено да не си свърши своята работа. И успяваха.Той вярваше на тях, а не на мен. Ужасяващо е.

18. След време ми даде едно копие, но то не беше пълно. Аз беснеех. А той ме упокояваше така: „Нали го имаш на запис, защо се тревожиш." Е, как ви се струва това? Когато трябваше да се печати неговия материал, аз прослушвах записа и сравнявах с преписите му на пишеща машина, добавях някои допълнителни казани неща. А материала от 1910-1923 г. го предадох на магнетофонен запис на касетки и от там прослушвайки ги Яна поп Янева ги въвеждаше в компютъра.

19. Отидох при сина му Благовест да ми предаде всичко онова, което бе останало от баща му. Не можеше да го намери. Едно останало копие в леля му беше единствено. Прехвърлих на ксерокопие материала 1910-1923 г. Сверих го. Разбрах, че на магнетофония запис бе по-подробен и остана той да бъде включен.

20. Снимковият материал съм получил от Жечо Панайотов, а сина му Благовест през 2002 г. ми предаде към 27 снимки и аз подбрах онези, които според мен трябваше да излезнат. И те се отпечатиха в том XV.

21. Когато работих с Жечо, аз му направих два филма 2x8 мм на камера, заснех няколко филма с неговия образ, заснех ръцете му и линийте на ръцете. Беше заснет от мене - на Рила, на Салоните 1971-1972 г., при лагера на Борис Николов с приятели, както и в дома на Борис Николов. Избрах тези снимки, които бяха необходими в момента. Остана един голям снимков материал за архив. Оставих го като историческа следа в историята на Братството.

22. Аз накарах Жечо да напише на всяка снимка отзад лицата, които фигурираха на снимките. Той ме послуша. Пишеше ги на пишеща машина и ги залепваше отзад на снимките. Така от него имаме доказателства за някои лица и събития в някои снимки, които се публикават, например груповата снимка на първите ръководители. Виж „Изгревът" том VI.

23. Жечо Панайотов бе много разположен към мене. Приемаше ме като брат. Аз изобщо не бях съгласен с постановката на възрастните приятели. Казвах им, че това е провал. Те смятаха, че това може да се възстанови, ако тази власт си замине. Така смятаха. А аз не смятах така. Аз излезнах прав. След 1990 г. всички последователи на Учителя бяха отново отклонени в погрешна посока. Днес е 2002 г. и това се вижда вече и от други лица. Върнаха се в 1945 г. и започнаха да повтарят предишния етап от 1945-1990 г. А този етап бе също етап на отклонение от Учението на Учителя. Това е описано и в този том. И всеки може да си го прочете и провери.

24. Защо поместваме спомените на Жечо Панайотов? Това е моя програма, която движа от преди 30 години и сега трябваше да я реализирам. В спомените му има отбелязани всички етапи от историята на Братството, преминали през последователите на Учителя. Те трябва да се знаят. Не сели знаят, човек не може да направи нищо без знания. Тези етапи се повтарят последователно от всеки нов последовател на Учителя Дънов.

25. За процеса на Братството 1958/1959 г. е описано от Борис Николов в „Изгревът" том III, стр. 192-290. Тук Жечо Панайотов описва своя път през онази епоха. Накарах го, да го опише. Отначало не искаше, но после се съгласи. Описа го съкратено, защото не искаше да си задържа съзнанието към онези години.

26. Тук искам да заявя, че Жечо Панайотов бе честен човек, не беше крал, нито присвоил братски пари. В това съм сигурен 100%, защото съм изучавал подробно цялата тази история по документи, които някога трябва да се публикуват. Разпитвал съм и неговите съвременници - за тях той бе честен човек. Почтен бе.

Отначало той е във Финансовият съвет, чийто председател е Никола Антов, а членове са Манол (Емануил) Иванов и Жечо Панайотов, а по-късно е Коста Стефанов. Отначало е с Никола Антов. И ако беше останал при Никола Антов нямаше да има никакъв процес. В това съм убеден. Има документи за това. Но се задействуват други сили и чрез жена му Веска го отклоняват от този съвет. Така той става опонент на Никола Антов и след това разрушението идва. Друг го отклони и друг бе този, който го вкара в затвора, а не е Никола Антов. Разказваше ми много пъти Мария Тодорова, че тогава са „скъсали сто цървула". Има такава поговорка, която споменава Учителя - докато дяволът скъса сто цървула, но накрая принуждава някой да извърши престъпление. Скъсали са сто цървула, докато убедят и привлекат на своя страна съпругата на Жечо и чрез нея да го привлекат на тяхна страна. Било е трудно, но са успяли накрая. Така той се отделя от Никола Антов.

27. Цялата вина за провала носят онези сили на Разрушението, които се проявиха чрез „Майстор Борис". За това съм писал вече. Доживяха съвременниците на Борис Николов, да се убедят лично, кой е онзи, който провали всичко. А за справка виж „Изгревът" том X, стр. 760-764, както и том XI, стр. 793-803; том XII, стр. 875-877. Всичко е описано и никой не може да каже, че не знае.

28. Вижте също - „Кои са враговете на Учението на Учителя Дънов" - „Изгревът" том XI, стр. 826-831 - „Разменната монета"; стр. 832-834 - „Двата триъгълника на Черната ложа в България", „Изгревът" том IX, стр. 825-845. Тези етапи трябва да се познават, защото всеки ще премине през тях, за да се изпита и определи.

29. Излизането на Спомените на Жечо Панайотов са точно за времето и за мястото им. Няколко лица бяха се сдобили чрез кражба и измама на неговите спомени и искаха да ги издадат така както досега правеха. Аз задвижих този мой план преди 30 години, работих 30 години и накрая се явяват лъжците, крадците и мошениците. Крадяха материалите и издаваха, за да ме преварят. Целта им беше да пречат на програмата на „Изгревът". И в това сполучваха, защото онзи, който ги ръководеше не беше случаен. Борбен, силен. Името му бе: „Духът на Заблуждението и Разрушението". И опорочаваха всичко до което се докеснеха. Сполучиха! Бяха много добре организирани и имаха пари.

30. Спомените и материалите на Жечо Панайотов са по оригиналите с които съм работил. Не съм променял нищо. Всичко, което съм задавал като въпроси за уточнение към Жечо, той ги приемаше и правеше допълнеиня. Те са публикувани. Също допълненията към магнетофонните записи, също са включени. Така че това е всичко по оригинала. Няма нищо измислено или добавено от мен.

31. Първият човек с когото започнах да работя бе Жечо Панайтов. Аз му бях изповедник за много неща. Знам толкова много неща за хора и събития, че ако започна да ги описвам ще пропищят и ще се вдигне голяма олелия от много лица. И тези, които са живи и онези, които са отвъд, отдавна заминали от този свят. Според мен това трябва да се опише, за да изтече мръсотията, за да остане само чистотата в Учението. Защото главното в Учението на Учителя е чистотата.

32. Главното за мен е, че цялата тази мръсотия трябва да изтече и да остане Учението на Учителя в своята си Чистота. Това е борбата, която водя. Запитали веднъж Учителя: „Учителю, какво да казваме на онези с една дума, когато питат какво представлява Учението Ви?" Учителят станал строг и отсякъл с една дума: „ЧИСТОТА!" „Ами как така?" Добавил: „Чистота в мисли, чистота в чувства, чистота в действие!" Ето това е Учението. Чистота. Духът пребъдва. Духът пребъдва само в Чистота. Амин.

24 Юли 2002 г,-18.00 -20.00 ч.

Вергилий Кръстев

33. Исках от сина му Благовест да ми даде един очерк за майка си. Не пожела да го напише. След дълги протакания ми даде само биографични бележки за нея, които публикувам. А той прилича на нея, на Веска Жекова и върви по нейния род, а не по родова линия на Жечо. Написа колкото можа.

34. Спомням си как тя - Веска по времето на задържането в следствието и в затвора на Жечо, тя много трудно възприе всичко това. Жечо ми разказваше, че е била тормозена и от братя и от сестри, и от милицията, които са търсили пари и злато. И тя горката, като се е връщала от работа, влизала в тъмната къща и не е запалвала електрическата лампа, дори и свещ не е запалвала, за да не предизвиква погледите на останалите. Живеела и се е движела в тъмната си къща. А тези, които оглеждали отстрани казвали „Тия отидоха в затвора, измряха и повече ги няма. И няма да ги има." Така е живяла като в жив затвор. Но се е съмнало в къщата чак когато на 1.I.1963 г. Жечо е бил освободен от затвора.Съмнало се само за някои!

35. Споделих с Благовест Тошев, че сина им не иска да напише нещо за майка си, тогава той ми изпрати един очерк, понеже е живял в тяхната къща няколко години. И го публикувам.

36. За да я зачета аз чуждият човек, то реших да публикувам нещо за нея, като включих записано Слово на Учителя, което подбрах от нейни две тетрадки предадени ми от Жечо. С ръката си беше записала това.

37. Написах тези кратки бележки, за да се знае през какви препятствия съм преминавал и колко трудно бе от самото начало продължило повече от 30 години, докато се реализира моят план. Реализира се накрая с помощта на Небето и това бе публикувано накрая. Да се знае какво е било. И че го е имало. И че тези хора също са били на земята, на Изгрева и в Школата на Учителя Дънов. Били са.

А онези сили на Разрушението ги е имало, има ги днес, ще ги има и утре. Това трябва да се знае. Има служители на Духа на Истината. Има слуги на Духа на Заблуждението. И едните са в „Изгревът" и другите са там.

6 Юли 2002 г,-10.10 ч.

Вергилий Кръстев

38. Има на този свят всичко. И всичко което бе по времето на Учителя има го и днес. Духът на Учителя и Бога е в Словото Му. А „Изгревът", който публикувам е мястото, където и едните от Бялата ложа и другите от Черната ложа са сложени да бъдат съдени по закона на Божята правда. И на никой няма да му се размине - всеки ще си получи заслуженото. Според делата си.

39. Жечо Панайтов бе ученик на Бялото Братство и достоен служител на Бялата ложа по времето на Учителя до 1944 г., както и от 1945 г. до края на пребиваването му на земята и между българите. Благодаря ти Жечо.

40. Накрая сина му Благовест реши да съдействува. Предаде ми снимки на баща му и на майка му, които с онези, които лично ми бе предал Жечо Панайотов, аз публикувам тук.

Накрая сина му написа кратки биографични бележки за майка си, след многобройните ми настоявания.

Ато ви пример как се сваля една идея през 1972 г. и как 30 години се трудя да я реализирам. Накрая сполучих, но с Божията воля и с помощна на Онзи, който ръководи поредицата „Изгревът.

Амин!

24.07.2002 г.

София