Земя - Бог работи върху душата, както преди, така и след въплътяването й (минаването й през зодиака) - до възвръщането й в достигнатото небесно жилище: тя се пречиства от миналите порочни остатъци, придобива нови опитности и добродетели и, обновена, лесно минава през черната зона на низшия астрал - "звездния път".

КАРМА

"Хлябът мой насъщен..."

Из Господнята молитва.

О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя -
тез златни рудници с съкровища безброй -
та в тях да ровя с пот и горест и страданйя
и да изкупя с тях и радост и покой!...

О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята
и в милост по-вече и в по-вече Любов,
та в тях да черпи мощ, изпитана, душата,
под тихия напев на бащиния зов!...

О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна -
необозрим простор за свобода върховна,
и по-вече крила за най-висок възход!...

И аз ще полетя в най-светлите обятйя -
в ясписовия град на белите ми братя,
с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!...

"Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27

KARMA

(Translated in white verses)

"My daily bread..."

The Lord's Prayer.

O, give me this bread of daily trials -
the gold-diggings, with abundant treasures -
to dig in, with sweat and affliction and suffering
and to redempt with them joy and repose!...

O, give me the daily bread of holy sacrifice
and more piety and more Love,
the tried soul to draw up abundant power
under the sweet burden of Father's calling!...

O, give me the living bread of charming light -
that bondless space for sublime freedom,
and more wings - for the highest flight!...

Then I shall fly up to the brightest bosom,
to the jasper's town of my white brethren,
with my daily bread - toward the Power-Life!...

Sofia. 1925

"Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27

Карма - Индивидуална и колективна (лична, семейна, народна, племенна, расова, общочовешка). Закон за причината и последицата, т.е. възмездието на всяка мисъл, чувство и действие. Всеки индивид или колективитет кове сам бъдещето си: убиецът ще бъде убит, крадецът ще бъде ограбен, блудникът - обезчестен и наказан, лъжецът, клеветникът или злоезичникът ще онемее и пр. "И ще излезат - онези, които са правили добро, в възкресение на живот, а които са правили зло, в възкресение за осъждане" (Йоан - 5; 29). "Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52). "Блажени сте, когато ви похулят" (Ibid. - 5; 11). Всичко се отразява и записва в астрала и образува така наречената "акашова хроника" на живота. Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и деянието. Следователно, за да може да се получи добра или хармонична карма, трябва да се победят, подчинят и унищожат низшите елементи, сили, влечения и влияния и да се установи фактически пълна хармония със законите на природата в личния и социалния живот. Това са всекидневните изпити, насъщният хляб, завещан от Христа, неговата "плът". Есеите, школата на които е посетил Учителят, не са споделяли фарисейското учение за наказанието след греха. Човекът не "плаща" чрез ликвидацията на кармата си, а се пречиства, засилва и издига, т. е. освобождава се. Изпитанията донасят духовни богатства, изкупват съкровища - висши блага за душата, защото са "хлябът на силните". Страданието и горестта са "висши прояви на любовта", небесни пратеници, за да ни заведат при Бога. Само онзи, който люби, т. е. който е възприел и оживил в себе си принципа на Божествената Любов и плода на Духа - милосърдието, само той може да се жертвува и да се издигне до Бога под тихия Му напев, т. е. под тихия говор на Любовта. Чудото със слепородения (Йоан - 9; 3) показва частично учението на Христа за кармата, защото: "нито е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата божии на него". Живият, истинният, божият хляб, хлябът или нектарът на вечния живот, "Амри-та" - безсмъртният Христос (Ев. Йоана - 6; 33 и след.), той е чаровната светлина - "аз съм виделина на света", истината, която дава свобода върховна - "ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни" (Йоан - 8; 32 и 36). "И рекох: дано би ми се дали крила като гълъбови! Щях да литна и да си почина" (Пс. 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голем, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откров. - 21; 10-11). С пот се добива хЛяба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излупено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26).

АНХИРА

Кажи ми, знаеш ли рождения си ден,
баща си, майка си и родната си стреха?
Отде взема таз плът, лика си озарен,
и кой артист уши зелената ти дреха?

Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум,
сърцето-океан в недрата ти дълбоки,
та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум,
избраница между другарки светлооки?

Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна,
аз знам, че си дошла от някой чуден рай
и с чий крила летиш, но колко си нещастна!

Копнееш, трудиш се над бисери събрани,
но твоята душа покрита е със рани
и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!...

"Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925),

с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете"

Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя. Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина. По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет. Зеленият цвет е символ на растеж. Паралел из живота (вж. по-нататък сонета "Nocturne" и коментара към него).