13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Нашите длъжности - Положението на българския народ

„Всемирна летопис", Г. II, кн. 5 (VI. 1921), с. 97-100

Народите продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по-слабите. Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни. Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи. И българският народ не прави изключение. Утрешният ден е пълен с изненади за ония, които поставят всичко на карта и не държат сметка за строгата последователност на събитията. Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички - управници и управлявани - за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят.

Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху които почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви - само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения!

Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. „Щом познаем тоя, живия Господ", ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби - нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, които трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползуват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов!

И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин се добират до повръхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият - неговата божествена същина/есенция/)*. Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу". Бог е отразен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. - с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога.

Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия неизблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност - в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „Аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя"? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение!

Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенствуването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действува и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползува всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие - всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване, и нормално развитие на целия ни организъм.

Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите неведими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най- благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас инека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.

Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душезен мир, всичките органи на човека функционират правилно: цялата храносмилателна система във връзка с цялата нервна, дихателна и мускулна система действуват в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, но и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.е. на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа.

Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се посочат великите закони на неговото развитие.

Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т.е. равновесието и хармонията на силите, които действуват в човешкия организъм ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимнодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта.

Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всяка мисъл. Чрез всяка форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на вънкашния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех.

Но вънкашният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и повече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способствуваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов.

Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов", казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мярката на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите". В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „Любете се един другиго" и „любете враговете си". Първото от тия две правила означава, да пожертвуваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всяка съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее", казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането, и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва завинаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любовта е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта изразена като стремеж, чувство, сила и принцип, това са стадиите на най-великата проява на човешката душа!

От всичко казано дотука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони, за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство.

Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към самопознание и самоусъвършенствуване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на горепоменатите три закони, ако с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua поп за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си - чрез добри дела.

Мъдростта, вярата и любовта трябва да се прояват във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобвилни по сърце - ето великата вътрешна реформа, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с нас!