33. ОТРОВИТЕ

Отровите са онзи дял от проявите на Демоничната Природа, които имат за задача да спънат и тласнат човека към покой и смърт. Те се изявяват и в четирите свята, в които човека е потопен:

1. Света на идеите - Идейният свят, наречен от древните мъдреци Свят на Огъня - свят на Саламандрите. В своето още първоначално развитие на човека, когато сивото и бялото вещество на главния мозък, все още не са достигнали едно високо организирано и облагородено състояние, той е способен да се поддаде на идеи, носещи разрушението и смъртта. Към тях се приобщават и другите три свята.

2. Свят на мисълта - както са го наричали още Свят на въздуха - свят на Силвите.

3. Свят на чувствата - или още Свят на водата - свят на Ундините и най после,

4. Света на Земята - Свят на Гномите, една част от които са агенти на Демоничната Природа, създателите на всички отрови, които носят и създават отровите каквито са: алкохола, тютюна, морфина, опиума, кокаина, хашиша и ред други, които със своето действие спъват, забавят, притъпяват, тласкат към покой и смърт. Агентите на отрицателната природа в света се стараят първо да предизвикат интереса към тях с най-различни методи. На първо място да събудят в човека честолюбието, че той е напълно свободен, самостоятелна величина, със свободна воля и възможността да прави всичко каквото си иска. Използувайки тази си свобода, той влиза и в света на демоничното - света на отровите, без да разбира че той ще остане под тяхното влияние, под тяхна власт, ще загуби своята свобода и ще правят с него това, което не иска. Деформират се мозъчните клетки на сивото и бялото вещество, става раздразнителен и го тласкат в неправилни посоки.

Нека се знае, че Саабеизма е посочил най-правилните причини за нарушаването на човешкото здраве и нормалното протичане на живота. Всичко това е плод на безредие в звездното тяло - двойника на човека, което в резултат дава и безредието в самото физическо тяло. Изобщо, болестите и ненормалното протичане на живота в даден човек е плод на безредието, откъсване от законите, които управляват човешкия организъм. Това дава възможността за достъпа на разните злокачествени бактерии, вируси и тем подобни творби от микромира създадени от агентите на отрицателната природа. За да се избави човек от този свят, той трябва да изключи достъпа на Демоничната Природа в горните три свята - идейният, интелектуалният и емоционалният. Никакъв достъп на лошото в тези три свята - идеи, мисли и чувства. Човекът трябва да постави своя ум, чувства и постъпки в служба в хармония с висшата Природа, Природата на Доброто. Второ самата атака, на тези бактерии, вируси и пр., тяхното ликвидиране и невъзможността им да имат достъп в човешкото тяло е способен да извърши - черният дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм и е най-сложно устроен.

Веднъж аз, Николай, на Витоша запитах Учителя: „Знаем, че змията със змийската отрова, дори и с най-малко количество от тази отрова може да отрови човек и да го умъртви. А човекът разполага ли с такова малко вещество, с което да се противопостави на отровите?" Учителят каза: „Съществува такова вещество и такъв начин". Каза и млъкна. Човекът още не беше готов за това знание, защото можеше да го употреби за своето си разрушение.