25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Час на беседа е. Учителят говори, погледът Му става все по-дълбок и измъчен, вдига ръката си и казва: „Аз не познавам по-неблагодарно същество от човека".

Наистина, какво представлява човек, какви са неговите възможности? - Едно непознато, ненаследимо по своето съвършенство обединение на милиарди клетки, обединени от нещо разумно, напълно индивидуално за всеки човек. От трите милиарда хора на земята, всеки един носи своите особени черти и качества. Може би това обединение е почнало преди милиони и милиони векове. Минало е през много, много форми, бавно но сигурно то се движи по великия път на съвършенството, докато стигне до човека, но и тук то няма да спре, ще продължи.

За изграждането на този колектив - човека - взимат участие минералите, растенията, част от животните на цялата планета. Една част от животните приеха вегетарианството, казва Учителят и с това улесниха еволюцията на човека. За създаване на това велико обединение - човека, са взели участие още много други сили, за които човек и не подозира. Взимат участие и сили от слънцето, и от всички небесни тела.

Знае ли човек, този неблагодарник, че нищо не се създава от само себе си. Знае ли, че всичко това е плод на работата, на усилията, на вниманието на плеяда разумни същества. - Не, не знае, човек даже на иска да знае, а най-малко мисли, че е редно да отправи своята благодарност към тях.

Понякога в този плавен и съвършен ред, в който плува човек, нещо се случи, препъне го, тогава от него изблика ропот безкраен, без да подозира, че сам той е виновника за това препъване.

Човек е свободен да прави всичко, но не е свободен от последствията на своите постъпки, казва Учителя. Затова, когато ще трябва да направи нещо човек и Бялата и Черната ложа му дават своите съвети. Човек е, който решава, кое да приеме. И когато приеме едното, другото се отдалечава. Приеме ли съветите на Бялата ложа, Черната се отдалечава и обратното, и човек остава вече под влиянието на силите, чиито съвети е приел, другите не се месят.

Не може човек да служи и на двете школи. Когато бях студент, между приятелите имаше един много интелигентен, способен и завърши добре университета. Това бе Георги Радев. След това, той не се залови за една постоянна работа, заболя наскоро и преждевременно напусна земята. По този повод, в един тесен кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това".

Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си. Една малка група приятели се намират на поляната. Учителят гледа линиите на ръцете на някои от тях. На Учителя се подава ръката и това същество, което подкупено от някои среди, е говорило безогледно, най-нелепи неща за Учителя. Той му поглежда ръката, казва, че има да мине още малко една неорганизирана зона и после ще навлезе в една по-организирана зона. После, с един тон на човек, за който сякаш това същество е говорило най-хубаво, го попитва: „За колко се продаде, колко ти платиха?" - „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха само три". „Много за малко", отвърнал Учителя. Какво величие във всичко това. Подкупеното лице от поповете бе Мария, която носеше на главата си табела: „Жертва на Дънов".

Веднъж бяхме с него на поляната, разговаряхме се и изведнъж Той се обръща, с един пълен с мъка поглед, към мене и ми казва: „Слушай, всичко се плаща". Това беше в началото на моите големи страдания, а после се занизаха едно след друго, като халки на синджир. Кой беше виновен за това? - Никой друг освен мене. Някога, в своето безумие съм вършил онова, което съм искал, за да получа сега онова, което не искам. Да направи човек едно престъпление, то значи, да отнеме благоприятните условия на редица същества. Когато и да бъде, те ще дойдат и ще си вземат онова, което си им отнел. И ти ще бъдеш лишен от тези благоприятни условия. Това се налага от една висша справедливост. Естествено е, че ти ще страдаш от това, но правилно ли е да протестираш, да роптаеш, да се озлобяваш.

В.К. Този случай с тебе е ясен. Онзи случай, с онзи приятел където Учителя го е откупил. Н.Д. Георги Радев - беше много мил, много симпатичен, интелигентен, но не знам какво. Учителят го тласкал да се залови с една постоянна работа. В.К. „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере", значи за него се отнася. Понеже той превежда Бо Ин Ра. Н.Д. А, да, по онуй време имаше един особен импулс от приятелите всеки да се изтъква, че чете в оригинал чужди автори и знай повече от туй, което ние не знаем. И една сестра: „Аз, чета Мадъл Колинс", Георги Радев - Бо Ин Ра, фръцкаха се насам-нататък да се покажат, че нещо друго знаят и могат повече от туй, което ние знаем. Всъщност за моя голяма изненада попадна ми нещо от Мадъл Колинс, в Цанка, като разтребвах багажа на Цанка и ми попадна едно книжле, и с най-голяма жажда започнах да го чета, и останах безкрайно изненадан от тъпотата, бих казал от невежеството, което беше изнесено в тази работа. В.К. Интересно, че Жорж превежда Бо Ин Ра, а Учителят казваше, че е учител на Черната ложа. Ето виж тука дава потвърждение, че Учителят го е откупил от Черната ложа. Н .Д. Да, хубав човек беше Георги. Събираше ни и ни четеше от Бо Ин Ра. В.К. От Учителя не ви чете? Н.Д. Не, не!

Веднъж разговаряхме с Учителя за храненето, за вегетарианството. Когато ви питат, казва Той, защо не ядете месо, кажете им, че една част от учените приемат, че е добре човек да се храни с месо, а други не приемат това хранене. Ние сме се съгласили с тези, които казват, че не трябва да се яде месо. А за вас само за вас запомнете, че молекулите на месото, което човек приема, проникват през всичките стени на храносмилателната система, стигат до самите клетки, като носят и оставят във вас своите индивидуални качества, което нещо смущава вашия еволюционен път. Това бе казано в частен разговор, че и да им дават обяснения няма да разберат.

През 1928 г. Теософското общество развиваше твърде голяма дейност. Между другото, във форма на пощенски картички, те бяха пуснали образите на тези, които наричат свои учители. Това бяха образа на Мория и Хут Хуме. Група приятели ги разглеждахме в малкия салон и много оживено коментирахме, както от естетично, така и от френологично гледище, защото и в двете направления образите бяха идеално издържани. Красиви, с черти изразяващи големи качества. Бях седнал гърбом към стаичката на Учителя, но в момента си мислех, какво ли би казал Учителя за тях. Обръщам се и виждам Той излиза от малката стаичка. Грабвам образите и се спущам към Него, и Го питам, какво ще ми каже за тях, като Му ги показах. „Това са образите на хората след две хиляди години", ми отговори Той, без да вложи оня интерес, който ние вложихме, смятайки ги за учители. Разбрах тогава, че някакъв талантлив художник сполучливо е дал два образа на по-съвършени хора. По-късно разбрахме, че тези образи ги бе нарисувал Николай Рьорих.

Някакъв велик посветен на древността е отбелязал: „Бог създаде човека толкова красив, че повика ангелите да го видят".

Какво разбира този неблагодарник от необятните богатства, с които разполага и неограничените възможности, с които разполага. Ходи, търси, иска и все е недоволен.

В.К. Сега, това е за човека, че е най-неблагодарното същество. Интересува ме този случай, когато в салона разглеждате портретите. Н.Д. Малкият салон, където се хранехме беше много приятно място за събиране, приказвахме, споделяхме и т.н. И привечер особено, когато всички приятели се приберат от града, особено оживено беше там, разговаряхме и споделяхме всичко преживяно през деня. И в един такъв момент, някой донася картички, в пощенски размер образите на тези двама учители, които после разбрах Рьорих е нарисувал по желание на неговата жена. Разгледахме ги от гледище на естетиката и от гледище на френологията, и заключихме, че наистина представляват едно съвършенство. В тоз момент както се"наведох и гледам Учителя излиза от стаичката си, грабнах картичките и отивам при него. И му казвам: „Учителю, какво ще кажете за тях?" Той ме погледна, усмихна се и каза: „Такива ще бъдат хората след 2000 години". И от туй разбрах, че това не са образи на някакви теософски учители, защото ако е тъй, защо трябваше господата теософи Ана Безант, Ледбитър и др. да ходят да търсят великия Учител и да го намерят в лицето на Кришнамурти. Защо трябваше, задавам си въпроса. В.К. Казвали са ми, че точно пред салона на Учителя е имало някой, който е продавал книги и са продавали теософска литература. От една страна Учителят чете в салона Божието Слово, а там пред салона е имало масичка с окултна литература. Н.Д. Да, мисля, че имаше такова нещо. Окултна литература, предимно теософска, защото теософите по онуй време бяха разгърнали много голяма дейност. Преводи правеха, беседи държаха, на ул. „Раковска" имаха салон, Софрони Ников и други. В.К. Прави ми впечатление, че отпред слагат маса, пред салона и продават окултна литература на другата ложа, а отзад на салона има залепена действуваща кебапчийница и кръчма. Черната ложа атакува отпред по един начин, отзад по друг начин. Н.Д. Вярно е, че беше едно несъвместимо положение.