21. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА - МЕЙ-ТУ

В легендата на Мей-Ту се говори за финикийците, които са започнали да покоряват моретата, да търгуват, да обменят земните блага, да подобряват живота на народа си. На Земята от една страна има изобилие, а от друга страна е бедността и глада.

Планетата Земя, дете на Слънцето, място на мъки и страдания, място където живота с мъка си пробива път.

Едно ангелче попитало своя по-голям брат, да му посочи къде е ада. Големият ангел хванал за ръка малкия, довел го на Земята и му казал; „Ето ада!" Това го казваше Учителя.

В.К. Искам да те питам. Понеже, аз също съм срещал едно изказване на Учителя, в което казва, че Земята - това е ада, място за училище, за поправяне на всички духове от всемира, които са направили прегрешение и са изпратени тук да се учат и че ада е тука на Земята. Понеже ти разглеждаше Земята, като планета, като силови полета и т.н. Какво е твоето мнение за Земята, като ад? Н.Д. Земята, за ада въобще моето впечатление е това, място където има покой и тъмнина. Едно положение, където ти не можеш да се проявиш, не можеш да имаш движение. Следователно едно такова състояние е много мъчително. И аз като съм бил по арести, където нямаш възможност да имаш впечатления и нямаш възможност да проявиш някаква дейност и активност, съм изживял изключително големи мъки. В.К. А човешкият дух, когато слезе на земята той се облича във форма. И формата за него е също голямо ограничение. Н.Д. формата е голямо ограничение, обаче той трябва да се роди в една такава плътна форма, която създава големи съпротивления. Съпротивленията, страданията в живота не са нищо друго, те са които събуждат съпротивителната сила на неговата душа или двойника да го кажем, което е нещо изключително полезно за човека.