9. РЕД И БЕЗРЕДИЕ

Един ден отивам на Изгрева и се насочвам към току-що направената стаичка на Учителя, която още не беше измазана отвън. Беше летен ден. На мястото пред стаичката имаше построени палатки на наши братя и сестри. Мисля, че беше малко преди почване на събора. Учителят излезе от стаичката си, дойде при мене и ми каза: „Ела да разчертаем местата, за да се построят палатките в ред". По природа съм импулсивен и готов всякога за инициатива и затова без да чакам Учителя да каже в какъв ред да се построят палатките, за да разчертаем мястото, почнах да обяснявам как най-добре ще трябва да стане това. Учителят ме погледна и каза: „Какви ти са съображенията за този ред, който предлагаш?" - Казах Му своите съображения. Израз на съгласие грейна на лицето Му и ние почнахме разчертаването.

Колко важен урок ми даде Учителя! В порядъка има всякога мисъл, има идеи, има съображения, има закономерности. Във вселената има светове на безредие и светове на порядък. Задачата на разумните същества е от безпорядъка да създават светове на порядък, светове на закономерност.

Учителят казва: Когато влезете в едно разумно общество, в обществото на великите братя, вие ще бъдете оценени според идеите, съображенията, закономерностите, които ще представите за разрешаването на един безпорядък".

Въпросът за реда и безредието в природата е особено важен. Там най-ярко се вижда, най-ярко проличава йерархията на Боговете, силата на тяхната мисъл, величието на техните идеи и дълбочината на техните съображения. И за това колкото едно същество е по-разумно, може да внесе в безпорядъка по-съвършен порядък, защото носи по-могъща мисъл, по-велики идеи, по-дълбоки съображения.

В.К. На този събор палатките бяха разхвърлени? Н.Д. Това беше през 1926 г. Първата година, когато Учителят нареди събора да бъде в София. На бърза ръка направиха на Учителя една стаичка, не беше още измазана и Той се засели там през съборните дни. Братята, които бяха от провинцията и ръководителите - старейшините братя, наредиха те да си построят палатките пред стаичката на Учителя. Обаче, като дойдоха братята от провинцията, кой както намери да построи палатката си без ред, без порядък, един натъй, друг наинък и т.н. и беше неприятна гледката. И аз като отидох на Изгрева всякога си казвах „Чакай да отида към белия град" така си го нарекох. Един ден, като отивам там, влизам на мястото и Учителят излиза от стаичката си. Повика ме и каза: „Николай, хайде сега да подредим палатките". И аз без да чакам какво и как ще да каже Учителя да подредим, рекох палатките да построим тъй и тъй, дадох идея как да ги построим, без да съобразя, че Учителя може да даде много по-добър ред отколкото аз. Той ме погледна така с приятна усмивка, съгласиха се и почнахме да подреждаме палатките по реда, по който аз бях казал. В.К. Приятелите не протестираха ли? Н.Д. Нищо не протестират. В тоз безпорядък не може. Първата стъпка на демоничния свят е да внесе безредия, а първата стъпка на разумния свят е да внесе порядък. И затуй Учителя, събор ще има, това първото - безредието да се махне. Така го разбрах и така го разбирам и сега.

Учителят ме попита: „Ти като идваш, каква мисъл имаш, какви идеи носиш? Какви съображения ще изнесеш за разрешаването на този безпорядък, пред който се намираме, безпорядъка, в който бяха наредени палатките? Безредието спъва проявлението на Божественото".

Всеки порядък почва с движението. Движението е първата проява на порядъка. Там където имаме движение, имаме процес на порядък.

Един ден, сме се събрали братя и сестри около Учителя. Между другото, разговора се поведе за растенията. В подходящ момент изразих своето възхищение от житното зърно, като най-велик представител на този свят и онези разумни същества, които са могли да го създадат, и да създадат в него тези ценни и големи качества. Мисълта ми беше, Учителят да каже нещо по-конкретно, както за тези Богове, така и за тяхната лаборатория, методите и средствата, с които те изпълняват своите замисли, идеите и съображенията, които те влагат в това творчество. Учителят ме погледа и без да разберат другите ми направи знак, да не говоря повече за това. Ние не бяхме готови да надзърнем, да разберем нещо от този свят. А още по-малко, да ни се даде представа за самите творци. В.К. Значи, случая такъв. Учителят говореше. Н.Д. Да, говореше и аз изразих своето възхищение за житното зърно и за онези велики същества, които са дали тези особени качества. Защо? Затуй защото като бях в концлагера там ни дава по-малко парченце хляб, който беше качествен, беше житен и много вкусен. И бях решил като се върна и ако се върна някога жив и здрав в света, да се храня само с хляб. Та от този случай имах голямо възхищение от житното зърно с неговите качества, то задоволява всички нужди на организма. Значи такива ценни качества има то. В.К. Твоето впечатление за Учителя, когато ти повдигаш този въпрос, и когато той ти направи знак. Н.Д. Той ми направи знак, да не говоря по този въпрос, да не изказвам своите възхищения и онези качества, които аз съм констатирал в житеното зърно, защото между другото житни зърна са намерени в пирамидите сложени там преди 2000 г. и като ги посеят поникват. В.К. Онези, които бяха около Учителя още не бяха подготвени за тези идеи, за този въпрос. Н.Д. Е, да не бяха подготвени за разглеждане на този въпрос - голям, дълбок и интересен.

Такъв порядък творят Боговете, пред който човек трябва да се смири и благоговее. Има нещо обаче на планетата Земя, което поставя в затруднение и най-разумните същества. То е порядъка в самият човек. В човека има една дива, инертна, пасивна, непослушна, своенравна, не приемаща никакво внушение природа, която нищо не приема, нищо не дава и търси да използва само създаденото. Внасянето на реда в тази природа на човека е най-трудната задача за сега.

Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи. Природата се е видяла в чудо, докато накара човек да учи.. Природата се вижда в чудо, докато вкара в тази природа на човека, движението, този пръв елемент на започващия порядък".

В.К. Значи порядъка започва от движението. Н.Д. Започва от движението. Не може по друг път. Пред тази задача и Боговете са изправени пред затруднения и те мислят, и те търсят най-добрия изход.

Един ден Учителят се обръща към един от възрастните тогава братя, дългогодишен учител в началните класове и го попита: „Лесно ли е да се възпита едно непослушно дете?" Братът поклати глава и лицето му изрази изживяните мъки от трудностите, които е имал с такива деца.

Друг път Учителят каза: „Да имаш една разумна жена, един разумен мъж, едно разумно дете е едно благословение. Но да имаш една неразумна жена, или мъж, или дете е цял ад. Ред и безредие. Два свята, два антипода. Ред - свят на великото, разумното, съвършеното. Свят на светлината и закономерността. Безредието - свят на непрогледен мрак, свят на беззаконието. В.К. Този брат кой беше? Н.Д. Мъчно си спомням, кой ли беше, не мога да си спомня. В.К. Какво беше твоето впечатление за безпорядъка. За безпорядъка на някои приятели, имаше ли хора, които не бяха организирани? Н.Д. Да ти кажа един случай. Туй беше с нашия много интелигентен брат Георги Радев. Той превеждаше, знаеше езици, обаче не се включи в една работа, където да има ред и порядък. Учителят му беше казал: „Аз му казах да се залови на една редовна работа, той не ме послуша". Мисълта на Учителя беше, че един човек трябва да има една работа, където да се внася ред и порядък, а не така, сега това, утре друго, следобед едно, преди обед друго. Да има някакъв стил, някакъв ред в неговия живот, по отношение работата, която върши той, творческите задачи, които си поставя човек трябва да има някакъв порядък.

В.К. Аз заварих възрастните приятели, които по време на школата са били млади 25, 30, 40 годишни, аз ги заварих възрастни. На мен ми направи впечатление, че не бяха организирани. Това е било и през време на школата по времето на Учителя. Такива си бяха. Н.Д. Да, не бяха добре организирани, първо затуй защото по уреждането на Изгрева, местата когато ги закупувахме, те не Го послушаха, даже аз съм отбелязъл в историята. Не бяха организирани, да вземат системно, да организират Изгрева, да стане едно братско общество. Всеки кой купува, кой прави, огражда си мястото, къщички се строят насам-нататък, кой както намери, и какъвто план се даде. Изобщо създаде се един безпорядък, особено на тъй нареченото „Гьондово място", което беше до Изгрева. Там кой дошъл, прави си барака, кой както намери и където намери за да я построи, без ред. И затуй Учителят както го описах в случая, каза: „Николай, да преместим бараките". И както разговаряхме, бяхме се събрали така и казвам аз на приятелите, че братя понеже мястото има нужда за Братството да си преместят бараките оттам и изведнъж скача Игнат, и започва да защитава тези, които са си направили бараките. Аз много основателно му обясних, че не може така в този безпорядък да се търпи туй нещо, прави лошо впечатление на хората, които минават и добре е бараките да се преместят долу, пак на братско място. Той не млъкна, обаче другите братя се съгласиха и почнахме да местим бараките. Такъв случай вече съм описал с Щиляна Русева и нейната барака. Общо взето Учителят не обичаше и бурно реагираше срещу всякакъв безпорядък. Между другото, когато взехме местото до Изгрева, където сега е гроба на Учителя, там беше това место. Кой както дойде от провинцията, носи дръвче и го посява къде да е - безпорядък. Учителят един ден каза: „Така в безпорядък не може, ще махнем безредието и ще остане порядък на туй място". И така и стана. После засях, наредих аз, изкопахме големи трапове, посяхме череши и много бързо пораснаха, защото аз наредих траповете, където ще се засаждат да бъдат широки два метра и дълбоки поне метър. Почвата да се размеси. И като посяхме дърветата станаха безупречно хубави и дадоха рано плод. Всичкото туй в един хубав порядък и резултата беше учудващ. В.К. Прави ми впечатление, че през онази епоха повечето са го ударили на съзерцание и на фантазия, и на абстрактност, и когато дойде до физическия свят не могат да се организират. И те смятат, че физическия свят е нещо работа на черната ложа. Н.Д. Да точно, така много добре си го схванал. В.К. физическия свят те го смятаха за нещо отделно, съвсем различно и изолирано, а то едното и другото влиза едно в друго. Н.Д. И Учителя по този случай казва: „Ако вие не разбирате физическия свят и духовния свят няма да разбирате". Следователно ние сме пратени в един физически свят, трябва да го разберем добре за да можем да разберем и духовния. Туй го е казал Учителя.

В.К. Аз съм забелязал, който е организиран в единия свят е организиран и в другия свят и обратно. Ако е организиран във физическия свят, то той може да се организира и в другия свят. И обратното. Ако е организиран в духовния свят ще бъде организиран и във физическия свят. Законът е такъв: „Каквото вържеш горе, ще го развържеш долу. Каквото е горе, таквоз е и долу. Каквото вържеш долу на Земята ще го развържеш горе. Но някой път човек повече е организиран във физическия свят, а забравя другото. Но ми направи впечатление, аз заварих тези приятели на съзерцание, на коментарии, на говорене, но да направят нещо не можеха. Н.Д. Правилно си го схванал. Така беше. В.К. Спомням си, че до тези приятели, които се добрах да свършим една работа, много трудно човек можеше да ги накара да я свършат. Подтикваш, употребявал съм както се казва физическо насилие да свършим една работа. Не могат да се организират, вътрешно не могат да се организират и външно не могат да се организират, аз направо съм се учудвал. И сега във връзка с твоята поредица „Ред и безредие" ти ги изнасяш, разглеждаш неща от нов тип, от времето на Учителя. Това трябва да се знае.