Във Франция действуваха три центъра. Единият център се направляваше от Михаил Иванов и французойката Стела Белман, една амбициозна и с голямо чувство за своето достойнство жена.
Михаил Иванов е заминал за Париж през 1937 г. за световното изложение там. Впоследствие той решава да остане с проект да следва. Запознава се с тази Стела и успяват около себе си да образуват кръжок, в който Михаил изнасял беседи. Беседите му, според тези от приятелите, които са имали възможност да го чуят или прочетат, са били някаква смесица от западен и източен окултизъм и тук-таме някои идеи от беседите на Учителя. Михаил е мислил, както те са схванали, че формата, в която Учителят е давал своите беседи и лекции, не била подходяща, за да се представят пред крайно изисканият поглед на запада и е смятал, че чрез своите така подготвени беседи, да разпространи учението на Учителя между романските народи. Становището обаче на Просветният съвет, беше правилно, че един такъв не само несигурен, но даже опасен метод за прокарването идеите на Учителя, който можеше да изопачи първоначалната им чистота, трябваше да се поправи и пренасочи. За това те искаха и търсеха връзка с Михаил, за да му се помогне и да се внесе струята на колективното сработване. Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по- тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.*
Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал. Веднага заедно с Никола Нанков, който имаше връзки с Михаил, изпратихме няколко учебника до него за тази цел. Очаквах разбира се, че ще получа някакъв по-топъл и любезен отговор от него, което би създало повод за една по-оживена кореспонденция. Напразно обаче бяха моите очаквания. След много, много време се получи отворена картичка до Нанков, написана от Стела, която един вид минаваше за негова секретарка. В тази картичка се отбелязва само, че учебниците са получени. В отговор на писмата, които Просветният съвет беше изпратил до Михаил, по-късно се получило отговор от него, според както ми се предаде - Учителят, след като си заминал се вселил в него и затова той взима неговият външен вид, вид какъвто Учителят имаше. Коса дълга, брада, облеклото, една пълна имитация на Учителювият образ. Следователно заключава Михаил, Братството не е вече в България, а във Франция, в Париж, затова не приема никакво сътрудничество, нито с Просветният съвет, нито с когото и да било.
В 1956 г. Михаил изпраща в София на Изгрева, секретарката си Стела Белман и нейният брат. Те поискват от Братския съвет да им се даде писмо според, което да се приеме, че те са единствените представители на Братството на Запад и че само те имат правото да издават беседите на чужди езици. Братският съвет отказва правото им на такъв монопол.
Братството ги е посрещало много добре, като поема всички разноски по техният престой. Накрая натоварват Антов и Коста Стефанов, който по това време е вече член на финансовият съвет и счетоводител на Братството, на мястото на Жечо, да ги заведат на разходка и на море във Варна. Навсякъде те били топло и приветливо посрещнати от приятелите.
Вторият център във Франция се образува от една група интелектуалци, които се наричаха „Екип дьо травай". Участниците на тази група, хора просветени, не можаха да попаднат под влиянието на Михаил. Инициативата за образуването на тази група взима една рускиня на име „Фаетас", която идва на Изгрева и със жар слуша и приема идеите на Учителя. Отива в Париж и създава тази група. Задачите на групата е била да превежда и издава беседите на Учителя от български на френски. Те са успели да преведат много беседи, но навярно не са имали необходимите средства за да ги издадат.
Образува се и трета група в Париж, която се възглавяваше от брат Бертоли. Бертоли беше един крайно честен и добросъвестен италианец, заселил се за известно време в България, по професия - занаятчия - мозайкаджия. В контраст с Михаил Иванов, той не търсеше онези импозантни пози, а напротив под една скромна форма се стремеше да изложи практичната страна на учението. Там той издаваше, малко по тираж и обем, списание, написано на циклостил. Често идваше в София, но нито един път не пожела да поиска нашето съдействие, както за своята работа в Париж така и за обогатяване и разнообразяване съдържанието на списанието му с някои наши работи, които смятахме, че биха били интересни за хората около него в Париж. Един път, когато се срещнах с него и аз му предложих, нещо да му дам за неговото списание, но той не отговори, не прие.
Така усилията на Просветният съвет и на отделните наши братя да се създаде една по-тясна връзка между София и Париж не успяха.
