НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

100. ИЗЗЕМВАНЕ НА БРАТСКИТЕ ИМОТИ

Николай Дойнов ТОМ 15
Алтернативен линк

100. ИЗЗЕМВАНЕ НА БРАТСКИТЕ ИМОТИ


Още в 1945 и 1946 г. се създаде тук, у нас в България, и приложи така нареченият „Закон за едрата градска собственост". В този закон се нареждаше: Всеки гражданин, който имаше къща и други някакви покрити и непокрити имоти ги декларираше, като посочваше какво желае да задържи за свое ползуване и то в размер предвиден от закона. Братските имоти са купени от 1922 до 1940 г. с общи братски средства. Това бяха ниви в землището на село Слатина - Софийско, имоти, които бяха по-далеч от жилищата на селяните и неудобни за обработване от тях и най-вече, заради по-добрата цена, която можеха да вземат за тях собствениците им ги продаваха. Но общество Бяло Братство не беше признато за юридическа личност и на негово име, според законите, не можеше да се издават нотариални актове за владеене на имоти. Единственото разрешение беше, братските имоти, покрити и непокрити, да се запишат на имената на верни и предани братя и сестри, които Учителя е определял. Актовете се предаваха на Учителя на определено от Него лице за пазене, като към тях се прибавяше декларация, че имота е закупен с братски средства и е собственост на братството. Тази декларация се подписваше от лицето, на чието име беше издаден нотариалният акт и имаше значение пред евентуалните наследници на това лице. Преди 9.IX.1944 г. и след това Братството не беше признато за юридическа личност.


При тъй създаденият закон, за едрата градска собственост, всички на името на които имаше записано и братски имоти, декларираха и своите и братските. По решение на Братския съвет, оня, който имаше и своя къща, декларираше, че запазва къщата си. Тук се промъкваше една лукава измама, като се мълвеше и се разчиташе, че положението на братските имоти, ще се уреди и ще се освободят от изземване, тъй както е при църковните и другите религиозни общества, мохамедани, католици, протестанти, евреи. Те запазваха своите храмове и принадлежащите им към тях имоти. За нас, за нашето общество, това обаче не стана. Въпреки енергичните постъпки, на нашите братя по всички линии да се уважи и за нас това положение, както се урежда и за другите религиозни общества. За нас, това нещо не се уважи. Нито един имот не можеше да остане, като владение на Братството. И по силата на този закон, преминаха всички наши имоти, като имоти на държавата.* Призна ни се само милостта да продължаваме да ги ползуваме, но да им плащаме наем. Но това разбира се беше временно, по-леко и безболезнено да мине Гилотината.


---------

*Виж „Изгревът", том I, стр. 605-613; том III, стр. 363-371, 395-397.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ