89. ЕДУАРД ОСМИЙ - АНГЛИЙСКИЯТ КРАЛ

На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осмий, придружен от своята любима приятелка Симпсън, една мила, симпатична, без куклена красота, скромно облечена, жена от народа. Така поне бяха я обрисували, сестрите от Изгрева, които бяха я видяли. Народът посрещна тази мила и симпатична двойка с една рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време, в Англия са на власт консерваторите, с министър председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можеше да се примири, че младият крал наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да се ожени за една жена от народа. Правителството му поставя ултиматум или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя.

Английският крал Едуар Осмий с презрение отхвърлил всички онези най-примамливи съблазни, към които всички обикновени хора на Земята се стремят с най-голямо усилие и настървеност, готови да пожертвуват всички и най-милото и драго в чест и достойнство, и какво ли не за съблазните на този свят: най-високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над всички дребнави човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертвува всичко това, заради любовта. Такава велика жертва поднесе той пред олтаря на любовта. С това показа на целият свят, на целият човешки род, какво свято и велико нещо е любовта. Наистина с тази си постъпка, той стана за присмех на обикновените хора, но за Боговете, за онези Разумни Същества, които се грижат за човешкия род - той беше велик, един виден ученик на Бялото Братство, който издържа един изпит с най-голямо отличие, като поднесе на човешкия род един бляскав пример на постъпка.

Обръщайки се към своя народ, при подписването на Акта за своята абдикация, той произнесе пред микрофона реч, в която между другото казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без всякакви странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих за невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам да нося тежкият товар на отговорността и да изпълнявам, моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам".

Това голямо и необичайно събитие, прогърмя по целият свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментираха с най-голямо оживление и с възторг от постъпката на младия крал. Учителят много, много ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза по смисъла, че този човек, който пожертвува всички съблазни на Земята, заради Любовта, то той в бъдещия си живот, ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек.

Защо дойде Едуард Осмий в България? За да получи най-високата оценка на един Миров Учител, от един представител на Бялото Братство за безукорно издържан изпит*.

Словото на Учителя е Слово на Любовта. Обичайте се, за да бъдете здрави, да имате всичко, ст което имате нужда, за да бъдете щастливи. Любовта всякога ни се притича на помощ, когато ние сме направили жертва за нея.

Срещам един ден Учителя и с усмивка ми казва: „Дошъл някой да ми говори за Любовта. Та той не е готов, едик косъм от главата си да пожертвува заради Нея, а иска Любов и всичко най-хубаво за себе си. Това е невъзможно".

------

*Виж „Изгревът", том I, стр. 443-447.