87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ

За събитията, които ставаха в света особено онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи пътя към нови възможности, към крачка напред в неговата култура, Изгревът не беше откъснат център. Тези събития имаха своето силно отражение при нас. Коментираха се, разискваха се и им се даваше съответната оценка. Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този характер.

Така през 1926г. знаменитият индийски поет РабиндранатТагор, обиколи европейските държави, където е изнасял беседи засягащи отношенията между хората. В тези беседи той е подчертавал, че спасението на човешкия род може да стане само по пътя на мира и любовта между хората. Това беше тихият глас, на доброто, великото и разумното, което искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна към диктатури, лакомия за земи, богатства и впрягане на човешкия род, чрез военни похвати за осъществяването на тези подтици.

Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. Древна мъдрост казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него". На 17 ноември същата година - 1926 г., Тагор дойде и в България. Народът го посрещна с възторг и братска топлота. Той изнесе своята беседа в салона на Оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около този театър бяха задръстени от народ, жадни да видят и поздравят най-сърдечно в родината ни високия гост. В салона както разбрах, са могли да бъдат и да го слушат само тези, които са имали специални покани. Бях и аз един от многото посетители там около театъра и само отдалеч, можах да видя един човек с ореола на Мъдростта и Добротата. Това събитие естествено се отрази и развълнува Изгрева. Коментирахме оживено в най-благоприятна светлина събитието. Когато и аз изказах своето впечатление, за_знаменития човек на Доброто, гледах лицето на Учителя, то светеше в един израз на благоговение, пред този пратеник на светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа, пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда. Тагор не се срещна с Учителя. А защо? Защото не виждаше и не знаеше, че тук в София е Всемировият Учител. Видяхте ли до къде е стигнал Изтока и къде сме ние от Изгрева? Несравними неща и събития.