71. ВОДА ЗА КУХНЯТА

Вярно е, че водата е един много важен елемент в живота на едно общество и той трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което намерихме в горния край на езерото, на което както отбелязах, бяхме направили и чешма, за някои се виждаше че е далеч. Учителят всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение и това беше добър повод за неговото прилагане. Ако всеки донесеше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече, че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка, беше нещо много приятно. Но някои от братята и сестрите обаче, по моя преценка искаха да минат за много практични и направиха със снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му. Разбира се и аз бях готов с един такъв. Той беше, да се направи една по-широка и удобна пътека, за да може по нея да минава буре, прикрепено на количка с две колелета, такава каквато ползувахме и на Изгрева за тази цел, преди там да дойде водопровода.

Като се заселихме на Изгрева, там нямаше вода и се снабдявахме от Разсадника, доста далеч бе. И оттам носехме вода на ръце отначало. По-късно се даде идеята да се направи една количка с буре отгоре, направено от един дърводелец брат Кольо. И с нея беше удобно да се докарва вода - бурето събираше 100 л. вода. Тази вода служеше за кухнята, която прекарвахме с бурето. А иначе всеки сам в стомни си носеше вода за пиене и за свойте нужди. От Диана Бад се правеше само опита със стомните за носене на вода.

Водопроводът на Изгрева се направи по моя инициатива. Събрахме кирки и лопати и братята изкопахме целия водопровод. Сложихме тръбите, свързахме се с градския водопровод и водата потече на Изгрева. Направихме две чешми - едната е Зодиака, а другата със сърничката.*

За реализирането на този проект пречеха някои скали между другото и една по-голяма, която би създала големи трудности за прокарването на такъв път от нас. Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпроса за водата. Бях близо до Него и разпалено, полунашега, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място за една такава пътека, а с такава работа не бяхме се занимавали. Изложих моят проект, но когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна, искаше да ми каже колко далеч съм отишъл, усмихнах се и аз малко, и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителят не обичаше да се осакатяват дадените от природата форми, без особена и належаща нужда. В природата съществува едно разумно и хармонично единство между формите създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква, създадените от природата архитектурни форми, чистотата на въздуха и водата, естествените насъждения от растенията областите, в които се развиват различните видове от животинския свят по възможност да се запазят. И човек само при крайна необходимост, трябва да се намесва в това единство, като това става най-внимателно и с най-малък ущърб за него. Събудилият се сега устрем у човека, към една безпределна лакомия към всички блага на нашата Земя, го тласка към една най-жестока ликвидация на това единство, което непремено ще се отрази зле на човешкия род.

Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно, нашият много добър майстор-дърводелец и човек с богати идеи Боян Злата рев, със съдействието и на други братя се направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода. Но това беше по-скоро романтика, отколкото разрешение. Остана пак носенето на вода с ръце.