55. МАСЛОТО

По онова време с масло се снабдявахме от селяните. То беше ронливо, ароматно, вкусно. Носеха го на големи буци от по едно-две кила, в чисти глинени съдове или калайдисани сахани, завито в бели кърпи в пазарните дни. Пазарищата бяха нещо много оживено, пъстро, изобилно. Един ден получавам от близките си в Габрово, колет с няколко буци масло, там от селата носеха маслото в голямо изобилие и от най-високо качество. Една от тези, както беше завита в книгата занесох на Учителя. Когато Му я поднесох Той ме запита: „Какво е маслото кравешко или биволско?" Казах Му, че не зная. Той ме погледна, усмихна се и каза: „Ако маслото е жълто, кравешко е, ако е бяло - биволско е. Кравата е по-мъдра от биволицата затова маслото й е жълто. Знай още, че маслото е есенциален продукт в природата". Тръгнах си зарадван в себе си, че и днес научих нови мъдрости.