33. ЗАПАС

Още преди войната, от 1938 г. всички мъже у нас от двадесет години нагоре, до към 45-50 годишна възраст, минаха запасно военно обучение от по няколко месеца, като много от тях многократно бяха повиквани на такова обучение. През този период и аз получих повиквателна бележка, да се явя на преглед за да ме вземат запас. Тръгвайки от Изгрева, където живеех, не се обадих никому, нито даже и на Учителя. Из пътя срещнах една наша сестра - Йорданка Жекова, с която влезнах в разговор. Между другото й казах за моята повиквателна. Тя малко разтревожена отива на Изгрева и казва на Учителя за моя случай. Учителят спокойно я изслушал, усмихнал се и казал: „Николай няма да отиде сега запас, ще го върнат". Наистина, когато отидох на местопредназначението и по предписанието да се явя пред някаква военна комисия, останах изненадан от резултата на прегледа. Бях напълно здрав и доколкото разбирам с напълно нормални сетива и способности. Не знам защо, членовете на комисията ме гледаха, въртяха ме насам-натам и най-после отсякоха: „Върви си, свободен си". Защо ме върнаха, не разбрах. Всички, които бяха дошли там с тази цел, доколкото разбрах ги взеха? А само мен ме върнаха. Това беше 1941 г.

По-късно ме взеха запас в края на 1944 г. и стана много добре, защото се смени властта след 9.IX.1944 г., дойдоха комунистите и около Изгрева се развиха много събития и имаше големи опасности. По туй време бях в запас. Така, че минах тази бурна епоха, покрай 9.IX.1944 г. в казармата, като запасен войник, вън от София. Същото стана и с моя брат Стефан. Тъкмо след 9.IX.1944 г. е в запас. И както е запасен войник го пускат в отпуска. Точно по това време комунистите арестували командира му и го разстрелват. И казва ми Стефан „Ако не бях в отпуск щях да стана и да защитя командира си, понеже бе добър човек. И така, и мене щяха да разстрелят комунистите". А в туй време той е в отпуска.

Аз бях в запас от м. април до края на м. септември 1944 г. и после ни разпуснаха. До Изгрева имахме военен гарнизон и там командирът им искал да се противопостави на комунистите. Но нещо се разминало, нещо бе станало и така прибраха само командира, гарнизона остана. Ако командирът се бе разбунтувал, щяха да пометат с оръдията целия гарнизон и щеше да бъде покрай него унищожен и Изгрева. А тогава Учителят бе в с. Мърчаево.