28. КООПЕРАЦИЯ НА ИЗГРЕВА

След 9 септември 1944 г. като се прибрахме от евакуацията, продължих моята си работа, търговия на едро. Ходех из провинцията по закупуване и продажба на стоки. Идвах често на Изгрева. При едно такова идване, братята и сестрите с възторг ми казаха, че тук ще има продоволствена кооперация, магазин за хранителни продукти и че нашият брат Димитрий Стоянов ще бъде магазинер. В първият момент помислих, че Братството отваря такъв магазин и без да проверя добре, с целият си устрем, реших веднага да отида из провинцията и да закупя за този мислейки вече братски магазин, каквито и хранителни стоки намеря. Тогава хранителните стоки бяха оскъдни. Понесен на крилата на тази идея, ето го Учителят да идва към мене с бързи крачки: Погледна ме, усмихна се и ми каза бащински: „Къде отиваш?" Схванах веднага много добре, че не съм разбрал казаното ми от братята и сестрите. Магазин за хранителни продукти наистина ще се отвори на Изгрева, но то е дело на държавата, а не наше Братско, както го бях схванал.

Преди да дойда на Изгрева бях в Габрово и на едно място ми предложиха 5 големи бъчви с мармалад от сини сливи. Спрях се и ха за малко да вдигна няколко бъчви и да ги докарам на Изгрева. Ама си казах: Ха, после. Тази идея ме подтикна по-късно, че тези 5 бъчви могат да дойдат на Изгрева, без много да се затрудня, защото тогава имах много пари. Но ето, че Учителят ме спря. А защо ме спря. Не беше дошло времето затова. Времето на Учителя бе друго. А то беше времето на Школата, която има съвсем други принципи.

А с какво се хранехме на Изгрева? Предимно с картофи. Спомням си един път, че един беше докарал от самоковския край една каруца с картофи. Отидох и погледнах в каруцата - картофи. Поглеждам, че Учителят ме гледа и в един миг ми казва мислено: „Вземи ги". И аз закупих цялата каруца с картофи. А това струваше тогава скъпо. Но, аз имах пари, аз бях банка Николай Дойнов. В банката, с която работех в София имаше в нея един клон, който се наричаше Николай Дойнов. Имах в нея милиони. А да закупя каруцата с картофи все едно, че бълха ме бе ухапала.