25. МРАВЕШКИЯТ ЛЪВ

През летните хубави топли дни, моят по-голям брат Борис вземаше инициативата, за една екскурзия, с една малка група братя и сестри от София за Габровския балкан, нашият роден край. В онези времена, местността „Узана", в този балкан, беше една от най-прелестните. Ходил съм доста из планините, но рядко е имало кът с такава прелест, който да е оставил в мене такива силни впечатления, както „Узана". Една обширно, полегнало с лек наклон на юг плато, потънало в сочна трева, заобиколено от всички страни с вековни букови гори. В единият край, малко възвишен с подаващи се от зеления килим скали. Този дял от поляната се наричаше „Марков стол". В средата на тази поляна пак имаше скали, където ясно се чуваше ромоленето на подземен поток. На това място казвахме „Дяволската воденица". В долният край извираше бистър поток. При влизането на „Узана", по единствената не много добре очертана тогава пътека, в дъното на поляната зад малък пояс гори, изпъкваха рядко красивите очертания на връх „Куруджа". Цялата тази гледка поглъщаше вниманието на новодошлият със своята импозантност и неземен чар. По онова време „Узана" беше девствен и чист, нямаше постройки, рядко посещаван и то само от селяни, които докарваха своя добитък за паша през летните месеци. Моят брат беше просто влюбен и всякога с възторг говореше за него. И този път разбира се ще отидем преди всичко на „Узана". Стигнахме и се разположихме на „Марков стол". Сухи букови дърва в най-голямо изобилие от девствената гора, ни дадоха възможност за голям буен огън, предразполагащ почивка и хапване с горещ ароматен чай, приятен разговор и размисъл. След почивката и приготовлението за спане, защото щяхме да нощуваме там на открито, решихме да се поразходим около скалите. Изведнъж под стряхата на една скала, моят брат се спря и втренчено погледна към земята под скалният навес. Той беше завършил естествените науки и добре познаваше живите форми. „Елате, елате, да видите нещо интересно!" - каза той. „Ето виждате ли, тези конусни трапчинки подобни на идеално оформени фунийки, дълбоки по шест-седем сантиметра. Това са капаните на мравешкият лъв". Самата конусна дупка, направена в сухата почва под скалният навес идеално оформена, беше цялата покрита със ситни идеално кръгли зрънца направени от глина, но твърди, в размер около един милиметър, които едва се крепяха по стръмната повърхнина. В дъното на дупката се забелязваше едно черно кръгче, от около два-три милиметра, това долу черното кръгче е главата на мравешкият лъв, който се е заровил долу и не е по голям от шест-седем милиметра. „Гледайте една мравка, как бавно пристъпва и се докосва до тази фунийка". Заоблените и твърди зрънца, почват да се търкалят надолу, мравката заедно с тях полита, като лъвът за да улесни още повече това търкаляне, подхвърля отдолу също такива зрънца, които падат върху другите зрънца по фунийката и улесняват тяхното събаряне. Мравката безпомощно се мъчи да се избави от тази лавина, но напразно. Долу завършва нейният край. Гледах дълго това устройство, тази гениално изработена с подръчни материали примка на това чудно насекомо, срещу тези иначе хитри мравки. Какво нещо е природата, какъв подтик, каква мъдрост, за използуването и на най- малките възможности на техниката и то по един най-съвършен начин. И си мисля, колко на прав път са много учени, които като използуват устройството на живите форми в природата, техните органи за усет, за защита и за всички други техни приспособления и изяви, изхождат оттам за да направят най-различни апарати.

Приятната екскурзия завърши и ние се прибрахме в София. На първата беседа след това, Учителя ме погледна, усмихна се и каза: „Напишете за следния път за тема: „Най-интересното насекомо". Учителят всякога ни даваше теми за разработване. За тази случка не бях споделял с никого и затова, бях крайно изненадан, като разбрах, че Учителят знаеше за моите мисли и вълнения, от впечатлението, което имах от това странно насекомо и то точно така, като че ли Той е бил при нас.

След това написах темата за мравешкия лъв. Учителят ни даваше тема и всеки вкъщи си я разработваше и си я пишеше на едно листче. И когато отидем другия път на беседа Учителят каже: „Прочетете някои теми!" И няколко братя и сестри станат и прочетат от темите. Учителят слуша. По някой път накарваше някой брат да направи резюме на темите, които сме имали. Стане и го прочете. И аз съм правил резюме.