70. ВТОРОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ

Без някакви особени събития, дочакахме месец май 1959 година, когато наново бе насрочено за разглеждане нашето дело. Явихме се в съдебната зала, пак говориха адвокатите, залата беше изпълнена с наши братя и сестри, за да видят краят на този процес. Адвокатът Цонев представи на съда сметката за оправдаване 44 000 лева, стойност на бракувана негодна хартия, която следва да се признае в стойността на отпечатаните наши книги, така щото да бъда отчетен и оправдан за поверените ми суми.

Другите адвокати също говориха и изтъкваха нашата невинност. Оставаше да се изслуша решението на съда - каква присъда ще ни дадат. Нашите надежди бяха, че даже трябва да ни оправдаят!

Решението на съда бе прочетено същият ден, след обяд, това направи председателят, но за жалост, това, което ни се съобщи, не беше в наша полза.

Знаменателни бяха възклицанията на слушателите в залата, когато чуха, че Борис Николов се осъжда на 12 години лишаване от свобода, а Жеко Панайотов - на 8 години.

По съвкупност, в тия години са включени: 3 години за недеклариране златни монети, по 3 години за небрежно стопанисване братското имущество, както и за изгубени вещи! Времето прекарано в ареста по време на следствието, се зачита намаление от присъдените 12 и 8 години. От този резултат ликуваше само Никола Антов и някои негови приятели. А нашите домашни и множеството наши приятели-братя и сестри, които добре ни познаваха, бяха наскърбени. По лицата им се четеше голямото недоволство от решението на съда, тъй като народът чувстваше несправедливостта в този случай.

Видяхме се пак с нашите домашни, но в душите ни имаше спокойствие, че сме с чиста съвест. Веска можа да ми предаде нещата за ядене, които бе донесла, като взаимно се утешавахме, че всичко ще се превърне на добро.

Отведоха ни пак в килиите, а още на другия ден, следователят ни съобщи, че наскоро ще бъдем препратени в Софийския централен затвор.