Дойдоха сестри при Учителя и Му говорят против друга сестра. А това бе Олга Славчева. Говориха Му дълго. Учителят мълчи и ги слуша. Сериозен, строг, нищо не им казва. Като си изказаха всичко каквото имаха, отидоха си. Тогава Учителят се обърна към брат Боян Боев, който бе до него: „Червеите най-напред нападат най-сладките ябълки!" Брат Боян си го записа в тетрадката.
Пак за същата сестра дойдоха сестри да говорят на Учителя. Той мълча, слуша ги, най-после отсече: „Щом Бог я търпи и вий ще я търпите!"
Тя беше узряла ябълка и всеки я поглеждаше и протягаше ръка да я вземе. Но други ги бяха преварили и я нападнаха. Имаше сили, които се стремяха да ограбят ученика отвътре и да го отклонят от пътя му. А останалите сестри, които се оплакваха от Олга още не бяха узрели, а бяха зелени ябълки, дори кисели. Не беше им дошло времето. После им дойде времето, те узряха, станаха червени, жълти и вкусни ябълки и тогава ги нападнаха червеите. Ние можехме само да установим фактите - че червеите нападат само най-зрелите и най-сладки ябълки.
