НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ"

Жечо Панайотов ТОМ 15
Алтернативен линк

27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ"


Прочетох книгата „Учителят на Бялото Братство в България". Интересни са материалите из Неговия живот и малките откъси от Словото Му.


Позволявам си да отбележа някои неща, като на първо място, изказвам идеята, да се препише материала наново и да се нанесат допълненията отбелязани на много места ръкописно.


В течение съм на някои от фактите поместени в книгата, но е необходимо да се вземат предвид належащи поправки, които ще отбележа към настоящето. Посочвам и страниците за тези поправки.

1. Наименованието на родното село на Учителя е Хадърча. Справка - Енциклопедията на Братя Данчеви, страница 1629. Също и на страница 1084, гдето се съобщава новото име на селото, преименовано Николаевка /страници в книгата 40, 42 и 45/.

2. За д-р Георги Миркович - Към последните редове на стр. 71 / допълнението/ може да се добави, че за уважение дейността му като деец през нашето Възраждане, неговият бюст е поставен към паметника на хаджи Димитър в гр. Сливен, заедно с тия на други възрожденци - Добри Чинтулов и др.

3. За книгата „Завета на цветните лъчи на светлината" - споменава се на страници 68, 79,174. Уважавам всичко казано за това творение на Учителя, но имам да съобща някои факти, които внасят пълно изяснение.


През 1945 г., след заминаване на Учителя, бях в комисията, която прегледа оставените от Него книжа. В тях се намери една фактура от Придворната печатница - София, именно, че там са отпечатани 500 броя от тази книжка през 1912 г. Известни ми бяха доста подробности, които няма да изброявам, но затова пък обърнах внимание где е отпечатана и колко броя. От тази книжка, това издание, Учителят е раздал на присъстващите в Търново на събора 1912 г. И в следващите години е раздавал от книжката на други братя и сестри, които са Му поисквали, а и Той е намирал за добре да им даде. Дължа да обясня и загадката за второто издание. Действително, появиха се допълнителен брой от книжката - през 1947 г., когато в братската печатница „Житно зърно", по решение на братския съвет се отпечатаха „допълнителни" 1000 броя. От тях се раздадоха на мнозина из цялата страна, тъй като имаше опити да се преписва книжката на ръка, но това никак не биваше сполучливо. Този допълнителен брой бяха пълно подобие на оригинала, отпечатан през 1912 г. - стилът на буквите, както и тия от славянската азбука. Разликата беше само в подвързията. Изработката от 1912 г. беше „изящна" - хартията специална, позлатени листове, подвързия - нещо най-красиво, каквото другаде в ония години не се срещаше. Всичко това говори за ценността на творението изработено от Учителя.


Ще си позволя няколко думи за тълкувание буквите, намиращи се на I страница на книжката: Разположени са така:


Забележка: Изброените по-долу допълнителни сведения са написани от брат Колю Нанков - София през 1971 г. Ж.


На стр. 2. Д-р Миркович се е поминал на 29 септември 1905 г. в 9 часа сутринта без агония. Кмет на Сливен е бил Илия Гудев.


Стр. 9. Братът от Айтос поканен на събора през 1915 г. е Филип Антонов.


Стр. 11. Димитър Голов е издал „Принципи на френологията", „Човешката аура", „Вегетарианска готварска книга", „Мисълта-творец на характера", „Човекът-творец на съдбата си" „Между два свята", „Тайнството".


А „Бен Хус" не е негово издание, а на Стоян Атанасов.


Стр. 14. Триъгълник. В „Завета на цветните лъчи на светлината" няма триъгълник, а два преплетени триъгълника. Единият е с върха надолу и символизира инволюцията, потъването на Духа в материята и се рисува черен, а другият е с върха нагоре и символизира възлизането на Духа от материята - еволюцията и се рисува бял. Пръв ги е дал като емблема в храма си Соломон и оттам се нарича Соломонов печат.


Това е хексаграма, шестолъчка, за разлика от Пентаграма, хексаграма е кръстена на еврейската религия.


Стр. 19. Пеню Киров си замина през 1918 г. на 28 януари, два и половина часа през нощта, а сестра Стойчева си замина на 3 март 1918 г.


През 1914 г. на събора от Бургас са поканени - Жечо Панайотов, Минчо Сотиров, Димитър Македонски, Мария Зуркова.


На събора през 1918 г. присъстваха 58 братя и 52 сестри или всичко 110 души.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ