16. ЗАПОЗНАНСТВАТА НА СЪБОРА - 1914 г.

Учителят говори известно време и беседата бе стенографирана от Петко Гумнеров, така също и Боян Боев. Мнозина от присъствуващите си водеха също бележки, но през време на почивките виждахме се братя и сестри заобиколили брат Боев да ни продиктува по-важното от своите стенограми. След завършване на беседата излязохме пред вилата и се насочихме към двора на горната вила, където на откритата трапезария бе наредена закуската. Хубаво бяло сирене и маслини, хляб и чай се поднасяше с големи кани. Веселието бе общо. То се създаваше от лятната утрин, от присъствието на Учителя сред неговите ученици и последователи. Освен редовните присъствуващи имаше и гости, братя и сестри от Търново и от други места. През време на закуската и след това допълнихме запознанствата си. Като най-близък за мен, прилепих се за брат Тодор Стоименов, а той ме запозна с мнозина братя от София,

Казанлък, Русе и Варна и др. Ето го брат Димитър Голов, виден книгоиздател от София и добър приятел на Учителя. Неговите издания: „Принципи на френологията" и др. красяха малката ми библиотека в Бургас. Слушал бях много пъти името му и беше ми симпатичен. Запознах се с много още софийски семейства - д-р Иванови, Граблашеви и др. Ето ги и казанлъшките братя Никола Камбуров, Захари Желев и Христо Тончев - герои от братското вестниче „Обновление". Още при преместването ми в Бургас бях абониран за него и с удоволствие четях поместените там статии с духовно съдържание. Неговите страници бяха платформа за полемика на разни неверующи, обаждащите се в „Учителска искра" или във вестника на свещениците. Някогаш имаше възражение за сказките от православните амвони критикуващи идеите на Учителя. Всекиму тия братя борци даваха заслушен отговор и така да се изразя, насоляваха добре тогова, който трябваше.

Интересно бе запознаването ми с брат Илия Стойчев, много вещ с познанията си по хиромантия. По всичкото време на съборните дни той бе заобиколен от братя и сестри да им гледа на ръцете. Приближих се един ден при такава една група, като някои му възразяваха как да се разбират правилно духовните истини. Понеже беше за момент свободен, подадох и аз ръката си. Щом погледна написаното там на ръката той каза: „Ето брата, може да отговори правилно на ти въпроси". Повече не ми каза нищо. Моята ръка е забележителна. Първо има мистичния кръст на нея изписан. И второ умствената линия прониква в лунната област, което показва, че има у мен някакъв проблясък, когато трябва да отговоря на някои въпроси. Това е много голяма рядкост такава линия.

Спомням си, че Пеню Киров беше отпечатал свойте длани с тампонно мастило на лист хартия. Къде са сега не зная.

През време на запознанството ми с видните братя и сестри на събора, от мнозина чух насърчителни и мъдри слова за живота, за делото на Учителя, за задачите, които ни предстоят. Правеха се комплименти на брат Стоименов, че Бургаския кръжок бе включил и дава най-младия член на Веригата. Последва и пожелание и другите градове да имат такива успехи. Затекоха красивите съборни дни. След утринните бдения и беседи следваха закуската, разговори, обед и почивка, а може би и втора беседа след обяд. След вечеря престоявахме колкото се може повече и се прибирахме да преспим в хотела.