САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НАЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА
ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
VI част
Разговор с най-добрия , най-способния и
най-верния ученик на Учителя
ДЕН ПЪРВИ
Понеделник, 27.08.1923 г.
Слънцето беше преминало вече зенита, когато ученикът се отправи към къщичката на Учителя си. Той крачеше все тъй бодро с трепет лек на душата си.
„Ще ида при Учителя си" - мислеше си той. Днес в по-дълъг разговор искам да [остана] с Него, ще говоря за промените на съзнанието, за чувството на отделност, разлика между лично чувство, егоизъм, любов.
Тъй унесен в тази сладка мисъл за Учителя аз стигнах до Неговия дом.
„Ще видя Учителя си, ще говоря с Него!" Трепетът се усили. Похванах дръжката. Вратата се отвори и аз се намерих в стаята на Учителя. Тя беше празна! Леко вълнение премина в душата ми. Постоях, почаках. Усетих едно едва забележимо неспокойство.
Къщата, където живее Учителят, се намира на високо място. Стаята има два прозореца - единият на изток, другият на юг.
Влезе Учителят. Пред облика на неговото тихо лице изчезна всяко безпокойство от душата. Поклоних се и бързо се отправих към Него и исках да подам ръцете си, както правех това винаги при поздрава си с Него.
Учителят се измени, стана сериозен, но все пак виждах онази благост - строга благост, която блика от Неговото лице. Трябваше да спра. Погледнах очите Му. Те бяха тъй кротки и тихи, както винаги. Но в какво се е изменил Учителят? Той е същия, промяна няма. Пристъпих още малко напред, сега исках да целуна ръката Му...
Пред мене стоеше Учителят. Изправен, с ръце спуснати спокойно надолу и нито един мускул не се подвижи от лицето Му.
Той беше строг.
- Учителю!
- Недей се приближава до мене. Не ме докосвай!
- Учителю, какво има?
- Ти сега не ме познаваш.
- Не Ви познавам?
- Твоят Учител Го няма, Той замина, аз съм един от Неговите ученици, пратен тук да Му пазя тялото, защото Неговото тяло е свещено и нечисти, и грешни ръце на бива да го хващат.
- „Твоят Учител Го няма, аз съм един от Неговите ученици, нечисти ръце не бива да Го хващат!..." - Нищо не разбирам!
- Нечисти ръце, то е ръце, които вършат престъпление, не бива да Го хващат; ум, който мисли лошо; сърце, което не люби Бога, не бива да Го хващат. Аз сега пазя тялото на Учителя. Никой да Го не бутне.
- Учителю, аз съм в недоумение!
- Не, аз ти казах, Учителят Го няма. И аз пазя сега тялото Му.
- Не смея да питам кой сте вие. Аз добре виждам Своя Учител. Смутена съм ужасно. Кой е сега тук? (Набързо си отбелязах разговора воден дотук в тефтерчето си.)
- Аз съм един от Неговите най-добри ученици. И Той тъй ми заповяда: „Никои да не бута тялото ми." Учителят, като си дойде, ще ви говори пак.
- "Един от Неговите най-добри ученици! О, Господи, струва ми се, че вярвам вече на думите му... Не, не, това е Учителят! Но Учителят никога не е говорил тъй. Не, това не е Учителят."
Той се отдалечи и седна на стола на Учителя пред масата. Със знак той покани и мен да седна насреща му. Аз стоях права пред него съвсем учудена. Умът ми се разбърка. Моят Учител, най-добрият ученик, никакво ръкуване, нечисти ръце - искам да престана да мисля. Не мога. Не зная какво става. Добре, аз ще изпълня всичко, което е поръчано от моя Учител. Само Любовта е, която кара ученика да изпълни това, което иска неговият Учител. Пък, как исках да целуна ръката на своя Учител, защо не?
- Аз съм дошъл и аз съм ученик от школата. Сега ще ви дам пример, как трябва да се държите като ученици и защо Вие не постъпвате като ученици. Я ми кажете, ако Учителят ви даде мътна вода да пиете, ще пиете ли?
-Да , ще пия. (След малко.)
- Учителят ми никога няма да ми даде мътна вода да пия. Пък ако ми даде вече да пия, тя веднага ще стане чиста.
- Добре.
- Ама Учителю!...
- Не, казах ти, Учителят Го няма! Ние сега сме ученици, Вие и аз и се разговаряме. Вие сте от школата на Учителя долу на земята, пък аз съм ученик от школата на Учителя горе. Ученикът пие вода само от едно място. Който пие вода от много шишета и прелива водата от едно шише в друго, прави престъпление.
- Туй го зная, тъй ме е учил и моят Учител. (Вече се примирих да говоря на Учителя, който е пред мене, за Учителя като трето лице.)
- По какво познавате вие учениците тук Вашия Учител?
(Аз станах права, сърцето ми загоря, почувствувах, за Учителя си аз мога да говоря само права. Той,най-добрият, тъй Го аз познавам, но устата ми не се отварят. Аз мълча, не мога да отговоря, пристъпих една крачка напред, какво исках да направя, да сграбча ръката на Учителя, нали ми каза, че не бива да Го хващам.)
- Не, ще слушате, тъй поръча Вашият Учител. Кажете ми, по какво се познава, че ученикът обича своя Учител?
- Че изпълнява абсолютно неговите заповеди.
- Но това Вие не правите.
(Вярно, само помислих, аз излъгах, това аз не съм направила, но все пак, аз обичам своя Учител.)
- Че ученикът обича Учителя си, другите ще познаят по това, че той учи винаги и прилага и изпълнява в дадения момент всичко, което знае от Учителя си.
(Аз само си записвах някои бележки от разговорите. Всичкото туй положение, в което изпаднах.)
- Вие пишете, но какво пишете?
- Ама, че нали знаете,Учителю, че аз винаги си правя бележки при Вас!
- Учителю?! Не, аз за пръв път виждам, че Вие много пишете. И аз съм ученик, от същата школа на Учителя, но ние не пишем, когато ни нещо хареса, ние започваме да го прилагаме, а нищо ние не пишем. Учителят нали говори много малко, каквото каже, ние го прилагаме, ако искаме да ни се каже друго. Пък и Учителят, не ни казва нищо, което ние да не приложим.
- (О, колко съм назад в приложението! Тогава, колко би било по-добре действително вместо да записвам някои неща, да ги приложа.)
- Нали Учителят говори много малко.
- Понякога Той говори повече.
- На учениците Учителят говори много малко. Защото ученикът познава своя Учител, той Го разбира и трябва да му каже малко, за да го приложи.
- О, при нас не е тъй! Ние сме значи във външната страна, нас ни харесва учението само тъй, като много мъдро, приятно ни е да слушаме много работи от Него, но за приложение ...
- Отношенията горе не са такива, както на земята. При вас отношенията са както в света, но ученикът трябва да работи съобразно Божествените закони. Ученикът е поставен в известни условия, но той никога не трябва да се движи по тях, като по готова стълба, било в ляво или в дясно, той трябва да преустрои условията си, т.е. да си създаде условия и да тръгне нагоре. И според това, как ще измени своите условия, значи, доколко ще бъде независим от външните условия, от това се съди, за развитието и силата на ученика. Ученикът сам трябва Да може да си уреди своите условия, за да може да учи.
- А ние живеем според каквито условия имаме.
- Има още много да работите.
( Вече се примирих с положението, че той е друг, но сега искам да зная, кой е той.)
- Как се казвате?
- Това не мога да кажа. Аз вчера дойдох за първи път в тази страна. Учителят ме изпрати. Тази вечер, когато слънцето залезе, видях на небето един знак, който не ми се хареса.
- Кога дойдохте Вие?
- Аз дойдох вчера през нощта.
- Какъв знак беше този?
- Еротичен знак и не ми се хареса.
- Но как се казвате Вие? И не е ли тъй много чудно всичкото това. Не Ви зная кой сте.
- Не бива. Вие как се казвате?
- Не Ви ли каза Учителят ми?
-Не.
- Тогава, щом Той не Ви е казал името ми, и аз ще мълча. И аз не бива да се запознавам.
- Имате ли име от школата? Тук като идвате, Учителят не ви ли туря имена?
- Да, Той ми тури едно име, но дали на всички дава имена, не зная. (И двамата замълчахме. Аз се смутих, не зная какво става с Учителя ми. Виждам Учителя си пред мене, но не е той. Мене ми е много, много чудно. Аз съм при Учителя си, Той е пред мене, а Го няма. Дали е истина това, което виждам, питам се тихичко. Втора изненада в душата ми.)
- Къде е Учителят ми?
- Той е много далеч. На съвет по една важна работа.
- Ама нали Той чува, когато ние приказваме сега.
- Той не се интересува от тук сега. Той е затворил всичките съобщения със земята.
- Горе какво е небето?
- Вашето небе е малко странно.
- Не е ли същото това небе и при вас?
- Не, нашето небе е ясно, по него няма никакви облаци.
- Че там няма ли лоши хора?
- Лоши? Какво е лоши хора? Там има само ученици, където съм аз.
-Пък тук лошите хора, които съзнават, че са лоши и се поправят, се наричат ученици. А там кои се наричат ученици?
- Ученици са онези, които добре се учат, които обичат и слушат Своя Учител.
- Защо не кажете, кой сте Вие? Как се казвате? Вие сте много добър и искам да зная името Ви. Аз ще говоря за Вас на Учителя ми.
- Нали Ви казах. Аз съм най-добрият ученик на Учителя.
- О, какво, нали най-добрият е моят Учител, аз тъй Го наричах едно време, тъй Го определях в душата си. Най-добрият, Той е добър, добър, много добър. Той е най-добрият. (С радост, като че ли хванах риба във въдицата си, станах пак на крака и извиках Тогава Вие сте ... (приближих се, посегнах да хвана ръцете на Учителя си.) Вие сте моят Учител, защото само моят Учител е най-добрият, Вие сте Учителят. Защо ми говорите тъй, Учителю? Учителю!
- Не, недей! Ако ти ме докоснеш, знаеш ли какво може да стане? Ако Учителят ти е тук, то е друг въпрос, но при мене, не може, аз съм тук, изпълнявам една заповед на Учителя, и ти не бива да се приближаваш, да ме докоснеш.
- Но, най-добрият, това е моят Учител, нали виждам.
- То е друг въпрос, че Учителят е най-добрият. Аз съм най-добрият, най- способният и най-верният ученик на Учителя.
- Колко дни ще се бави Учителят ни там?
- Може ден, може два, три или четири. През туй време аз ще бъда тук и ще пазя тялото на Учителя, никой да не го докосне, никой да не се допира, защото ще го развали.
- Ама тук, като идват хората, учениците, нали ще се ръкуват,
- Не, никой няма да похване Учителя сега.
- Значи, Вие не сте Учителя ми? (Пак в недоумение.)
- Не, аз съм Неговия ученик. Когато дойде Учителят ти, попитай Го, кой е възлюбленият Му ученик, Той ще ти каже.
- Добре. Вие няма ли да си кажете името?
- Как Ви го казах напред, кой съм?
- Най-добрият, най-способният и най-верният ученик. А сега казвате възлюбленият.
- Той възлюбленият е друг ученик.
- Значи Вие сте двама?
- Ние сме един ученик.
- Най-добрият, той е възлюбленият.
- Вие разсъждавате много странно. Вашите думи не са като моите, Вие не употребявате избрани думи.
- Право е, но затова пък искам да Ви слушам, като говорите, да се науча и аз, да се ползувам от Вашето присъствие, да видя какво правите и най-главното, как разсъждават учениците там, особено най-добрият ученик, как мисли. Защото аз имам много лош ум, аз разсъждавам много зле, изкълчен е моят ум, аз нямам права мисъл, аз се радвам много, че Вие сте именно пратен тук, най-добрия, най- умния и най-способния ученик на Учителя ми.
- Разбирате ли тези думи - най-добрият, най-способният и най-верният?
- Да, разбирам ги. Вие сте най-добрият, най-способният и най-верният.
- Най-добрият, понеже аз обичам Учителя най-много.
- (Прекъсвам го.) О, как ми харесва това определение, аз не го знаех тъй. Тъй ми харесва, как се радвам, защото и по-рано, без да зная това, аз много обичах тази дума, добър, много добър и затова тъй наричам Учителя си. Значи, най-добрият, понеже най-много обича Учителя си.
- Най-способният, понеже спазвам всичките закони на Мъдростта, никога досега не съм нарушил някое правило, което Учителят ми е дал. И най-верният, понеже съм опазил свещената Истина неопетнена. Аз досега не съм нарушил нито една заповед на Учителя си. Вие употребявате думата „лош", ще кажа на Ваш език: Лоша мисъл досега не съм допуснал в ума си. Не съм извършил нито едно лошо действие, на наш език ще кажем „нехармонично действие". Всякога в моя ум Учителят е бил една непрестанна светлина без сянка.
(Аз си мисля: Тогава заслужава да се наречеш смело най-добрият, най- способният и най-верният ученик на Учителя.)
- При вас стъмва ли се вечерно време?
- Не, при нас е много светло. Ние не спим.
- Пък ние колко много спим!
(Най-добрият ученик спира погледа си на масата на Учителя, съзира Библията, взима я и я отваря.)
- Тук в тази книга на Вашия Учител намерих нещо ... Как се казва тази книга?
-Хм...
- Вие употребявате, има нещо нехармонично във Вашия език: хм ...
- О, Вие ме заставяте, аз изпадам в странно положение. Аз изказвам своето учудване със звукове вече, което нищо не определя, освен голямо учудване.
(Той разлиства Библията и казва:
- Странна книга!
- Ама, че Вие я познавате. Това е една стара книга, най-старата книга. Това е книгата, която всички ученици познават много добре. (Добрият ученик гледа книгата, чете нещо тихичко.)
- То е христоматия, затова са нещата оттук оттам, несвързани, много неща липсват тук, ако това е книгата, която аз познавам.
- Разбирам Ви, защото и моят Учител много пъти е казвал: „Това е само превод, това не е оригинала, аз казва, чета горе много неща, които тук не са записани." И сега, като проверявам, виждам, че Вие твърдите същото. (Аз пак поисках да похвана ръката му, обаче той строго каза: „Не, Учителят каза: Никой да не ме бута, защото каза Учителят, може да те оцапат, а ние сме ученици на чистотата. (След това той прочете 5 стих Послание към Тито, 3 глава- „Не от праведните дела, които сме сторили ние, но по Своята Си милост Той ни спаси с окъпването на възраждането и с подновението от Духа Светаго." (И пак отваря Библията, и се пада Еремия, 23 глава, 28 - 30 стих„... Пророк, у когото има сън, нека прикаже съня."
- Вие спите ли?
- Да, спим!
- „И онзи, у когото е Словото Ми, нека говори Моето слово верно. Що е плевата при житото?" „За то, ето, аз съм против пророците, говори Господ, които крадат Словата Ми, всеки от ближния си."
- Пророци имате ли, които крадат?
- Ние нямаме пророци. Тук се говори за старите пророци. Ние имаме Учителя си.
- Интересно, пророци, които крадат Словото от ближния си. (Пак отвори Библията. На една страница петно от мастило.) Казва: Тук има петно от мастило по Святото Писание, значи туй не го е барал само Учителя.
- Не...
- Това не е Неговата книга.
(Правя си заключение, значи книгите на окултния ученик не трябва да ги пипа никой, освен сам той.)
(Добрият ученик отвори пак Библията, на първата страница, където Учителят е написал трите закона на ученика, прочете ги и каза: „Това са нашите закони. След това взе перодръжката на Учителя и горе добави още следните букви: Т. П. Трите закона на ученика (6.VІІ.1922 г.):
1. Възлюби Истината с думите си! Правдата с Духа си.
2. Мъдростта следвай с ума си и Любовта със сърцето си.
3. Прилагай Добродетелта със Силата си.
(Като взех писалката, добрият ученик се пазеше особено много да не го докосна.)
- Навярно Учителят ми Ви е поръчал да се пазите най-много от мене да не Ви докосна.
- Без разлика, за всичките едно правило. Изглежда Вие сте много мнителна.
- Да, може би, но виждам, че се пазите много.
(Съзнавам много добре, че всичко това е изкълченият ми ум и искам да питам най-добрия ученик, как може да се избавя от съмнението, но все пак пазя се, искам да постъпя и аз умно и си казвам: Трябва ли ученикът да пита другия ученик? Отговарям си: „Ученикът трябва да пита само Учителя си." Мълча. Той взе беседите от Учителя 1-ва и V серия и пита
- Какво е това?
- Това е от Учителя книга. Това са Неговите Беседи.
(Той чете 247 страница от 1-ва серия: „И Петър се грееше" „Кой е Христос?")
- „Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души, във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно, все едно."
- Колко е вярно! (Мълчание.)
- Странен е вашият свят.
- Как странен? Нали и Вие живеете тук. (Аз съм все още в недоумение.)
- Много сте мнителна. (Взе пак и отвори книгата: V серия. Падна се 83 страница: - Един окултен разказ
„В далечно минало, царят на един древен народ, наречен Амрихори, имал две дъщери, едната Азибо, а другата Беноми. Азибо била отлична, на пълна възраст, много красива, една от най-видните царски дъщери в тези времена. Тя била толкова умна, че за всичките най-важни дела в държавата, давали й право, тя да ги отсъди и да наложи наказанието. Царският син на Америте искал да посети царството на Амрихорите, за да се запознае с царския двор, с държавния строй с културата им.
Той бил посрещнат много добре, запознал се с Азибо, тя го приела много ласкаво и вежливо, тъй както една царска дъщеря може да посрещне. Но в това царство на Амрихорите, почитали много славеите, считали ги като божества. Царският син на Америте не знаел тия обичаи на Амрихорите и един ден ударил едно славейче в главата и то паднало. Хващат го и го подвеждат под отговорност за престъпление, затварят го и го осъдили, и Азибо трябвало да се произнесе, наложила му 15 годишен затвор. Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15 годишен затвор на един царски син? Е, каква е връзката? Следователно, аз казвам истината. Това е тази красива Азибо. Когато в нейната държава престъпиш закона вътре в природата, Азибо е безпощадна."
- Познавам тези народи, те са от далечното минало.
(И пак искам да проверя, да се уверя какво е всичко това, аз не мога да си ида тъй в недоумение. Доста време вече седях, но аз трябва да си отида с една мисъл, а не тъй да бъда раздвоена.)
- Ама, че нали Вие, Учителю разказахте този пример?
-Аз ?
- Да, Вие! (Той е все тъй сериозен.)
- Тогава Вие нямате, значи вяра, Вие не вярвате. Вашият Учител Го няма. Аз Ви казах, а пък аз съм най-добрият, най-умният и най-верният ученик на Учителя. (Аз се сконфузих, защото явно чувствувам, какво то не е моят Учител, но все пак чувствувам присъствието на Учителя ми, намирам се в чудо.)
- Познавате ли Вашия Учител?
- Да. (После се смутих, защо тогава, наричам ученика Му Учител.)
- Учителят, колко велик е Той, но Вие не сте Го познали.
- Ние Го познаваме само доколкото Го обичаме, а доколко Той е велик, ние не Го познаваме. Но разправете ми, ако обичате, как дойдохте Вие?
- Аз, като дойдох, всички вие спяхте. Вие бяхте отишли на разходка с Учителя в планината. И вечерта останахте там, като мислехте да се върнете на следния ден.
- Да, тъй беше.
- Аз дойдох през нощта в 3 часа. Всички спяхте. Аз веднага взех тялото на Учителя, и влезнах в града, с мене имаше двама офицери. Единият вървеше отляво (Гръблев), а другият отдясно (Христов) и те пазиха тялото на Учителя.
- (Аз прекъсвам.) О, Учителю, какво разправяте?
- Вие гледате много подозрително. Сега разбрах, че не познавате Вашия Учител. (Аз смутена, учудена,изне-надана, нищо не разбирам и накрая ужасена.)
- (Той пак отваря IV серия, 203 страница„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази."
- (Аз малко недоволна.) Че аз винаги държа Учителя за двете ръце.
- Това са мерки на света. Това е хващане, а у нас има само обхващане, проникване, а няма пипане.
- Че аз към това отивам, аз като държа Учителя за ръцете, с това казвам, че искам да бъда всепроникната от Него.
- Ти обичаш ли Твоя Учител? (Мълча.)
- Не Го обичаш много, има други в другия свят, които повече Го обичат, които много Го обичат.
- Какво значи да обичаш?
- Да обичаш, то значи да съзнаваш, че Любовта всичко може да направи.
- (Познато. Погледнах го, това изречение ми прозвуча тъй познато.) Ама че Вие употребявате Учителеви думи.
- Да, това са Негови думи.
- Ех, тогава, я ми кажете, нали е Учителят туй. И Той по малко сега идва във Вас и Той ми говори, аз Го чувствувам.
- Не се заблуждавай, сега Учителят Го няма. Той е в Съвета на Учителите и всички са много заети, и решават важни въпроси. Казваш: познато ти е това изречение. Слушала ли си тази мисъл?
- Да, това е от Учителя.
- Ние, след като приложим Неговите думи, имаме право и ние да ги употребим. (С каква сигурност той говори. Да, той е най-умният, най-добрият и най-верният ученик. Ние тук никога не можем да кажем, че сме добри ученици, защото не сме. А той го казва. И как прилича да го каже. Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен характер, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.)
- Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител. Нищо от това, че ще взема от Вас, аз ще го приложа от сърце и тогава няма да бъде чуждо, а мое, щом искрено го приложа и от сърце.
- То значи да съзнаваш осмата точка на Любовта, че Любовта всичко може да направи.
- (В недоумение.) Какво?
- Ти спиш сега.
- Вярно, аз не разбирам.
- Спиш. Аз виждам у тебе една черна точка, доста голяма. (Той посочи кръг, голям колкото слънцето, когато се вижда.)
- Бих желала да я зная и то не за да я зная само, но за да я изправя. Защото самото знание мен ми вреди, мен ми са казани много факти, а причините, разсъжденията не ми се дават, те остават на моя ум, той сам да си ги проумява и мисля за това се изкълчи ума ми, има и друга причина, насоката на мисленето е крива у мене, това е от училището. Аз свърших по философия, изборът ми беше лош, тъй аз бивах в две насоки: при Учителя едно, в училище - друго. Дали университетът оказа по-силно влияние на ума ми? Защото аз обичах повече Учителя си със сърцето си, вследствие на това ума ми се изкълчи и сега търся първата насока на мисълта. Моля, кажете ми каква е черната точка, защо я имам и аз ще се постарая да я махна, ще се моля.
- Ученик, който слуша двама Учители, има черна точка; слуга, който има двама господари, има черна точка; дете, което има две майки има черна точка, а ученик, който има черна точка, той спи. Спи. Дребнав на английски, на гръцки значи, който иска да пророчествува, без да знае какво, или човек, които се учи в сън, без да има какво да учи. Знаете ли какво значи сънят, значението му? Есенно време, когато сте в гората и листата падат и Вие изучавате живата Природа от падналите листа.
- И туй е пак будност.
- Не, това е сън, къде са тогава цветовете, плодовете, къде е животът. (След кратко мълчание Добрият ми даде и каза: Прочети 8 глава от Притчите - 32 стих:
„Блажени, които пазят пътищата ми"; 34 стих: „Блажен този человек, който Ме слуша и бди всеки ден при моите двери и очаква при стълбовете на вратата ми"; 35 стих: „Защото, който Ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа"; 36 стих: „А, който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта."
- Що е морал?
- Човек не трябва да се смущава. Морал? - Имате баща, той жаден, ще отидете един - два километра да му донесете вода, или хляб, ако е гладен, но вие сте въздържател, долу в зимника има вино, праща ви бащата за вино. Вие не трябва да му донесете вино, дайте му вода.
- Тъй разсъждава и моят Учител.
- Учителят е далече.
- Но има нещо по-близо от това далече, това е любящото сърце. (Погледнах Учителя, пак в недоумение съм.)
- Виждаш, но не разбираш, чувствуваш, но не обхващаш, това е положението на вашия свят. Странен е вашият свят. Аз виждам сърца попукани, заразени и недъгави, умове изопачени, извратени и крайно остарели.
- Ах, това е моят ум. Осакатен, изкълчен, аз нямам мисъл, и тъй ми става мъчно, исках да бъда при Учителя си. (Той схвана мисълта ми.)
- Защо се интересувате толкова от Вашия Учител? Нас, щом ни трябва, ние си Го намираме.
- Вярно, когато ученикът му трябва Учителя, той трябва да знае, как да Го намери.
- Вашият Учител може да отиде още по-далече. Мисли да напусне тази страна.
- Да бъде Волята Божия. Той все ще помисли за нас, ние сме Негови ученици.
- Вие спите, ако вас ви пренесат в нашия свят, ще ви считат за спящи същества.
- Как живеят там учениците?
- Много чист живот, чист и свят живот, такъв, какъвто Любовта, Мъдростта и Истината изискват.
- Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътища, по които Учителят ни води.
- Я ми кажете, какво е права мисъл?
- Аз това не зная, не зная. Каква скръб изпитвам, че това не зная.
- А какво е право действие?
- Във философията има спор, какво е право дали като нещо обективно то може да съществува или то е чисто субективно нещо. Приема се, че право е взаимно спогаждане върху известно нещо, достигнато с известни отстъпки от двете страни, при това то не е непроменливо, може да се измени, и като така, не мога да отговоря какво е права мисъл. Това е много мъчно за мене, защото тук виждам, че аз нямам свободен, самостоятелен ум. Не зная. (Мълчание. Ах, как искам да ми говори, чувствувам, че той е много умен.)
- Знаете ли какво значи куб в трета степен? Петнадесет отсечки, куб в четвърта степен, три движения на r ? (Аз съм свършила университет, човек с висше образование, а нищо не разбирам.)
- Ами точка в осмото движение, R в 21-о пресичане. (Нищо, нищо не разбирам, аз изумявам при тази мъдрост.) Но това са реални работи. Ти сега се убеждаваш, че имаш пред себе си най-способният ученик.
- Да, в това не се и съмнявах в началото.
- Дайте тези задачи на Вашите ученици и вижте как ще ги разрешат.
- Но как ще им ги дам? Какво ще кажат те? Откъде са? Как може ученик да бъде в тялото на Учителя? (Аз не мога да се успокоя. Не зная какво стана, питам аз ли съм, не съм ли аз, сънувам ли?)
(Добрият леко се усмихна. Мълчание.)
- Вече е късно, трябва да си отивам, аз съм във такова недоумение от всичко това, което видях и чух.
(Станах права, стана и той прав, тук прекарах цели три часа в разговор, от който искам много да извлека. Поздравът беше една великолепна картина. Най- добрият ученик зае една почтена и най-естествено смирена поза на разстояние от мен. За миг онемях през вида му. Станах, тихо произнесох: „Само Божията Любов", той нищо не каза, но той се поклони, тъй естествено, с пълно почитание и какво смирение се изписваше в позата му, какво уважение и какво достойнство прозирах аз в това смирено положение. Излезнах вън, нищо не виждах от това, което ставаше вън от мен. Тъй дълбоко замислена, учудена, аз се намерих пред къщата си, седнах до масата и дълго, дълго мислих върху всичко това, което сега преди малко стана. Не можах да вникна, тъй силно се концентрирах в себе си и се забравих. Кога ще дойде Учителят да споделя, което днес преживях тъй чудно и странно.)
ДЕН ВТОРИ
Св.Богородица, 28.08.1923 г.
- Изглежда, че Учителят Го няма само за мене.
- Е, те другите мислят, че аз съм Учителят. Вашият Учител го няма тук. Той с другото си тяло е заминал. Няма Го тук, то значи, Той не се интересува от нищо. (Аз исках да се допра до него.)
- Не, ще нарушите Неговата заповед, ако се допрете до мене.
- (Подадох увеличителното стъкло и казах: Заповядайте!
- Заповядайте! Не, ние слушаме, вие заповядвате. Ние заповядваме, вие слушате.
- Вашата стара книга. (Отваря Йеремия 18 глава, от 1-10 стих.)
- Когато ученикът учи, Учителят му казва: „Хубаво работи!" Пък, когато не учи, Учителят нищо не му казва. Когато Учителят не говори вече, а ученикът почне да учи, Учителят му казва: Иеремия 18 гл., 11-19 ст. Ученик от учениците на земята. (За мене.)
- Кажете ми нещо за ученика.
- У нас учениците всеки си има стаичка и градинка и всички ученици са абсолютно свободни, говорят Истината, прилагат Мъдростта, употребяват Любовта. Това са думи на Учителя. У вас думата „употребявам" друго значи.
- Аз искам да питам нещо Моя Учител, какво да правя?
- Ученикът трябва да учи, като учи, Учителят е при него, като не учи, Учителят му го няма. Защо ти е Учител, като не учиш? Ако ученикът учи втората година същото, може да повтаря, когато учениците не учат добре, повтарят, когато учат, им се преподава. Аз не говоря за тебе, аз не те познавам, ще кажа на Учителя: „Един ученик, който постоянно пише, иска да бута Учителя си за тялото, гледа с недоверчиви очи." (Смее се.) 4-та гл. Йоана 31-38 стих. Ако аз кажа, че Учителят Го няма, външните ще кажат: „Учителят полудя, Учителят не е с ума си. (Аз се радвам, че на мен го казва, значи все има доверие в мене и то е за мене един хубав урок. Той разглежда часовника.)
- Туй време не е с нашето време. (Той отваря V серия, 36 страница: )
„Великите Учители на света говорят на своите ученици, само когато те са готови да разберат Тяхното учение."
(Часът е един и четвърт, Учителят слиза да обядва и казва:
- Сега долу ще мислят,"че Учителят отива, а пък то, той не е.
(След обеда Учителят дойде горе.) - Аз дойдох още един път тук, но не в тялото на Учителя, иначе, донесох едно писмо.
- Аз Ви зная, тогава Той Ви нарече приятел.
- Не, той е друг.
- Михаил?
- Не, той не иде, той е горе. ИШ, ВУ, ИШ, ВУА.
- И аз трябва да си ида. (Той се замисли и загледа нагоре.)
- Къде трябва да идете?
- В Школата на Учителя. Сега временно отсъствувам.
- Аз ще разправя на Учителя си за Вас. Благодаря. Много неща научих.
- Да, за наи-добрия ученик, най-умния и най-верния. (Добрият ученик взе съборната книга и пита:
- Какво е това?
- Съборна книга, дадена от Учителя.
(Отваря 287 стр.) „Ние сега виждаме един важен пасаж." (339 стр.) „Сега аз на младите говорих и не само на сестрите ще говоря." (340 стр.) „Твоето сърце като моето ли е? Само тогава може да си дадем ръка и да разговаряме."
- Вие много обичате да пипате. А тук е казано: „Само да се разговаряме, не да се пипаме."
- Да, и много ми е мъчно сега.
- Вие търсите Учителя отвънка, а Учителят отвънка Го няма. (Аз прочетох Беседите от Витоша.)
- Животът е проява на творческата космическа сила.
- Има едно противоречие, не разбирам две правила от Беседата, 17 стр.:
„Направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила." Второто: Думите на Христа: „Ако ме любите, ще опазите моя закон."
- Значи няма да правим погрешки.
- Аз ще обясня думите на Учителя, смисъла на думите Му: Който яде хубавото, той не може да прави погрешки. Погрешките, това са киселите круши, след като ядете хубавите круши от Вашия Учител, ядете киселиците отгоре.
(Аз исках да бутна крака на Учителя.)
- А не, това не е хубаво.
- Аз с Учителя тъй правя.
- То само на Учителя ли си буташ крака?
- Да, само на Него.
- На други не буташ ли?
-Не.
- Буташ.
-Не.
- Буташ. (Мълчах.)
- А вие не говорите Истината. Това забелязвам. Когато ученикът яде нечиста храна, излизат циреи и той, ако каже [че] не е ял нечиста храна, истината ли говори?
- Вярно е, аз излъгах. Аз бутам и други.
- Не, това не ме интересува. Вас ви е страх, че ще разправяме на другия свят, но това нас не ни интересува. Бутането, това е погрешки, ето как нашият Учител ни учи: Имате тук две чаши и двете са пълни с чиста вода, ние можем да пием и от двете чаши еднакво и ние преливаме водата от едната в другата, пък когато едната вода е нечиста, ние не пием. А тази ученичка казва: Учителят излива водата от едната чаша в другата.
- Вярно е, това правя.
- Само чистото се обича. Нечистото не може да се обича, само доброто се люби, а нечистото е омърсено отвънка, а у нас има състрадание да го умием, да го освободим. Човек е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот, дяволът и той има една чаша и казва: „Смесете ги двете чаши." Ти сега имаше една лоша мисъл.
- Аз сега мислех, колко съм далеч от доброто.
- Не, ти каза тъй: „Виж Учителят как ме е препоръчал, укорил ме е пред най-добрия ученик."
- Това е лоша мисъл.
- Преливане, това значи запушило се е отдолу коритото и водата прелива отгоре. Два противоположни живота, не може да ги преливате. Не може да преливате живота на едно цвете в живота на един човек. Вие много пишете, а едно добро нещо аз ще забележа, ученикът, който много пише.
Вие искате сега да ми кажете, че аз не виждам само злото и лошото у тебе, но видях и нещо добро, в това не се заблуждаваме. (Той взе и написа нещо.*)
Това е моето име, когато дойде Учителят, ако иска нека Ви го каже, написано е на свещен език. Вашето число?
* Онова, което е написал, го няма в машинописния текст, оставено е място да се прерисува или прекопира, но не е направено.
- 28 август. (Тук Добрият каза: Напишете си го Вие. (И аз го написах на листчето 3. 30 часа.)
Тези точки показват, че ученикът се повтаря три пъти: най-добрият, най- умният и най-верният ученик. Пък аз добавих: На моя Учител.
- Но Вашите букви значат още, на милия Учител, на милостивия Учител.
- Значи, само на моя Учител.
- Когато Учителят много говори, ученикът много мисли, аз много мисля, тъй че аз много съм мислил.
- От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя десен крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша.
- Каква е?
- Че вие знаете всичките лоши мисли. Ние и вие имаме различни мнения за лошото. Вие знаете лошото, ние не го знаем така, както вие го знаете. Да изясня мисълта на Учителя: Дървото расте хубаво, дойде някои, отсече дървото. Туй дърво страда, че не можа да дава вече плод. Аз съм пътник, видя пъна, чувствам неговите страдания. Еднакво чувствуваме страданията дървото и аз. Аз, защото няма плод, дървото - защото са го отсекли и не може да даде плод. Страданията са различни, едното страдание е морално - външно, съзнаваме, че неправда е станала в света. Неправдата е морално страдание, а необузданото безправие е физическо страдание.
(Мълчание.)
- Ти казваш: „Ще дойде ли Учителят?" Учителят е тук, Вие виждали ли сте очите на Учителя? Вие виждали ли сте слънцето? Ако Вие гледате слънцето в едно огледало, гледате ли същинското слънце? Туй слънце е едно отражение. Очите - това са едно отражение. Мен, най-добрият ученик на Учителя, не познаваш, защото съм в образа на Учителя. Ти би ли считала една чаша, която я пипат мнозина, свещена?
- Едно нещо е, че чашата са я пипали мнозина, а друго нещо е, че аз сама тази чаша съм пипала. (Прочетох бележките от вчера и днес.)
(Аз не исках да прочета от днес бележките си в началото, където казвам, че аз искам да бъда най-добрата, много, много да обичам Учителя, казах си: Това е свещено заради мен и мислех, че той ще го разбере в низходяща степен, защото аз тъй мислех, затова ще го прескоча.)
- Ти ще го кажеш, защото аз нали ти казвам, че аз съм най-добрият, най- умният, най-способният ученик на Учителя, това не е ли свещено? Тъй по същия закон ти трябва да го кажеш. Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш.
- Ще го прочета на моя Учител.
-Пък аз съм най-добрият ученик, ще го прочетеш на мен.
Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом.
- Те сега мислят, че Учителят отива за сбогом, пък той е най-добрият ученик. (Аз си казвам на себе си: „Казах преди малко, че мене най-много ми се харесва най-добрият ученик, защото най-добър значи този, който най-много обича. Какво става с мене, не зная. Аз исках да Го хвана. Казвам си: „Това е моят Учител.")
- Не, ти един електрически ток ще бутнеш ли?
- Не, но все пак Учителят не ме оставял толкова дълго време. И сега, защо тъй ме остави?
- Ти много големи привилегии искаш. (А пък аз си мисля: Това не е привилегия, това е въпрос до можене.)
- Ти се стягаш нещо, разпуснеш се, вдигнеш се като гумена топка.
- Пред Учителя си само съм отворена.
- Вие казвате ли си всичко на Учителя си? (Мълча.)
- Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде.
(Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко.
- Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече. Отидеш с първия на разходка, но искаш и втория. Казваш: Ела с нас, ще бъде по- добре. Защо го викаш? Защо не идете сами?
- Защото го обичам повече.
- Защото от първия те е страх, знам, ела да ме пазиш. Когато ние губим доверие от един човек, ние се плашим.
Втори пример, пак с един ученик: С един ученик си пишете любовни писма, дойде втори ученик, искаш и с него да пишеш любовни писма, но казващ, ти с този ученик не се запознавай, не го питай интимни работи, защо? Пишеш и на него любовни писма, съберат се двамата ученика, питат се:
- Ти на ученика писал ли си любовни писма?
- Да, ами ти?
-Да .
- Ето защо във вашия свят има страх. Ученикът, като иде при Учителя си, откакто му се е пробудило съзнанието, всичко ще изповяда.
- Кажете ми, именно туй, което не съм казала на Учителя си?
- Човек през устата си не трябва да допуща нищо лошо. През ума лоша мисъл не бива да мине. Човек трябва да има такава любов, че никой да не може да го целуне.
- Това ми допада, това е моят идеал.
- Това е мисъл на Учителя.
- Ама, една от Неговите мисли, която Вие изразявате добре, защото Вие сте най-добрият ученик.
- На добрия ученик се говори това, което може да се каже на най-добрия ученик. Когато Учителят е написал на устата на най-добрия ученик свещените думи, които трябва да останат свещени, трябва ли той да даде да го целунат? Знаете ли кои целуват? Най-невежите. Който не знае една книга, той я целува. А който я знае, той я отваря и я чете. Любовта иска да я целуват със сърцето си, а ти искаш да я целунеш с устата си.
- Целувка от мен Учителят няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи.
- Всеки може да прочете на устата ми думите на Учителя. Ученикът не трябва да го целуват по устата, защото 100 души като го целунат, ще изтрият свещените думи. В Любовта и в Доброто, и в злото, качествата се предават. Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай.
- Тъй казва и Учителят. Какво да чета?
(Добрият взе Беседите 4-та и 5-та серия, 36 стр. от 5-та серия.)
- Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича Бога, Който го е създал. И как ще Го обича? - Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си?
- Пред Учителя си само съм отворена.
(Мълча.)
- Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде. (Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам: Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко.
- Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече. Отидеш с първия на разходка, но искаш и втория. Казваш: Ела с нас, ще бъде по- добре. Защо го викаш? Защо не идете сами?
- Защото го обичам повече.
- Защото от първия те е страх, знам, ела да ме пазиш. Когато ние губим доверие от един човек, ние се плашим.
Втори пример, пак с един ученик: С един ученик си пишете любовни писма, дойде втори ученик, искаш и с него да пишеш любовни писма, но казващ, ти с този ученик не се запознавай, не го питай интимни работи, защо? Пишеш и на него любовни писма, съберат се двамата ученика, питат се:
- Ти на ученика писал ли си любовни писма?
- Да, ами ти?
-Да .
- Ето защо във вашия свят има страх. Ученикът, като иде при Учителя си, откакто му се е пробудило съзнанието, всичко ще изповяда.
- Кажете ми, именно туй, което не съм казала на Учителя си?
- Човек през устата си не трябва да допуща нищо лошо. През ума лоша мисъл не бива да мине. Човек трябва да има такава любов, че никой да не може да го целуне.
- Това ми допада, това е моят идеал.
- Това е мисъл на Учителя.
- Ама, една от Неговите мисли, която Вие изразявате добре, защото Вие сте най-добрият ученик.
- На добрия ученик се говори това, което може да се каже на най-добрия ученик. Когато Учителят е написал на устата на най-добрия ученик свещените думи, които трябва да останат свещени, трябва ли той да даде да го целунат? Знаете ли кои целуват? Най-невежите. Който не знае една книга, той я целува. А който я знае, той я отваря и я чете. Любовта иска да я целуват със сърцето си, а ти искаш да я целунеш с устата си.
- Целувка от мен Учителят няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи.
- Всеки може да прочете на устата ми думите на Учителя. Ученикът не трябва да го целуват по устата, защото 100 души като го целунат, ще изтрият свещените думи. В Любовта и в Доброто, и е злото, качествата се предават. Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай.
- Тъй казва и Учителят. Какво да чета?
(Добрият взе Беседите 4-та и 5-та серия, 36 стр. от 5-та серия.)
- Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича Бога, Който го е създал. И как ще Го обича? - Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си?
- (Мълча.)
- Как тъй много си позволявате? Не казвам, че е лошо.
- Няма да Го целувам по ръцете вече.
- Та вие не сте Го целували още както трябва. Ти сега криво ме разбираш. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с него ще живеете. Кое е реалното, свещта или светлината, реална е светлината. Когато свещта стане светлина, това е реално. Туй, което можете да видите, да ви упъти към Бога, да живеете в Любовта.
(Учителят излезе вън за вечеря. Донаписах думите от беседата за Христа. И когато той се върна, продължихме разговора за Христа и той ми каза:
- Той е Учителят. (Това той съвсем тихо каза.)
- Зная, зная, аз тъй познавам моя Учител. А когато говоря за Христа, разбирам миналото. Той и Учителят са едно. Как да Ви наричам?
- Добрият.
- Най-добрият, който обича най-много, най-способният, който никога не е нарушил заповедите на Мъдростта, а най-верният какво значи?
- Който е пазил Свещената Истина Неопетнена.
- Колко е вярно, колко е умно.
- Моят Учител ме е учил.
- Да, Учителят ви е учил.
- Знаеш колко Го аз обичам.
- Колко Го обичате, как Го обичате?
- Защото Го обичам, затуй дойдох.
- Значи Вие дойдохте, защото го обичате, не че искате. Тогава вземете и нас да отидем там, дето е тъй добре. (Сега, като си отида, пак ще ми се завърти главата, всичко е тъй странно за мен. Идвам при Учителя, гледам Учителя, а пък Той не е. Учителят - всичко е Негово, всичко е Учителево - главата, краката, ръцете, очите, ушите.)
- Та ти съзнаваш сега, че не е Учителят ти.
-Да !
- Но теб не те е страх.
- Не, не ме е страх. Аз съзнавам, че стоя при най-добрия ученик.
- Равен на теб?
- Не, най-добрият, защото, ако се помисля равна, тогава няма да има у мен стремеж, импулс за напред. А, като се каже най-добрият, тогава у мен се заражда импулс, стремеж за напред. Туй е хубаво за мен, че Вие сте най-добрият ученик на моя Учител.
- Не Ви е страх от мен? Разговаряте се свободно.
- Как се държите към другите ученици?
- Много сериозно и строго.
- А как се държат другите ученици?
- Много добре, може би не искрено, но все таки добре.
(Аз съзнавам, че това е най-добрият ученик, и затова и аз тъй съдя. Иначе, ако съзнавам, че това е моят Учител, аз тъй не мога да съдя. Но къде е моят Учител да Го видя? Нали е странно всичко това за мен. Добрият посочва едни чорапи:
- Тези чорапи са за Учителя. (И се смее.)
- За Вас са те.
- И да искам, не мога да ги взема със себе си. Ти много пишеш?
- Да, много е странно това, трябва да го диктувам на машина да се напише.
- Да, може, като един разговор, най-интересният разговор.
- Най-интересният, но най-странния, чудноватия разговор.
- Може.
- Колко е странно всичко това. Аз казвам, аз ли съм аз, или земята е станала друга? Гледам Учителя, а зная, че най-добрият ученик е там.
- Ученикът в Учителя. И Учителят в ученика. Както е казано в тази стара книга: „Отец в мен и аз в Него." Защо Ви е странно това? Те са обикновени работи, а вашите са необикновени.
- Аз ли съм се изменила? Светът ли е станал друг, не зная.
- Нищо не се е изменило. То е само едно явление на съзнанието. Най- добрият ученик е в тялото на Учителя си.
- Най-добрият ученик е в тялото на Учителя си, а Учителят е излязъл.
- Не е излязъл, Той е по работа. Как казва Писанието: „Ако думите ми пребъдват във вас, вие пребъдвате в мене." - Думите да пребъдват в ученика, а ученикът да пребъде в Учителя. Сега аз пребъдвам в Учителя.
-Хм.
- Разбрахте ли сега? Учителят е строг. Той е между нас като Верен и Истинен. Учителят на Мъдростта и Истината. Вземи го и като Път, Живот, Истина.
- Зная Учителя като Любов.
- Строг е, когато изяснява Истината. Неподражаем е Той, няма по-строг от Него, когато пояснява Истината, а мъдър в Хармонията когато предава.
- Нали Учителят свири?
- Да, много хубаво свири.
- Свири хубаво и пее хубаво. А благ е, когато пояснява Любовта, много благ е.
- Кога ще дойде Учителят?
- Ще се побави.
- Нали минаха няколко дни вече?
- Понеделник, три часа сутринта, като дойде Учителят и аз ще посетя с Него школата. (Три часа, Дафинка си отиде, чух я, тя целия ден писа.)
- Дойде една млада ученичка и каза: „Имах силен подтик да дойда при Учителя." И сега иде и пита: Добре ли направих, че дойдох?"
- О, кажете ми, какъв отговор й дадохте? Защото и аз някой път искам да зная, този подтик верен ли е или не.
- Ако е научила опитността, трябва да дойде, ако не е научила опитността, не трябва да дойде.
- Аз не смея да изляза вън, да не се сбъркам, като ме питат как е Учителя, аз ще кажа: „Нима не знаете, че Учителят Го няма?"
- Ти ще кажеш: „Учителят е много зает и сега най-добрият Му ученик Му е дошъл на гости." Ще кажеш: „Присъствувах на едно естествено обучение. Учителят ми доказваше как може Той да отсъствува и да присъствува." Може да го наречеш: Едно странно явление или едно мистично явление, може да го прочетеш като една странна опитност на един окултен ученик от школата на Всемирното Бяло Братство.
- Какво чудно нещо е това, да гледаш Учителя, пък да Го търсиш.
- Той е вътре.
- Тъй е, ама къде е сега Учителят? О, как искам да бъда сега при Него. Сега ще ида в къщи, ще кажа на мама, ето вече два дена не видях Учителя. А тя ще каже: „Нали от Учителя идеш?" Тя не знае, че Учителят Го няма. Кажете Вие на Учителя, че в този свят много могат да се намерят в чудо от това.
- Учителят и аз Го чакам. Той ще ми каже, кога ще дойде. Но, ако аз не бях дошъл, този разговор нямаше да го имаш. Учителят каза: „Говори на този ученик." Нося ти писма от Учителя. Кажи тъй: Разговор на един ученик от горната школа с един ученик от долната школа в присъствието на Учителя.
- О. Боже мой.
- Какво говорят вашите ученици?
- Те не са искрени помежду си и малко се интересуват от духовните работи.
- Те говорят за знанието, без да имат знание. Говорят за Любовта, без да я познават. Говорят за Истината, без да са я видели. Ти готова ли си за Учителя всичко да дадеш?
- Ако бих имала нещо да му дам, един изкълчен ум, и него съм дала.
- Ами съзнанието ти отде иде? У вас учениците как живеят? Може ли двама ученици да живеят на едно място, без да се скарат?
- За един ден могат, но повече не могат. Вижте, сега умът ми или ще се намести или ще се отмести, но в единия и другия случай аз печеля. Ако се отмести, Учителят като дойде, ще ми даде друг, пък, ако се намести, тогава с него ще Го разбирам.
- Значи ще разбираш Учителя си сега по-добре, когато дойде.
- Да, само да дойде. Може ли да си вървя?
- Може.
(Сега е десет часа без двадесет минути.)
- Сега трябва да се молиш повече.
- Аз се моля повече
(Добрият застана в една много хубава поза, прав, естествен, показващ почитание и доброта. Отлична картина. Учителят в позата си на ученик, такова нещо за пръв път виждам. В това положение Добрият изговори тихо:
„Беркуб".
- Какво е то?
- „Бера, Бериши, Елохим Хахарец" (каза нещо и на английски)
- О, тука стават сеанси! А аз съм сама. Индуси идват, такова - онакова, какво е това?
- Не, най-добрият, най-верният и най-умният ученик е тук. Аз ще Ви кажа, когато си дойде Учителят Ви.
- О, благодаря Ви, аз съм много доволна. Наистина, странни работи ми донесохте, но. аз съм много доволна и искам пред Учителя си да си кажем „довиждане"; „Само Божията Любов е Любов". (Този поздрав е великолепен. Той в своята поза и аз почти във същата. ТОЙ ме погледна хубаво и си наведе главата малко. В 10 часа си отидох.)
ДЕН ТРЕТИ
Сряда, 29 август 1923 г.
Отидох след обед, Учителят имаше гости. Мине - замине като чужд, слезе долу и после каза ние да слезем. Аз бях вън с Цветана Симеонова, слезнахме, пихме чай, Учителят приказва доста. След вечерята аз излязох. Той ми каза, че поправили беседата от Черни връх. Дафинка я преписала. Заедно отидохме в Неговата стая. Той беше разположен, но аз нямах много време, трябваше да ида в клас, Той каза да ида утре към 12 часа. Казах: Колко е далече, аз искам да отида сутринта.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
30 август 1923, четвъртък
(Отидох в дванадесет без двадесет минути.)
- Вашият Учител е много добре. Там където е, е много добре. Аз сега пазя тялото Му, пък един ден ще взема тялото Му, и ще Го занеса, където не може да Го намерите, и ще се свърши. Ние ще си вземем Нашия Учител, Той не е за вас. За вас трябват учители, които да разбирате, нищо повече. Вие още не сте за великите работи, за обикновените работи сте, тях свършете. Да не си отвличате вниманието. А ми кажете, кой от учениците е говорил на Вашия Учител Истината?
- Никой.
- Е, мислите ли тогава, че Учителят може да седи между ученици, които постоянно лъжат? Нито пък има защо да се интересува. Вие ще си останете да опитате живота във всичките негови горчивини и тогава ще разберете думите Му, после ще ви станат ясни. На умния човек умно трябва да се говори, такъв е законът - на добрият добре трябва да се говори. Когато известни неща се разлагат, трябва да се разложат докрай. Така и със сегашния свят. Трябва всичко да се остави да се сплуе докрай. Всичко да се стопи. Всяко нещо, което не се вижда, е скрито. Всяко нещо, което не се разбира, е тайна, и всяко нещо, което не се постига, е далечно, и всеки предмет, който не се издига, е тежък. Животът седи в правилните отношения. Жаба и риба в едно не могат да живеят. Какво ще учиш снега на миналото да бъде топъл.
- Позволете да Ви целуна ръката от благодарност.
- От най-добрия ученик ще научите нещо, че никой не ми е бутал ръката. Даже Учителят Ви никой не Го е бутал. Ние не Му целуваме ръката, Който е вкусил от Божията Любов, ако приеме човешката любов, той върши престъпление. Вие издържали ли сте си изпитите си, които Учителят ви е дал? Вашите изпити са прашинки. Нашите изпити, ако ви се дадат, космите ви ще настръхнат.
- Кажете някой изпит на най-добрия ученик.
- Такъв изпит, като си гладувал три дни, сложили са ти най-хубавото блюдо, но идва един, който е сит, той да изяде блюдото, а ти да се радваш. Ако го дадеш на някой гладен, ще имаш поне моралното задоволство, че си му помогнал, и то тъй да го издържиш, без да стане промяна в душата ти, като че тъй трябва да бъде. Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото богатство и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие. Как ще го издържите?
- Аз няма да се побера в кожата си.
- И ученик, който не може да се побере в кожата си, как може да бъде окултен ученик? В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат богатството, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш. Те са от малките изпити, други има големи. Казваш: „Учителят крие." Учителят никога не е бил на земята, Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да Го разбират.
- Как се казвате Вие?
- Аз не мязам на Учителя, тъй да казвам всичко. Името ми само Учителят знае.
- Как да Ви викам?
- Да ми знаете името, да ми викате! Аз да се интересувам от Вас? Ти или друг, ще разговаряме, но нямам желание да се запознавам. А мен ще ме наричате и непристъпният ученик, за него имам името - ученик на Светлината. Аз съм като светлината, която никъде не се спира, докато държите прозореца отворен, влизам. Щом го затворите - заминавам си. Докато мислите - присъствувам, щом престанете да мислите, няма ме.
- Учителят ми е казал с никого да не дружа.
- Ти изпълни ли това? Ни най-малко, както аз виждам. Може в някое друго прераждане. Един камък, като седи при другите, той ли иска да бъде там.
- Не, ние имаме съзнание да бъдем тук или там. Ако искаме, ще бъдем тук, ако искаме, там.
- И затворникът не иска да бъде в затвора, но седи.
(Аз мисля, в школата не може да се угоди, нищо повече.)
- Ние, учениците на светлината, като си свършим работата, тогава се връщаме назад и си разправяме опитностите, кой какво е свършил. Вие сега се чудите, кой съм. Ученик на Светлината. Аз съм толкова дълъг, минавам и заминавам, триста.хиляди километра в една секунда минава светлината. Две секунди като ме гледате, ще видите един ученик, който е дълъг 600,000 километра. Тогава, какво понятие ще имате, като го сгъстите пак няма да изпълни празнината на една йона. Затуй на земята земните хора са земни. Корените са корени, цветовете са цветове, семената са семена.
(Обед е, заповядайте, че после ще поправите беседата.)
(След обед Учителят веднага се качи горе и започва да поправя беседата.)
- Знаете ли на какво мяза живота на земята? На хубав равен ден, защото светът, който Бог е създал чист и свят, те дойдат, всичкия този свят го иждивят в...
- О, Учителю, как се криеш! Не виждаш, колко неестествено се държиш!
- Да, кога си се държала естествено?
- Не сме ли се срещали някога и някъде?
- Никак, никога, аз, добрият ученик, никога не съм те срещал.
- Затуй не си подавате ръката и се пазите от мене като от заразена.
- Аз за Любовта към Учителя дойдох. Иначе целия свят да биха ми дали, не бих дошъл в това тяло. Но заради Него аз дойдох и да Го представлявам тъй, както Него, че никой да не Го познава, че е друг. Даже говоря по-умно от Учителя. Но Учителят и аз се различаваме.
- По какво се различавате?
- По светлината си, светлината на Учителя е необятна, тя прониква моята светлина, а аз съм един лъч прав. Аз прониквам вашата светлина. Разбрахте ли ме сега?
- Да, но аз мисля, че съм на театър, но публика няма.
- (Добрият се смее.) Ти питай Учителя, като дойде, през 1899 кой е донесъл писмото. Да, когато ви казвам ония думи, пак е грубо, вие ще разберете съвсем криво. Мен вашият живот не ме интересува, знаеш в какво отношение? Представете си, че вие отивате да добиете едно голямо наследство и ще се спрете ли в същия момент, когато трябва да пристигнете? Тъй вашият живот не може да влезе в мен, да ме интересува. Туй значи, има ли последователност?
(Добрият ученик, като дойде в три часа с двама офицери.)
- Защо ли веднага като дойдохте решихте да си отидете, защо не останахте до разсъмване?
- Не, добрият ученик не може да стои между тия грешни жени.
- Туй учение като че няма приложение, помага, помага, нищо не излиза.
- Ти си с една слаба воля. Ученикът сега на ученик ще говори. Ти, когато не желаеш нещо, имаш много силна воля. Но, когато желаеш нещо, имаш много слаба воля. Ти имаш една приятелка, не ти е приятно да те целуне, но те целуне и мине. Пък може и приятел да е, и неговата целувка може да мине. А такива целувки ти имаш повече от сто. Ти кажи: „Ако ме цениш, не ме целувай!" Вземете богата мома, честна, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е. Но изпадне в беднотия баща и, пропадне, влюби се тя в някой момък, трябват й пари за дрехи, но тя не може да проси, отива при банкера, иска на заем без гарант, банкерът казва: „Ако ми дадеш да те целуна, ще ти дам." Тя даде и взима 1000 лева. Туй морал ли е? Целувката е гарант. Чист човек при грешник не трябва да седи. Две неща ще държиш: Бог е във всички и Той е момента, който е мярка на времето и пространството. В този момент, с който се мери времето и пространството, Бог пребъдва в него. Туй, което,мери в него, е Бог, а не, което се измерва. Бог не е в мисълта, но в туй, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в туй, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, проявеното, то проявено си остава. А туй, което само остава, туй е същината на живота. Запиши туй, да го не забравиш. Прилича ли то на Вашия Учител?
- Не, туй не прилича на моя Учител.
- И същевременно има и много други работи, които не Ви чета и когато дойде Вашият Учител, ще ви каже.
- Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител. Кой е най-силния глагол? (Искам, мога, обичам.)
- Въздържам се. В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията:
Иеремия 44 глава, 26 стих:
„За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова!" Откровение 20 глава от 9 до 15 стих.
9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето, та ги изпояде."
10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк. И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков."
11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях."
12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите."
13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си."
14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт."
15 стих: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено". (Аз прочетох.)
След това от Съборната книга 185 стр. и 298 стр.
- „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща, които са без Любов, са по буква."
Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие. Правило, казано чрез ума на най-добрия ученик.
Думи на Учителя от най-добрия ученик.
ДЕН ПЕТИ
31 август, петък 1923 г.
Отидох към 6 часа, тъкмо слизаха гостите на Учителя на вечеря. Аз вечерях, качих се горе, оставих беседите, видях на масата едно писъмце наопаки сложено и аз не го погледнах. След вечерята Учителят се качи горе и от другата страна излезе. След това иде Василка и ми подава писмото и ми казва: „Това писмо Учителят ти го дава. Тази сутрин пощаджията го донесе."
О, значи Учителят не иска да се срещне с мен и дава писмото чрез Василка. То беше от Надежда. Реших тогава, аз трябва да си отида. Обадих се.
Той ми каза: „Ти не видя ли писмото?" Беше доста строг и ми каза: „Учителят провери някои неща и видя, че истината не си му говорила. Ти се обиждаш?"
- Аз не се обиждам, мен ми се вижда чудно Вие да дадете писмото на Василка да го даде на мен. И затова реших да си отида.
- Писмото не е за мен. Аз казах да ти го даде. Аз ще приложа туй правило към всички. С никого няма да се ръкувам и тъй както говоря на теб, тъй ще говоря на всички. Твоето поведение е отвратително, ти не говориш истината, лъжеш Учителя си, обиждаш се и Учителят може да не си дойде. С такива ученици Той няма какво да се занимава.
- Аз виждам, аз не съм за тук. И затова трябва да се махна, но благодаря, Учителят ми даде един жив образ, който аз ще следвам, макар и далеч от Учителя.
- В Писанието има един стих: „Този, който няма, какво ще търси от този, който също няма."
- Аз именно за това дойдох, тук, защото видях нещо ново, което го няма никъде, но щом е тъй тогава...
- Ти си непризнателна ученичка. Две години Учителят с теб се е занимавал, тъй както с никоя друга и ти щом нищо не си научила. Сега работа, работа трябва за теб. Да си уредиш работата. Защо ще си губиш времето тук да седиш.
(В най-голяма скръб аз си отидох вечерта в 8 часа. Неизказана скръб, всичко ми е мрачно и черно. Мисля вече да не ходя никъде и мълча, абсолютно ще мълча с всички, щом не говоря истината.)
- Казах: Получих телеграма от Минчо Сотиров, че дъщеря му ще дойде тук да следва.
- Туй е Ваша работа с него. Защо го казваш на мен?
- Аз исках да Ви питам. Дали може тя да остане в „66" временно, защото у дома не може.
- Вие важните работи не питахте. Сама си решавате. Сега ме питате.
- Благодаря Ви, най-добрия ученик, от Вас много нещо научих и ще Ви помня винаги.
ДЕН ШЕСТИ
Събота 8.30 часа 1.IX.1923 г.
Василка дойде и каза: „Учителят ми даде туй писмо и ми каза нищо да не говоря." Взех писмото, на пръв поглед нищо не разбрах, после прочетох:
„Търпението увенчано. Той дойде."
О, Господи, в най-голямата скръб винаги идва края на скръбта. Учителят ми дойде. Да. Но аз не съм достойна за Него. Трябва да ида, защото обещах, като дойде Учителят аз веднага да отида при Него. Но сега като виждам колко съм назад, колко съм отпаднала, как да отида.
10 часа. Отидох. Учителят беше разположен, прие ме приветливо, поправяха машината, каза ми: „Може да дойдеш да видиш как се поправя машина."
12 часа. Учителят ми написа три изречения от най-добрия ученик.*
- А това е името на един, който ми донесе писмото в 1899 година, на края това не е име, това е псевдоним.
- От личността индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността има нещо още по-силно. Той добре си изпълни задачата.
- Къде е Той?
- В класа. Висшето го няма, не че го няма, но е заето, на друго място е, не се проявява. Как ще си обясните когато човек направи една погрешка и не иска да я изповяда и не знае как да я изповяда. Има нещо ново в съзнанието, нещо. което се съзнава, нещо чуждо се намества.
- Щом някой е добър, умен и верен, заслужава да бъде ученик. Човек може да се скрие, но само по форма и съдържание, да го не интересува нищо, всички връзки скъсани, само Бог остава неизменяем, понеже е навсякъде.
*В оригинала на машинописния текст е оставено празно място, но непопълнено. Това е останало в стенографския ръкопис на Савка.
2 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА - НЕДЕЛЯ (ИЗПИТ)
След обед отидох при Учителя и Той строго ми каза: „Утре ще донесеш беседите, аз ще ги дешифрирам."
- Аз радостно казах: „Кога - сутринта?"
- В 12 часа.
- О, защо?
- Той каза: „Ти си непослушна, ти не се държиш честно с мен, съжалявам и ще скъсам всички връзки с теб. Няма какво да идваш повече тук. Връзките сега ще бъдат други. Ти развратстваш. Ето, имаш и знак на лицето си.
(Учителят говореше много строго, виждаше се по лицето Му. И след като каза това, се отдръпна тъй рязко, че всички да видят и разберат. Аз се отдръпнах и реших вече аз няма да идвам при Учителя, щом Той се съмнява в моята вярност като ученик. Реших, ще се отделя, мене не ми е мястото в братството. Нямам нищо, защото Учителят ме отдели от братството.
Учителят каза: „Сега ще построим една стена помежду ни, по-голяма от добрия ученик."
(И тъй аз оставам сама. Аз си отидох. Часът беше вече 9. Като си тръгвах, аз си спомних едно мото, което
Учителят ми беше дал: „Направи един светъл кръг около себе си и един отгоре, а ти ще бъдеш вътре и кажи: В името на Божията Любов, в Името на Божията Мъдрост, в името на Божията Истина, и със Силата на Духа Божий, в тия светли кръгове да се разнебитят всичките лоши мисли, които идат, всичките лоши заклинания да станат на пух и прах.")
4 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, ВТОРНИК
- Да пипаш, без да се съблазняваш, да милваш, без да съгрешаваш, да наказваш, без да се опорочаваш, няма нищо по-хубаво от това да вярваш в един Бог и Той да бъде истинският. За мен моралът седи в първичното отношение към Бога, а другото не е морал.
6 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА
Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого. Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина.
- Учителю, защо не ми казахте, че хората не са искрени и щом Ви видят, веднага оставят разговора си и сядат мирно. Това нали е едно благоприличие, благоговение към Вас. След като минете, те пак продължават разговора си.
- Ако те са добри ученици, аз няма да ги срещна тъй на разговор, а при един болен, помагат му и се разговарят или над някоя книга, мислят нещо, не могат да го разберат и ме питат. Аз съм забелязал у теб отражение, аз кажа една лоша дума или добра и ти я повтаряш същата. Аз зная, то е отражение, същественото не е там. Тъй че няма да говоря ни зло, ни добро. Ако страдаш сега, ще знаеш, че от себе си страдаш. Има две неща, които мислех и очаквах да ги направиш. Ти не ги направи. И сега аз си измених мислите за теб и аз ще ги изправя. А другото, каквото направиш, мен ми е безразлично. Тези неща няма да ти ги кажа.
(Ужасно ми стана.)
7 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА
Отидох. Учителят беше много сериозен и каза: „Искам всичко да уредя с хората. Само едно имам предвид - Бога."
- Учителю, какво да правя сега?
- Ще имаш вяра. Жива вяра. Знаеш каква вяра, която създава добра основа за един добър ум, който ще съгради основата за едно сърце към Бога. Ти още не си установена. Ти се бориш, ти като ученик защитаваш своите права, а от това по-лошо няма във живота. Ученикът трябва да защитава правата на Учителя си и на Бога. А Учителят ще защитава правата на ученика. Ако вие защитавате вашите права, то не е естествено, аз трябва да защитавам вашите права, то е естествено. Аз тъй те възпитавах, не да бъдеш индиферентна, но да кажеш: „Оставям Учителят да защитава моите права, а аз ще защитавам правата на Учителя и тогава щеше да видиш аз какво щях да направя. А тъй не си на правата страна.
ЕДИН СЪВЕТ ОТ УЧИТЕЛЯ
Не давай ухо на никакви обещания. Към хората не трябва да имаш презрение, но не очаквай много. Те много обещават, но много малко дават.
Изпитанията ще дойдат отвсякъде, по-добре Господ да те наказва, отколкото хората да те наказват. Ако те бие някой, който те обича, той пак ще те остави, път ако те бие някой, който не те обича, той ще те смаже. Тъй трябва да мислиш, туй е една философия на вековете, ти трябва да придобиеш стабилност.
Преди пет хиляди години си живяла в Египет. Била си дъщеря на знатен египетски принц. Отвличат те разбойници, те са имали голяма омраза към баща ти, взимат те и те приковават на един кръст. В това време минавам аз и те снимам от кръста. Заздравявам ръцете и краката ти, и те завеждам да учиш в школата. Сега толкова, пък друг път ще ти разправя повече. Тези, които са те приковали на кръста, са пак тук, искат да ти изопачат ума. Нещата се повтарят по друг начин. Пак искат да те отвлекат и сега, ако не внимаваш - в астралния свят.
Няма по-ужасно нещо от това да живееш с хора, които не те обичат.
8 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, СЪБОТА
В Природата има два метода: единият е определен, а другият е неопределен. Бог дава всичко даром на тези, които отиват да си го вземат.
Като отидеш при извора, той ще ти даде вода.
Ученикът пита: „Чистотата качество на ума ли е или на сърцето?
- Тя е качество на сърцето, но се добива с ума! Защото тя се придобива, а да се придобие може само с ума.
- Учителю, като че ли каквото сърцето приеме, умът не може да го приеме.
- Чувствуванията на сърцето са по-верни от мислите на ума. Една права Божествена мисъл се предава като едно дълбоко чувствувание на сърцето.
- Учителю, как мога да изменя своя живот? Сега съм в най-добри условия и трябва да изменя живота си.
- Като имаш висок идеал.
(Беседата „Високият идеал" е държана във вторник вечерта на 11 септември 1923 г.)
- Учителю, как искам да Ви обичам все повече и повече, тогава тъй се разтваря сърцето и душата ми, но този изкълчен ум ми пречи.
- Това е Божественото, когато искаш да обичаш Учителя си, да обичаш Бога, Природата, всичко живо, Велико и Възвишено.
- Да бъдеш като малките деца.
Ученикът: „Учителю, ще стана ли като малките деца?"
Учителят: „Ще станеш. Бащата всичко може да даде на своя син, Учителят всичко може да даде на своя Ученик, но синът и ученикът трябва да заслужат това."
ЕДНО ПРАВИЛО:
- Едно правило помни: Когато отидеш при една твоя другарка и дойде някой брат или неин познат, ако чувствуваш свобода отвътре, остани, а пък ако има у тебе раздвоение, стани и си излез.
- Учителю, от колко години свирите на цигулка?
- Повече от тридесет години, но аз свиря само за почивка. Тъй като се уморя, свиря.
ЕДНО ПРАВИЛО
- Човек трябва да научи две неща: или да премахне всички спънки и мъчнотии, или пък да се научи да ги търпи.
ПРАВИЛО ЗА УЧЕНИКА:
- Ученикът не трябва да има недъг, не трябва да бъде куц или сакат, нито сляп и глух. Не трябва да има изкълчен ум, ни опорочен ум, ни развратено сърце. Ученикът трябва да бъде чист като диамант, прозрачен и подвижен като водата, твърд като Добродетелта, непримирим като Правдата, безграничен като Истината, дълбок като Мъдростта и пълен като Любовта.
- За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си.
- Може ли плодът да не обича светлината? Когато човек изяде четири круши, коя е най-доволна?
- Всички.
- Коя е първата?
- Последната, защото по вкус тя е най-близо до паметта на човека.
- Учителю, накъде Ви води мисълта?
- Слушай, ученик от ученик може ли да се учи?
-Не.
- Човек може ли от себе си да се учи?
- Да, т.е. не зная.
- Ако човек се погледне в огледалото, придобива ли нещо? То само показва, какъв си.
- Отсега нататък ще славя Името Божие, ще работя за Славата на Царството Божие и ще изпълнявам Волята Божия.
3 ОКТОМВРИ 1923 г.
Комисията за младежкото списание* се събра на 3 октомври 1923 година. Избра се комисията, гласувана от Младежкия клас:
1. Добран Гарвалов, 2. Георги Томалевски, 3. Георги Радев, 4. Константин Константинов и Кузман Кузманов.
Всички избрани да напишат нещо за уводна статия и от всичките работи ще се състави нещо цяло. Вестникът ще съдържа:
1. Уводна статия.
2. Научен отдел, познанието - окултни дисциплини научно разгледано.
3. Наша литература: Беседи и в художествен вид да се предадат наши легенди и приказки.
4. Въпроси и отговори. Ще се пита редакцията и там ще се дават отговори. И ако не могат да се дадат отговорите, ще се пита Учителя.
Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден."
- Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите. Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения.
Едно нещо ти да придобиеш: Опорната ти точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът.
Ти, като намериш Бога, трябва да бъдеш готова на всички укори. Да бъдеш готов всичко да понесеш.
*Това е списание "Житно зърно", което излиза всеки месец от 1 март 1924 г. до март 1944 г., всичко 17 годишнини.
10 ОКТОМВРИ 1923 г.
На 10 октомври 1923 година се избра представител на младежкия клас - брат Кузман Кузманов. След това се избра младежка просветна комисия.
Човек сам гради в себе си. Без лъжа, то значи без никакви пропуквания. Всички сенки отвън, а отвътре пълна светлина.
17 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, СРЯДА
Стана сливане на двата младежки класа.
Всичко на света е Любовта. Любовта създава живота. Животът урежда условията.
Където има условия, трябва Мъдрост. Мъдростта носи знание.
Знанията дават светлина. Светлината изявява Истината.
Истината не може да слезе, тя праща Свободата.
19 ОКТОМВРИ 1923 ГОДИНА, ПЕТЪК
„Аз съм като зелена маслина, цветуща в Божия Дом."
ЕДИН ОПИТ ЗА ОБНОВЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА
(За една година)
Да се види, може ли човек да се храни 4 месеца през годината само с плодове, нищо готвено.
От трите месеца на пролетта избира се един месец по желание, през който месец ученикът се храни изключително с плодове, чай, жито, картофи варени със сол, ошав и хляб. Нищо готвено.Никакъв зехтин, сирене и тем подобни.
През пролетта един месец. Ще си отбележиш какви плодове си ял и как си се чувствувал. През лятото пак един месец и ще си отбележиш как си се чувствувал. Същото през есента и зимата.
31 ОКТОМВРИ 1923 Г., СРЯДА
- Учителю, вие сте ми говорили някога за Истината.
- „Моралът, това е изпълнение на Истината" - казвате вие. Пък аз казвам:
„Истината - това е поглед към Бога." (Учителят Му хареса това и каза: „Кой каза това?") Аз отговорих: „Това казва ученикът на Учителя си."
После Учителят ми каза следните неща за тези думи:
„Любов може да има само там, гдето има отношение. А отношение може да има там, гдето има разумни същества. Да любиш, може само едно разумно същество. Един вол, една котка не можеш да любиш съзнателно. Може да имаш състрадание към нея, но съзнателна любов - не, защото няма отношение между нея и тебе.
Ние трябва да живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. В частите Бог се проявява в Своето съвършенство - значи Бог се е проявил в него - туй е проявлението само. По-голямо щастие от това, да живееш в Бога, има ли? Всяка отделна частица, като се отдели от цялото, носи идеята, че е всесилна, тъй като цялото е силно и има право да се движи, където си иска. Всеки трябва да разбира посоката на своето движение. Когато две същества се обичат, всяко едно пази правото на другия.
Страданията продължават живота. Страданията са едно благо.
Вергилий Кръстев
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ
1. Тази окултна преживелица се знаеше от съвременниците на Школата и се разказваше в най-голяма тайна.
2. В "Изгревът" някои публикувани свидетели разказват различни епизоди от това невероятно явление, че Учителят не всякога е бил в тялото си, а го е напускал и е отивал в Божествения свят по своя работа. А друг е пазел тялото му.
3. Имало е в годините много дни когато Учителят се затваря в стаята и не приема никого, и не слиза в определените дни да изнася беседи. Това са именно тези случаи. И тези случаи се повтаряли десетки години.
4. Всеки един ученик, който е контактувал по това време с Учителя е виждал необикновеното поведение на Учителя и че е бил много строг, и недоволен от поведението на учениците си. А това е била реакцията на Добрия ученик, който е пазел тялото му. Когато се е завръщал Учителя в тялото си Той е бил засмян, весел, приемал ги е радушно с всички слабости и недостатъци, само и само да запази стремежа им към Бога.
А самите случки днес звучат много забавно и поучително. Но като вникнеш в тях - стават страшни.
5. Настоящият текст, който се публикува е от архива на Галилей Величков. Той лично го е преписвал от друг оригинален текст съставен от Савка Керемидчиева, който в момента не притежавам. Трябва да се знае, че има и оригинален текст.
6. Има и други преписи на пишуща машина. От Цанка Екимова бе разпространено едно извлечение от този препис на 20 машинописни страници. Аз го използувах за справка. Тя бе го преписвала от друг оригинален препис, а може би от оригинала на Савка.
7. Смятам, че тази окултна опитност трябва да се публикува. Тя обяснява много неща - за Школата на Учителя в невидимия свят и Школата на земята от 1922-1944 г. и дава непознати нам страници от живота на Учителя.
8. Архивът на Савка Керемидчиева бе разбит, разпилян и накрая ограбен. Това е описано. Виновните са показани. И в "Бележките" накрая ще бъде указано всичко.
9. Досега не съм открил оригиналните тетрадки със стенограмите на Савка, както и това, което Добрият ученик собственноръчно е писал с ръката и тялото на Учителя Дънов. В момента никой не може да разчете стенограмите на Савка Керемидчиева, ако не притежава код за разчитане на стенограмите. Аз се постарах и го направих с помощта на Борис Николов.
