111

Който върши своята работа, той ще има
обикновените благословения, а който върши и
Божията работа, той има и извънредни
благословения. Казано е: „Търсете първо
Царството Божие и Неговата Правда и всичко
друго ще ви се приложи."

112

Когато влезеш в света на своя ум, на своя
вътрешен живот, остави своите обикновени
безпокойства и тревоги. Не ги внасяй в къщата
на своя вътрешен живот. Това значи: „Събуй
обущата си, защото мястото, на което седиш,
е свято." Значи събуй обущата си, когато
влизаш в своя вътрешен живот.
В.В.

113

Научете се да обичате. Мъчно е да обичаш
един човек, който не те обича. Но ти трябва
да го обичаш.
Когато обичаш понякой път ти казваш:
Защо? Понеже в момента не получаваш нищо.
Ти посяваш една нива от 20 декара с жито. И
казваш: „Напразно я посадих, да бях изял
житото!" Но идущата година ще имаш богата
жътва.
Желая един ден всички, които сте обичали,
да пожънете плодовете на вашата любов.

114

Ако Любовта на тези, които ни обичат, не
ни изведе от смърт в живот, тогаз каква е тази
любов?
Когато обичаме някого, той трябва да
премине от смърт в живот. Тогаз Любовта е
Божествена.

115

Като те обиждат, да не се обиждаш. Някой
казва: „Колко е мъчно да обичаш!" Като не
знаеш, е мъчно, а като знаеш, е лесно. Като
се намериш в страдание, голямо изпитание,
кажи си: „Тъмна нощ, която приготовлява
светлия ден, който иде.

116

Когато обичаш някого, ще се отвори един
филм - цял ред картини. Ще видиш защо го
обичаш и ще видиш какви добрини той ти е
правил в миналото. И ще ти стане приятно.
И когато не обичаш някого, пак ще ти се
отворят ред картини и ще видиш защо не го
обичаш. Ще видиш какви пакости и страдания
ти е причинил той в миналото. И когато не те
обичат, пак чрез ред картини ще видиш защо
не те обичат. И ще ти кажат тогава: „Направи
сега това и това." И на онзи ще кажат: „Направи
сега това и това."

Аз ви поздравлявам сега, че имате по един
билет да присъствувате на представлението,
което става сега.

117

Страданията правят човека по-чувствителен,
а пък чувствителността е необходима за
възприемане и разбиране на Любовта.
Страданието развива корените на Любовта, а
пък Радостта развива клонищата на Любовта.

118

Хората искат живот без страдание. Че това

е дребнав живот. То е безмислен живот.
Защото в страданията се разрешават великите
въпроси.

119

При страданията се каляват чувствата.
Страданията са метод за растене. Страданията
са най.добрия признак за подигане на душата.
Страданията трябва да дойдат, те трябва да
дойдат като едно ликвидиране на човешката
карма. Затова се препоръчват страданията.
Страданието е Любов.

120

Издържането на страданието показва лю-
бовта ни. Ако Христос не беше страдал, той
щеше да е един обикновен човек. Всички
страдания са стимули за душата. Страданията
превръщат в Любов енергиите на душата или
с други думи: чрез страданията душата се
изявява като Любов.

121

Един човек, който не е страдал, е груб, а

който е страдал има нежност, мекота и
милосърдие.
Чрез страданията се усилва човешката
възприемчивост и едно висше изявление на
Любовта.

122

Чрез страданието организмът се префинява,

затова се казва: чрез страданието в човека
проблясва едно ново откровение за Любовта,
Мира, Чистотата на човешката душа.

123

Човек подобно на ангел е живял горе преди

да се роди, в един висш свят, дето царува вечна
светлина, любов и хармония и въплотен сега в
това физическо тяло той е ограничен. И

скръбта на човека е един спомен за онова
великото време.

124

Скръбта е един метод на невидимия свят за
префиняване на човешкото естество, за една
нова светлина, за едно висше изявление на
Любовта, за ново откровение на Божествената
мисъл.

125

Всеки, който не проявява Любовта, пада.

Когато обичаш някой, да не влагаш корист, да
не желаеш да го обсебиш. Когато обичаш, не
търси лични блага. Ти бъде доволен, че като
обичаш, повдигаш себе си, повдигаш и онзи,
когото обичаш.

126

Напредналите същества горе от Небето
чакат да се вселят в готовите души на земята.
Само ангелите слушат, а хората услужват.
1 март 1931 г., Изгрев.

127

Човек се свързва с Христа, когато мисли с
Любов.
Човек се свързва с Христа, когато чете
Евангелието.
Човек се свързва с Христа, когато върши
Волята Божия беззаветно.

128

Може да познаеш Бога, когато го обичаш.

И човек можеш да познаеш, когато го обичаш.
Щом другите хора те обичат, с това познават,
че обичаш Бога.
Когато ти обичаш хората, това показва, че
Бог те обича.

129

Ако ти не си обичал в миналото, кой ще те

обича сега? Силата на Любовта седи в това, че
тя предизвиква Любов. Ние като възлюбим
другите, с това проявяваме Бога. Когато
обичаш някого и той те обича непременно.
Всяка любов, която не расте в тебе
постоянно, тя отпада.

130

„Господи, помогни ни да се проявим ние
така, както ти искаш. Всичко да бъде за Твоя
Слава и за доброто на всички."

131

Когато някой пита някого дали го обича или

не, това не е никаква любов. Когато някой
обича с Божествена Любов, то му е еднакво
приятно дали онзи е далеко или близко.

132

Кога твоята Любов е Божествена или не?

Ако твоята любов към някого събужда в
тебе любов към всички същества и всички
същества ти стават мили, тогава тази любов
към този човек е Божествена.
Ако нямаш желание да обсебиш това
същество, което обичаш и не чакаш лични
облаги от него, тогава тази любов е
Божествена.
Ако онези, които обичаш, в тях се внесат
живот, светлина и свобода чрез твоята любов,
твоята любов е Божествена.

133

Живот - значи да чувствуваш и осезаваш,

че дарбите ти се развиват и разцъфтяват.

Светлина - се разбира, че в тебе се явяват

много нови идеи.

Свобода - на мистичен език значи, че
Божественото в тебе да се проявява, без да се
ограничава от нищо

134

Любовта на земята е като огън и ако си

много далеч, ще ти е студено, ако си много
близо - ще изгориш. Има едно място по
средата. С какво ще замениш думите: „Ти не
ме обичаш."
Този, когото обичаш, ако не го познаеш, то
разваля се тази картина. Да знаеш, че това е
миражите на Бога. Ако един художник
нарисува някого, то хубостта е в художника,
но всичко е от Бога.

135

Отказването от едно благо е страдание, за

да се придобие друго благо, за да дойде
Вечният живот. Това е Любовта.
Например имаш яйце, можеш да го изядеш
или може да го поставиш под кокошката да го
излюпи на пиле. Страданието е, че се лишаваш
от яйцето.

136

Един човек, който те обича, не може да те

разлюби. Не може да обичаш един човек, ако

нямаш абсолютна вяра в него. Безверието
изключва любовта. Човек трябва да има
абсолютна вяра в разумното.
Бог се радва, ако в страданието се проявява
твоята любов. Бог казва тогава: „Този разбира
какво нещо е Любовта".

137

Страданието има смисъл само тогава, кога-
то се разглежда от гледището на любовта.
Вашите лоши мисли и лоши желания, това е,
което отнема Любовта. Когато се изгуби
Любовта, тогава почва да се смущава нашият
живот.
Любовта непременно трябва да дойде
отгоре, от Небето.

138

Ангелите имат послушание, изпълняват
Волята Божия. Най-красивото състояние в
света е да се молиш. Да се молиш значи да
влезеш в общение с всичко, което е разумно,
да дадеш и да приемеш.
Молитвата е по-горе от работата.

139

Господи, изяви ни тайната на Твоето
Благовестие чрез нашия Учител.
Направи ни съвършени, да изпълним Твоята
Воля, да се освети Твоето име и да се въдвори
Твоето Царство на земята.
Това е желанието на нашата душа.
Това нуждата, която усещаме в този свят!
24 май 1939 г.

140

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Някои от тези
мисли от Учителя са преписани от 4-то сборно тефтерче на Савка
Керемидчиева, което е с почерка на Тереза Керемидчиева, майката
на Савка. А останалите са от тефтерчетата на Савка.