През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събират Учителят казва: „Писано е, да се не изгуби нищо!", помълчал и добавил: „От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис.
И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото.
