Алтернативен линк |
1921
Единственото същество, което постоянно
ни държи в ума си и мисли нашето добро, това
е Бог. Кажете си тъй: „Има Един, Който мисли
за мен и ми помага." Дойдем ли до Бога от
всички се изисква непреодолима любов към
Него.
1922
Няма по-красиво нещо от това, да отправи
човек ума си и сърцето си към Бога. Който има
любов в себе си, работите му ще се оправят.
Човек все трябва да има нещо в себе си, от
което да даде на другите.
1923
Докато не изправи живота си, човек не
може да подобри здравето си. Всеки обича
здравия човек.
Той има благородно сърце, може да ви
отслужва във всичко, което пожелаете. Искате
ли да бъдете свободни и здрави, трябва да
впрегнете тялото, сърцето и ума си на работа.
1924
Искате ли да се освободите от вътрешни
противоречия, трябва съвършено да отпуснете
мускулите си, да разслабите всички връзки на
тялото си, да дойдете до положението като че
всичко сте уредили и след това да се предадете
на дълбоко размишление. Само така ще
изпитате пълна почивка. При това положение
вие не трябва да се интересувате какво ще
кажат хората. Всеки ден употребявайте по
няколко минути за съзерцание, за почивка на
тялото. Отправете ума си към всички разумни
същества, на които работите наистина са
уредени, освободете се от всички грижи и
безпокойства и кажете: „Благодаря на Бога за
всичко, което ми е дал." Човек трябва да се
вглъби в себе си, за да се издигне над
обикновените условия на живота.
1925
Отворете сърцето си за Божественото и не
мислете какво ще стане с вас.
Отворете ума си за възвишените и светли
мисли и не се грижете за утрешния ден.
Имайте вяра, че Божественото е в сила да
разработи своите пътища. Божественото в
човека е същественото, върху което той
трябва да работи. Чрез Божественото ще се
свърже с добрите хора, със светиите, с
ангелите и с Бога: Дойде ли човек до това
положение, мислите му се изправят, чувствата
му се облагородяват, постъпките му стават
възвишени, всичките му работи тръгват
напред.
1926
От вътрешното смирение на човека се
раждат наи-хубавите черти, най-хубавите
плодове. Природата не позволява да я владеят.
Всеки, който си е позволил, че може да владее
природата, се е намерил в праха на своите
илюзии и въображение.
1927
Като говорим за Разумната, за Живата При-
рода. разбираме едно от най-великите
същества след Бога. Със своята аура
Природата обхваща всичко. Тя е светла,
разумна, блага и чиста, и съдържа в себе си
Любовта.
1928
Страданията, през които човечеството
минава, са временни, те са илюзии на
временния живот. Няма страдания, които да
засягат изцяло човека. Външно човек може да
бъде ограничен, но в душата си е свободен.
1929
Злото парализира волята, ума и сърцето на
човека, както и всичката негова вътрешна
сила.
1930
Които иска да измени коренно живота си,
той трябва да придобие дълбоко положително
знание, което да даде нова насока на неговите
мисли, чувства и постъпки.
1931
Мощното, великото в човека е неговия неп-
реривен стремеж, които го подтиква напред и
все напред. То е малко, но движенията му са
силни.
1932
Светлата мисъл и светлото чувство правят
духа на човека мощен и крепък. Велика и
мощна е силата на мисълта.
1933
Божествено е човек да постоянства в
постигането на своите добри мисли и желания.
Желаеш ли нещо кажи: „Ще бъде! Ще бъде!
Ще бъде!" Докато най-после стане.
1934
Всеки, който иска да учи - трябва да умре.
Така е било в старите школи, така е и днес. За
всичко старо, което спъва вашето развитие,
трябва да умрете.
1935
Човек е в постоянна борба със себе си - коя
идея да вземе надмощие. За да не става тази
борба в него той трябва да даде място на една
свещена идея в себе си.
1936
Всеки трябва да наблюдава себе си, като
продължава работата оттам, дето е достигнал.
1937
Всички хора са пътници, трябва да знаят, че
се намират в свят на постоянни промени.
1938
Страданията носят велики блага за
човешката душа. В страданията човек се учи,
облагородява, развива, те са мощни сили в
Природата. Всички велики, всички силни хора
в света, са били положени на големи страдания,
вследствие на което те се развиват бързо и се
отличават от окръжаващите.
1939
Когато всички хора се стремят към една
висока идея и го пожелават и го следват, тогава
ще дойде спасението на света.
1940
Музиката не е само тоново изкуство, тя е
нещо много повече. Тоновото изкуство е
изразител на обикновения човешки живот, а
тоновото изкуство, което е изразител на
Божествения живот, на Божествените
добродетели, това е истинската музика. Тя има
специфични тонове, специфични музикални
линии. Музиката свързва със силите на живата
Природа.