1501

Формата се освещава от съдържанието. То-
ва, което ти се дава, много рядко се случва.

1502

Ученикът трябва да развива у себе си ред
добродетели - вяра, безстрашие, любов към
Бога, милосърдие, надежда и др.

1503

Ще пазиш духовното. Духовното е това,
което има една непреривност - то е постоянно.
Материално е това, което се мени, възниква
и изчезва.
Ще имаш вяра, ще знаеш, че в Бога обратни
решения няма. Каквото е решил, то ще стане.

1504

Любовта не забравя - и в другия свят да
отидеш, пак ще мисли за тебе.

1505

Тъй както аз водя школата, никой не я е
водил. Винаги да приемаш и винаги да дадеш,
когато ти поиска Господ.
Каквото и да ти се случи, ще казваш, че Бог
не може да те остави. Ще се учиш да пазиш
душата си чиста само за Бога.
Човек трябва да пие вода само от най-
чистия извор.
(Съвети към ученика.)

1506

Страданията са необходими при развиване
на органическия живот.

1507

Докато е в плът, човек се нуждае, пък и
колкото отива по-нагоре, нуждите му растат.
И ангелите имат много големи нужди, но те си
взаимно помагат. Ако един ангел предприеме
някаква експедиция, зад него са всички други
ангели и му помагат с мисълта си.

1508

Живота, който Бог е вложил в теб, трябва
да го оставиш да расте. Този ум, това сърце,
то е капитал, върху който сега работиш.
Бог живее в тебе - вий сте царски синове,
но живеете инкогнито.
Кое е по-хубаво: да си царица и да ти
слугуват и да си недоволна или да си слуга, да
с л у ж иш на другите, но да си доволен?
Доволството е важно!

1509

Добродетелта е път с най-малкото съпроти-
вление.

1510

Сега земята ти говори, учиш нейния език.

1511

Материалното е това, което е преходно. На-
пример желанието у човека е преходно. Има
ли смисъл да се пристрастиш към една книга
и все с нея да ходиш? След като си изучил
азбуката, няма защо да носиш буквара си и
да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга,
пък и нея като изучиш, ще я смениш с друга и
т. н. Така човек расте и се развива.

1512

Ти си мислиш, че си сам. Всъщност ти си
заобиколен с много души, които ти помагат.
Това са ангелите.

1513

Да грее постоянно слънцето - разбира се -
да е будно всякога съзнанието.
Да се посветиш на Бога, значи да Му
служиш от любов и каквото дадеш, да не
искаш заплата. Кога един човек иска да му
върнеш парите? Когато не те обича.
Ти трябва да любиш Бога и да си готов да
умреш за Него. Като умреш, ще оживееш и да
умреш, пак при Него ще отидеш. Какво има да
се страхуваш? Изворът, който тече, е чист.
Обича се само Бог. Ти трябва да се превърнеш
на извор, който като тече, пои всичко.

1514

Най-важното Бог отдавна го е дал. Сега,
което ви дава, то не е най-важното. Може ли
да се съмняваш в Този, Който е вложил от
своя си живот в теб?
За всеки човек има Един, който го обича. И
за теб е промислил Той. Няма от какво да се
страхуваш.

1515

Ревността естествено иде. Човек се
страхува да не би да му отнемат този, който
обича. Но Бог не може да се вземе.

1516

Ще държиш съзнанието си високо над
условията и ще се радваш на страданията
толкова, колкото и на радостите. Човек носи
не само свои страдания, има много свои, после
на домашните си, на народа, в който живее.
Някой път страда, за да опита положението на

другите. Ще стоиш над страданията на народа,
на домашните си, над своите страдания, ще ги
наблюдаваш от друго гледище. Ще гледаш как
Господ работи. Ангелите, като гледат как
човек страда, казват: „Не бой се, едно време
и ние имахме твоите страдания, но сега вече
не страдаме, сега се радваме."

1517

Най-първо човек трябва да разреши правил-

но отношенията си към Бога. Останалите
въпроси се разрешават сами.
Най-първо трябва вяра, после Любов към
Бога.

1518

Вътрешно ще се молиш. А като отпаднеш
кажи: „Господи, грешил съм в миналото и сега
много грешки направих, но Ти си милостив,
помогни ми да изляза от тази мъчнотия."

1519

В действителния свят е такова изобилие, че
някой път едно същество слиза на земята да
даде от изобилието си и да пострада.

1520

ОМЕН - Тъй да бъде.
АУМЕН - Тъй трябва да бъде.