НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН

Борис Николов ТОМ 2
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style=''><span style='color: #000000'><span style=''><span style='color: #000000'>60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН </span></span></span></span></p> <br /> <span style=''>В първите години някои от старите братя и сестри, които бяха вегетарианци, риба още си похапваха. На един от търновските събори братята от Русе донесоха голям, тлъст дунавски шаран, 6-7 кила. Към тях се присъединиха още няколко братя, образува се компания, със силното желание да си похапнат шаран. Брат Епитропов дава нареждане на сестра Иларионова как да се приготви шарана. Как да го изчисти, изкорми, да го напълни и как да го увие в пита от тесто и да го прати на фурната. Със строго поръчение на фурнаджията, кога и колко да го пече и на каква фурна. Да не е много силна, да не прегори питата. Всичко се спазва според неговите нареждания, щото той е майстор на тези работи. Двама братя занасят шарана на фурната, предават нарежданията на фурнаджията. Като минава нужното време донасят шарана. Зачервен, ароматен, кухнята се изпълня с ухание. Братята с жадни очи се нареждат наоколо, а брат Епитропов взема ножа и се готви да го нареже, но става спор между братята, кой от коя част да вземе. Едни искат откъм опашката, други от средата, разгорещява се спора и дори си казват няколко остри думи. В това време в кухнята влиза Учителят с една кана, да си налее вода. Спира се, вижда положението, долавя желанията, обръща се към сестрата и казва строго: „От този шаран никой няма да яде. Ще го раздадеш на бедните от махалата." Братята остават потресени, разочаровани, но щом Учителят е казал, не може да не се изпълни. Братята седят наоколо с жаден поглед гледат шарана, вдъхват сладостния мирис, устата им се наливат със слюнки. Учителят пак си налива вода и си отива в стаята. Но брат Епитропов е сладкодумен. Той убеждава сестрата: „Е, че ще го раздадем, ще го раздадем, то се знай, но поне по едно парченце няма ли и ний да си вземем, да го опитаме?" Сестрата и тя е склонна. Брат Епитропов пак хваща ножа, а братята се приближават. В туй време скръцва вратата на Учителевата стая, всички се дръпват настрана, като че нищо не е станало. Вземат позата, като че не ги интересува шарана. Учителя отново си налива една кана вода и тъкмо да си отиде котарака, който присъствува там протяжно измяуква. Учителят казва: „И на котарака му се яде шаран" и си отива в стаята. Брат Епитропов пак хваща ножа. Тъкмо да пристъпи към шарана, скръцва вратата на стаята на Учителя, влиза пак с каната да си налее вода. Поглежда братята и казва строго на сестрата: „От този шаран никой няма да яде! Ще го раздадеш на бедните! В този дом риба повече няма да се готви!" Това беше краят. Това беше последният шаран. Човешките желания има нужда да се възпитават. И да се насочват във възходяща посока.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ