701

Духовното тяло сега се строи, то не е
завършено. Челото, носа, устата, костите,
волята, устните, ръката, черепа, умът - не са
завършени.
Астралната ръка на човека се обработва,
понеже астралният свят се сгъстява,
астралният свят се приготовлява за по-висш
живот и тогава ще живеем в свят по-пречистен,
по-префинен. Сега астралният свят е във водно
състояние.

702

Сега черните трябва да паднат от власт, за
да дойде Бялото Братство. Ще дойде Христос
да вземе управлението и светът ще се
повдигне. Черната ложа ще слезе под кората
на земята. Там има цял свят, има де да живеят.
Бъдещето е велико. Черната ложа не са
страдали. Отсега нататък трябва да страдат.
Тях закон ги не хваща на земята, те се
изплъзват, без закон живеят те на земята, но
има друг един, който ги хваща. Борба има
навсякъде, между най-малките животни, между
човеците, между духовете - всички са в борба.
Интересите на всички са в борба.
Тия каменни въглища са образувани преди
7 - 8 милиона години и сега горят.

703

Трябва да учи човек. Ще придобие знание,
но ще плати с живота си. Много скъпо е
знанието. „Понеже Адам стана като един от
нас, да познава Доброто и Злото", затова
дойде Христос, да яде човек от Дървото на
живота.

704

Човек може да влезе в Духовния свят още
сега и в себе си да почувствува едно
пробуждане, едно ново раждане; Тези окови на
живота да ги няма и да познай новия живот, в
душата си ще бъде постоянно радостен,
докато дойде човек да се роди от „вода и дух"
- да не забравя. Някой път може да слезе на
земята, да се нагърби с кармата на други и да
минава като лош човек.

705

Да расте човек в благодат, каквото и да
дойде да каже: „Такава е Волята Божия." Във
Великия Божествен план всичко отива към
добро.

706

Като влезе човек да живее в Любовта, да не
търси стимули външни. Когато човек влезе в
истинския живот, ще се задоволява с най-
малкото, със същинското. Тогава живота му
ще бъде хармоничен.

707

На децата се разправя по детински, на
възрастните - като на възрастни.
Учителят има за всеки ученик специален
език.
Вий сте още деца.

708

Ученикът трябва да бъде пластичен. Някой,
като седи, е красив, пък като се засмей,
лицето му става грозно.
Пластичността зависи от духа. Когато човек
се стреми да живей по Бога, той става
пластичен.

709

Ще си мислиш за Бога, колко е
снизходителен. Той прощава. А ние хората
казваме: „Не искам повече да прощавам" -
пластичност на душата. Прощаването не
произтича от човека. Ще дойде Господ и Духът
ще каже: „Ти, заради Мен, това можеш ли да
направиш?" Защото щом остане ние да
прощаваме, никога няма да простим. Без Духа
всякога ще се прилага кармическия закон:
„око за око, зъб за зъб." Господ като те
попита и каквото решиш, това значи да те
посети Духът.

710

Вий страданията не сте опитали. Който е
страдал, той е як. Христос казва: „Скръбна е
душата ми до смърт." Какво е чувствувал Той
в себе си? Въпросът е да влезеш, да
преживееш туй което Той е преживял. Какви
страдания силни преживява Той! Да минеш
през едно положение, без да си виновен и да
свършиш живота си като виновен, без да се
оправдаваш. Туй е характер. Туй е едно
посвещение.

711

1. Когато ближният ти пада, прояви любовта
си.
2. Когато ти не сполучиш, прояви надеж-
дата си.
3. Когато Бог те наказва - прояви вярата си.
Когато Бог те поучава, тури вярата си.
20.02.1922 г.

712

Ученикът може да бъде този съсъд, в който
Любовта ще се помести.
Надеждата, която „не настъпва тръст
смазана и не угасва замъждяло кандило", тя
внася на земята сиянието на ангелския свят.

713

Служението е по-високо от учението.
Небесният слуга седи по-високо от земния
ученик. Ангелите служат, а човек се учи. Човек
се учи сега, а ангелите проверяват - слугуват.
Той трябва да е бил ученик, за да може да
слугува. Хората са ученици, а ангелите -
служители. В това отношение ученикът се учи,
а Учителят служи. Казано е: „Син человечески
не дойде да му послужат, а дойде да послужи."

714

Гледай със свещен трепет на всяка проява
на Любовта, защото там е Бог, там е силата.

715

Помни сега едно: Божествен да бъдеш!
За добро няма вече да мислиш. Ще мислиш
да бъдеш Божествен.

716

Честността разбира човешкото. Човешките
отношения да бъдат прави. Честността се
отнася само до себеподобните.
Бог обича като кажеш нещо, да го
направиш и никога да не го отлагаш.

717

1. Човек трябва да носи душата на едно дете.
2. Човек трябва да бъде умен.
3. Има тревоги в живота, които нямат ни-
какъв смисъл.
4. Станала някаква погрешка - тя може да
се поправи.
5. Човек не трябва да живей за себе си, Той
трябва на всяко място да осветява Името
Божие.

718

Мисли само Бог, а човек отбелязва. Когато
ви казвам да проектирате мисълта си, това
значи да се съсредоточите

719

1. Радвай се, че си намерил своя Учител.
2. Безконечните дарования на Духа - вярвай
в тях и ще видиш вечната реалност и
постижимост. Истинската реалност и
постижимост е в тях. Вярвай в тях и ще дойдеш
до тяхната постижимост.
3. В непостижимото е Бог.
4. Със своето Слово, Той изпълва небесата
с милиардите слънца.
5. Пътят на Невъзможното и Непостижимото
е път на реалните блага, път на всички трайни
ценности в живота.
6. Непостижимото и невъзможното ни въве-
ждат в царството на непресъхваемата радост
и ни разкриват изворите на безконечните
дарования на Духа.
7. Пълнота на всичката пълнота, твоите
творения легнаха във всичко.
8. Великият копнеж, който съгрява душата
им, ни разкрива красотата на вечните-
обиталища на Духа, дето пребъдват
творческите сили на космоса.
9. Пътят към свещените извори на живота.
10. Безграничният.

720

Целта на човешкия живот е стремеж към
съвършенство. За да почне човек
съвършенството, трябва да познава Доброто
и Злото. Без туй не може да бъде съвършен.
Да е някой съвършен, то е едно нещо, а да
стане съвършен, да разбира Доброто и Злото,
то е друго. Ако Бог създаде нещата

съвършени, то е нещо друго. За да бъде човек
съвършен трябва да познава Доброто и Злото.
Като познава Доброто и Злото, той отива към
съвършенство. Защото той работи там с
Доброто и Злото.