Ученикът трябва да се стреми към знанието

с Любов. Знание, придобито без Любов,
огрубява; а знание, придобито с Любов,
облагородява.
Това е истинско знание!

Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не
само привидно, но дълбоко в душата си да има
мир.
Човекът на Мира излъчва едно неземно
сияние, което внася хармония в околните.

Мирът говори за присъствието на Духа!

Ученикът не трябва да търгува със своите
свещени чувства.
Безкористието е качество на Любовта.
В нея всичко е ценно.

Когато грехът дойде, ученикът изгубва
всичко, и то моментално.
Ученикът е силен, не само когато добие
богатства, но и когато умее да ги запази.

Ученикът не трябва да се цапа, за да може
да живее в Любовта.
Един момент, изживян при извора на
Любовта, струва повече от 100 царски корони.

Ученикът трябва да може да се храни и само
с плодове. Те ще му предадат светли мисли и
чисти чувства.
И с това ще се развие и волята му.
След 100 години ще се измени кухнята. Сега
по-голямата част от живота си жените
прекарват в кухнята. А мъжете работят само
за храната.

Когато ученикът е в размишление и съсре-
доточение, той не трябва да се отвлича от
нищо, да е в хармония със своите мисли и да
се намира в умственото поле.

Невъзможно е посвещение без Учител!
Необходим е Учител за ученика. Той е, който
ще му даде едно право направление в живота
тук на земята и горе в невидимия мир.
Само този може да ти разкрие Пътя, който
е минал по него и го познава във всичките му
подробности.

Страданието на земята е най-великото нещо
за ученика.

Защото чрез него той научава най-добрите
уроци.
В страданието ученикът се повдига.
В страданието се пробужда съзнанието.

Обектът на ученика е вътре - Бог.
И за туй няма спънки за постигането му; той
е всякога доволен, защото всичко е вътре в
него.
Светът търси своя обект от вън; затова
техният живот е пълен с недоволство.

Щом ученикът разбере правилно страдани-
ята, той ще научи Истината.

Ученикът не трябва да желае в живота си
повече страдания и повече радости, отколкото
трябва. Те са излишни.
Страданията внасят повече влага, а
радостите повече светлина и топлина.

Няма да питат ученика, колко страдания е
минал, но какво е научил от тях.

Ученикът ще познае своя Учител, когато
издигне съзнанието си в Божествения свят.

Търпение, ученико, ти, който се учиш при
мен!
Търпението е едно от великите качества на
Бога.
Търпение, ученико, търпение!

В душата си ученикът трябва да бъде
всякога чист.
В Новото учение ученикът преди всичко
трябва да пази чистотата си и тая на другите.

„Благодаря Ти, Господи на Любовта, Ти,
който ме направи аз да мога!"
Когато ученикът има известни затруднения,
да каже:
„Бог е в мен, и Той прави аз да мога. За
Божията Любов няма „не мога"!
Бог е Любов!"

Ученикът трябва да се пази от две крайнос-

ти: сърдцето като изстине, на лед става; умът
като се сгорещи, буря се образува.
Сърдцето трябва да бъде топло, а умът
светъл.

Ученикът свещено държи едно правило:
Божественото не се коригира. То е абсолютно!
При Божественото няма друго мнение!
Ученикът никога не престъпва това правило!

Когато ученикът е при Учителя си, той е в
университета, а инак е в училището.

Любовта на ученика трябва постоянно да се
пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.
Малкият може да се издигне до Големия
само чрез Любовта.
Само Любовта прави малките неща велики.
Само Любовта праща Великото при
малкото!
Само Любовта прави малкото да служи на
Великото!

Ученикът трябва да бъде много нежен, да
образува около себе си вълни от нежност, за
да може да разбере Великата Любов. Тя е
Божественото и най-свещеното нещо на
земята.
Само Божията Любов е Любов!

Когато ученикът е на излет, хубаво е на най-
голямата височина да си направи молитва и
гимнастическите упражнения.

Когато дойде злото, то внася страх.
Ученикът трябва да си каже: Без страх!
С това той разбира: Бог е по-силен.

Ученикът трябва да прави всичко от Любов!
Всяко нещо, което се прави без Любов, е
престъпно.
Всичко с Любов!

Ученикът трябва да бъде девствен.
Девствеността е качество на душата; тя не е
нещо външно.

Ученикът трябва да е в хармония с
Абсолютното и да се приближава към Него с
абсолютна вяра и без страх.
Хармонията е условие за обмяна между
него и Абсолютното.

Ученикът, който върви добре, е радостен.
Радостта на ученика иде от вътре като от
един извор. Хората от света искат да вдигнат
завесата, да видят, от къде иде тази радост, но
не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо.
Радостта на ученика иде от вътре!

Да расте Любовта ти!
Всеки ден ученикът трябва да расте в
Любовта си!

Това е познание на Бога:

Да приемеш и познаеш Любовта Му.

Когато обичаш някого, обичаш всичко, ко-

ето Той обича.
Ученикът, който обича Учителя си, обича и
всичките Негови нареждания!

Важно е за ученика да възприеме
Божествената Любов. Тя да стане една
необходимост за него в живота му, да живее в
нея, да я има, да я диша, за да има смисъл
живота му.

На ученика от източната школа са създава-

ли изкуствени изпитания, и той ги е издържал;
а сега на ученика не се създават освен
естествени изпитания, и той на реда си трябва
много добре да ги издържи.
Дойде някой и те нагруби; бъди герой,
приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак
ела в моя дом!"

Ученикът трябва да съзнава живо връзката
си с Бога. Да не мисли много за последствията,
а за принципите.

Когато Учителят говори, ученикът трябва да
мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се
изпитва.

Най-приятното изкуство, което ученикът
може да приложи най-лесно, е да мълчи и да
слуша.

Ученикът трябва да се стреми към Доброто!
Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод
на Духа; а Духът е изявление на Бога!

философия се изисква от живота на
ученика. Той трябва да умее да примири
всичките противоречия. Големите работи са за
хората, а малките - за ученика.

В Божественото училище всички постъпки
на ученика трябва да бъдат отмерени.
Най-съкровените работи на душата не се
изявяват навън

Учителят не дава веднага на ученика това,
което той иска, а го оставя известно време да
поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът
да изживее желанието си. Ако е духовно, то
ще издържи; ако е материално, ще изчезне.

Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан
в устойчивост, и тогава да му се поверят
известни уроци.

Ученикът трябва сам да си налага дисципли-
на! Другояче ще бъде насилие.
Нищо в неговия живот не му се налага от
насилие.
Всичко ученикът върши по вътрешна
свобода!

Ученикът се изпитва в малкото; щом той е
внимателен в малкото, ще получи многото.

Силните преживявания на ученика трябва
трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от
вън.
Тогава той се ползува.

Ученикът трябва да мине през големи
страдания, за да добие известна дълбочина в
характера си.

Без нея той не може да устоява. Тя е
необходима за характера му; тя носи свежест.
Дълбочината - това е съдържанието на нещата,
а големината означава формата. Чувствата
могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и
интензивни.
Интензивност - това е четвърто измерение
вече.

Ученикът не трябва никога да критикува пос-
тъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър
ученик.
Защото Учителят е по-умен от ученика.
Последният трябва винаги да се радва на
нарежданията на Учителя си и да каже: „Това
е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз
ще го изпълня с радост и любов!"

Да любиш Бога, това значи, да разстелиш
нишките на чистотата по пътя си.
Щом ученикът възлюби Бога, ще започне
правилният живот и винаги ще се чувствува над
условията.

Днес Природата е по-блага, отколкото
строга; и едното, и другото привлича, но
Благостта повече.
Благ е само Бог.
Милостта успокоява, а Любовта съживява.

Възлюбленият на човешката душа - това е
Великото в света - Бог!
Намирането на Възлюбления - това е твоето
пробуждане!
Каква промяна става с тебе! - Ти си вече
Син на Виделината!
Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя
около тебе.
Светлината почва да гали всичко онова,
което Бог е създал. Снеговете и ледовете
почват да се топят. Ти си вече в страната, дето
Слънцето грее и никога не престава да грее.
Защото няма вече нощ! Обърсани са вече
сълзите от очите ти.
Ти ставаш способен да чуваш неземната
музика, която пълни всичко. И като че излиза
от всички скали, върхове, извори, треви, цветя,

дървета и звезди! Те ти говорят, и ти
разбираш техния говор! Той е молитвената им
песен към Великия!
Около тебе текат кристални води, които
дават безсмъртие; около теб дървета, които
цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са
за изцеление на народите.
Заради Възлюбления си ти обичаш всички,
защото във всички виждаш отблясъка на
Неговата Красота! И тяхната любов към теб е
Любовта на твоя Възлюблен!
Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти
сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам
си Светлина!
Ти всичко правиш заради Възлюбления си!
Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво!
И казваш:
„Разбрах, че планът на Битието е план на
Любовта!
Всичко е Любов! Всичко е Истина!"
Това е Любовта на душата!

Пробудената душа казва:
- Мина дългата нощ!
Дигнат е воалът от моите очи, и аз
разбирам вече:
Всичко е Красота! Всичко е Радост!
Всичко е Чистота! Всичко е Любов!
Аз обичам всички, понеже Красотата,
Радостта, Чистотата и Любовта са в тях!
Ще отида при обезверените, за да им дам
от Светлината, в която живея.
Ще отида при плачещите, за да им дам
моята Радост.
Ще отида при отчаяните, за да ги утеша.
Ще отида при обременените, за да им дам
от моята Любов!
Ще отида при всички, за да им дам моя мир!
И в това е моята Радост!
Защото всички те са в мен, и аз в тях.
Аз отивам да служа.