НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Откраднатите хармонизации"</span></span></p> <br /> <span style=''>Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. <br /> <br /> Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора.<br /> <br /> Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.<br /> <br /> Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни.<br /> <br /> Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем!" Но така се случваше, че аз работех, изработвах някоя хармонизация, която ми харесваше, после я показвах на Учителя на пианото, той ме поправяше някъде и даваше съвети и когато накрая аз я приготвех, заучавах я наизуст и смятах, че ще я знам вечно. Ето, това ми беше една много голяма грешка, дори фатална за мен, защото не записах на ноти нито една от тези хармонизации, изработени с помощта и съветите на Учителя. Не мога да си простя нито сега, нито след векове - да бъда при нозете на Всемировия Учител, да ме постави, да ми определи място на пианото в салона пред всяка негова беседа в течение на двадесет и двете години на цялата Школа и аз да не запиша нито една хармонизация, защото съм ги знаела наизуст! Това за мен е великият провал.<br /> <br /> През 1957 година имах голямо вдъхновение, излизаха от пръстите върху клавишите на пианото ми кварти, квинти, беше направо изливане на хармонизации отгоре върху главата ми и през ръцете и пръстите се извличаха такива неща, че беше цяло откровение на Небето към мен, посредством музиката на Учителя. И пак направих грешка, че нищо не записах върху нотния лист. Дойдоха събитията през 1957-58 година, започна се съдебният процес срещу Братството, Борис Николов бе прибран в затвора, цели девет месеца бе под следствие и след това бе осъден на петнадесет години затвор, от които излежа пет години и бе освободен на 31 декември 1962 г.<br /> <br /> Аз бях негова законна съпруга, ние имахме идейно съжителство над петдесет години и аз трябваше да понеса също от удара - както фронталния, така и на онези сили, които се явиха зад нашия тил - техният удар бе унищожителен за нас. Този процес и този затвор на Борис ме погубиха като музикант. Бях много притеснена, с голям нервен срив, сънят ми се изгуби и не можех да спя нито през деня, нито през нощта, а това ме изтощи окончателно. През нощите получавах топли вълни по ръцете и краката, които не можеха да се изтърпяват и аз, за да се облекча от тях, се отвивах, отхвърлях завивките, а беше люта зима - ръцете ми изстиваха през нощта до замръзване и така си докарах ревматизъм, който протече в много остра форма. Пръстите на ръцете ми се подуха, ставите също, не можех да ги движа в лактите и раменете, бях вързана чрез болестта си по всички правила на бойното изкуство при една фронтална атака срещу мен. Борис бе в затвора - това бе другата поредна атака. Голяма част от Братството се нахвърли върху мен, като търсеха някой за изкупление за цялата тази неразбория. <br /> <br /> А обяснението бе толкова просто: онези от братята,които трябваше да се грижат за нашата охрана като Школа и да държат предната линия на фронта, направиха груби и фатални пропуски, тази линия бе пробита и погромът бе закономерен. А онези, които трябваше да държат в изправност нашия тил, също направиха пропуски и ние бяхме ударени и в тила, и ликвидирани като Общество. Така че всеки бе изпитан, кой какво струва и кому служи. <br /> <br /> Години наред този ревматизъм ме мъчеше и ме лишаваше от възможността да се докосна до пианото, а аз получавах сила единствено чрез музиката на Учителя, така че бях атакувана и от тази посока. Трябваше да им се признае, че знаят какво да правят онези сили, които бяха развързани да действуват срещу нас. А като си спомнях, че това можеше да стане още през времето на Учителя при онази история с Говедаров, която ви разказах, ужас ме обземаше. После Небето изпрати у дома ми един брат-лекар, който ми помогна, притече ми се на помощ и така малко се облекчих, че можех да сядам на пианото. Но тогава дойде най- голямата изненада и трагедия за мен. Аз бях забравила всички хармонизации от времето на Учителя, които знаех наизуст и които не бях записала на нотен лист. Някой бе влезнал в мен и беше ме окрал, беше задигнал всичко. Помнех много неща и събития, хора и случки, и подробности - значи паметта ми бе запазена. Но музикалната памет за хармонизациите я нямаше - беше изчезнала. Помнех и знаех всички песни на Учителя наизуст - значи и тази памет я имах. Тогава защо я нямаше паметта за хармонизациите на песните на Учителя? <br /> <br /> Беше ясно за мен: бях ударена в гърба коварно и бях ограбена, окрадена от професионален крадец, който знаеше цената на откраднатото. Къде го бе занесъл, ако не на своя си господар, за да се хранят чрез музиката на Учителя и да черпят сили от нея? Друго обяснение нямаше. През времето на Школата аз бях решила да разработя песента "Изгрява слънцето". Постарах се и в първата част я разработих добре. Втората, бавната част също разработих сполучливо. За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част. <br /> <br /> Учителят, който си беше в стаята, но чието ухо винаги слушаше как вървят моите хармонизации, които понякога одобряваше, а понякога ме поправяше, не остана безучастен и сега. Като ме чу, че сложих "Венир, Бенир", дойде при мен и ми каза: "Сложи "Фир-Фюр- Фен". Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго. Така разработената от мен пиеса стана с три части: първа, втора и трета с "Фир-Фюр-Фен". Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя.<br /> Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи.<br /> <br /> И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост.<br /> <br /> Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в Своето Битие е Дух. Духът в Своето Битие е хармония от форми, а движението на Духа чрез тези форми е Творчески акт на цялата природа и оттам излиза музиката като Творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Учителя е Творчески акт на Божествения Дух!</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ