I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.)

Георги Герасимов е бил художник и преподавател по рисуване. След като е било положено тялото на Петър Дънов в Салона на Изгрева за поклонение той идва, сяда и рисува ръцете на Учителя Дънов.

Виж „Изгревът", том И, стр. 195-196 под номер 79, том III, стр. 76 под номер 65, том IX - стр. 339, стр. 517.

Художник - график

Герасимов, Георги (Г. Г. Петков) - график. Роден на 5.02.1905 г., Пазарджик - починал на 15.04.1977 г., Пазарджик. Завършва (1930) живопис в Художествената академия, София, при професор Н. Маринов и графика (1938) в Академията за приложно изкуство в Прага при професор Франтишек Шимон. Художник-график в Държавната печатница и дългогодишен преподавател в Техническото училище и техникума по графика в София. В областта на живописта твори малко, успехи постига в някои акварели: „Свиленградчанинът" (1943), „Овчарче от Странджа" (1943) и др. Изявява се главно в графиката, където твори в различни техники. В центъра на творчеството му е човекът с неговия вътрешен мир, който Герасимов търси да разкрие в различни образи, фигури и композиции: „Пиета" (1936, дърворезба), „Словенка" (1938, офорт), „Майка ми" (1941, рисунка), „Пладне" (1944, дърворезба), „Водопой" (1944, дърворезба), „Миньор с кирка" (1944, рисунка), „Циганче от Варна" (1945, рисунка), „Автопортрет с шапка" (1949, офорт), „Портрет на Христо Ботев" (1949, суха игла), „Жажда" (1949, монотипия), „Портрет на Пенчо Славейков" (1950, суха игла), „Портрет на Георги Димитров" (1950, литография), „Леярна" (1952, суха игла), „Батачанка" (1957 линорезба), „Юноша" (1959 офорт), „Домакиня" (1959, суха игла), „След буря" (1966 монотипия), „Курсистка" (1969 суха игла), „Портрет на Н. Хрелков" (1971, суха игла), и др. От 1930 г. участва в ОХИ, колективни и изложби в чужбина - Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Варшава. Негови творби притежава НХГ, СГХГ, ХГ в Пазарджик, Бургас и др. обществени и частни сбирки в България и чужбина.

Награден с орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен (1966), почетен гражданин на Пазарджик.

Източник: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, А- Л - София, БАН, 1980 - с. 179-180.