10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ

Стихотворение

Необятното небе, слънцето и безбройните
звезди, чудните планети с тайнственост
светят
през израза на твоето лице.

Далечни планини с бели върхове,
извори и сини езера,
трептят
с могъщество и сила
през израза на твоето лице.

Обширните долини с пъстрите цветя,
безбройните градини със зрели плодове,
цъфтят,
ухаят, хранят
през израза на твоето лице.

Багрите на слънчево утро,
звуците и песните на славея,
чистите води на извора планински,
милват и лекуват
през израза на твоето лице.

В лазурни колесници с крила от
багри и лъчи, самите ангели и Бог
твори,
поглежда
през израза на твоето лице.

Цв. Г. Симеонова

Източник: „Житно зърно", г. IX (1935), кн. 4-5, с. 117.