3. ПИСМО НА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА ДО УЧИТЕЛЯ

Лом, 18.11.1929 г.

Привет от Лом! Тук най-красивата гледка е пристанището. Дунава е тих и бял, както го описва и поета. Повърхността му отражава леко небето. Бих казала с право, че тя е от чист седеф.

Трептят отраженията на разноцветните шлепове, спряли на пристанището. Слънчевите лъчи по своя блясък и топлина не отстъпват на тия от лятото. Само пожълтелите върби, надвесени над Румънския бряг, напомнят късната есен. На левия хоризонт се очертава голям параход, комините на който са изпъстрени с бели пояси; след себе си той тегли 5-6 шлепа, червени, сини, бели. Интересен е кръга, който прави, за да остави натоварените шлепове, а след това бързо и свободно се плъзна към пристанището. Образа на обикновения ежедневен живот се среща във всички същества, които сноват из улицата и пристанището. Сега добре разбирам защо този образ не ми е правил впечатление, тъй като той и мен е поглъщал в себе си. Може да се видят нещата правилно, само когато сме вън от тях или когато сме далеч от тях.

Тук открих 2-та си художествена изложба в салона на читалището, наречено „Постоянство". Имам 19 нови работи, рисувани от Рила, Витоша и от цветистите поляни край изворчето.

Главните ми табла са: Вярата, надеждата и любовта. Творческите сили на природата и Зовът към пробудените души. Всичко 36.

Правя опит да заинтересувам тукашната публика и учащата младеж с по- добре подготвената си изложба от по-напред.

Смея да се надявам на успех.

Целувам ви ръката:

Цветана Симеонова