16. ИЗЛОЖБА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

сп. „Завети", г. Ill (1936), кн. 8 и 9 - стр. 191

Цветана Щилянова, позната вече като портретистка от общите и дружествени изложби, предложи на столицата - от 8 ноемврий до 30 с.м. - своята първа самостоятелна изложба. Съдържанието на тази изложба се запълва предимно от портрети, писани с маслени бои или с пастел. Остатъкът от съдържанието запълват натюрморти, няколко скици и миниатюрни композиции и пейзажи и десетина копия от картини на Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др. Ако натюрмортът, скиците и миниатюрите могат да свидетелствуват за интересите и настроенията на художницата, ако копията от големите майстори на Европа могат да свидетелствуват за школовката на художницата в чужбина, както и за склонността й към сюжети и изразни живописни средства, същността и стихията на Щилянова са безспорно заложени в портрета. Реалистична натура, възприемаща света такъв, какъвто се чертае пред очите й, със свой дух, Цветана Щилянова е поклоница на академичното и в рисунъка, и в постройка и в съотношение на елементите на картината. Все тази академичност е, която се хвърля на очи и в техниката, и в баграта, и която характеризира всяка нейна работа като завършено цяло, като единно художествено произведение. Но светът на художницата, който е светът на човека във всички негови възрасти, не е само багрово и рисунъчно съществуване, ценно само като красота или само като декоративна същност, а преди всичко един дух, един мир идеен и емоционален. И тъкмо този мир, съчетан с веществения му израз - живият човек, е свежата струя в портретната живопис на Цветана Щилянова. Разбира се, като всички творци и тя е задължена да плаща понякога данък на професионалното в изкуството. А този данък е особено тежък и неизбежен най-много за портретистите, които в бедни страни главно трябва да изхождат и от вкуса на моделите.