14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

„Учителят по изкуството трябва да бъде един Велик Учител."

Понеделник, 6 февруари 1928 г.

„Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти."

„Търси ония нежни лиини на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот."

„Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено - а когато той преживява нещо, замислен нейде сам, върху някоя пейка; или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното."

„Когато човек излезе пред необятното, у него са явява страх, смущение, но после идва разширение на душата."

„Работи! С труд и постоянство всичко се постига!"

*  *  *

Неделя, 12 февруари 1928 г.

„Най-необходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!"

„Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш!"

„Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце."

*  *  *

Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството:

„Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице.

Тия три категории са:

1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи.


2. На човек, натоварен повече от силите му и

3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..."

Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция.

В един портрет има три важни неща, които непременно трябва той да съдържа. Има три свята, представени у човешкото лице: Умствен, чувствен и физически. Трябва челото с очите, носът и устата с брадата да се виждат и да бъдат верно предадени. Те са проекции на тези три свята."

4 септемврий 1928 г.

„В една композиция много важно е всяко тъмно петно да граничи със светло и обратното. Така се отделят фигурите. В композицията да се избягват успоредните и симетричните положения. В портрета същите правила са от голямо значение. В задния план боите са по-мъгляви - ударенията са в първия план. В композицията врата, да завие. Долната ръка да се моделира. Роклята в по-топло - виолет да бъде. фона да не свети. Златна рамка семпла. Сянката до лицето още по-тъмна (отляво).

Търсете, търсете, не се спирайте!

Търсете нови начини, винаги се стремете към по-големи постижения!"

„Целият човешки живот се свежда към връзката между причина и следствие. В него няма случайности, както няма случайности и в цялата широка вселена.

Всеки живот е устремен към нещо. Някаква незнайна сила привлича към себе си и човешката душа. Нещо те кара да работиш, да желаеш развитие, красота, то те кара да живееш. Ако аз бях сам в целия свят и никой друг не бе освен „аз", какъв смисъл има живота? Нещо незнайно стои зад всяко живо същество, зад цялата вселена и вътре в нея скрито. То е най-висшето в живота ни и пътя към него е съвършената красота. Красотата е извор на най-възвишените побуждения в душата ни, тя прави живота на скръбта по-смекчен, поносим. Вечен факел пред безкрайния нанагорен път е тя, съвършената красота, що ни води към Бога."

*  *  *

„Има лица, у които изразът - най-неуловимото, се съдържа от тъй тънки трептения, щото трудно художникът може да ги нарисува. Нито фотография може да предаде лицето им верно. А може само онзи художник, който е развил тънък усет, най-тънка чувствителност. Тая чувствителност може да се придобие, тя може да се развие.

В хубавите картини боите не изглеждат като нещо статическо, а сякаш са живи-тетрептят."

*  *  *

29 септември 1933 г.

(След завръщането ни от Париж)

Забележка: Цветка е била в Париж със сестра си Роза и Данко Симеонов, съпруг на последната. Затова вероятно е писала „ние".

„Изкуството действува възпитателно.

Красотата поражда благородни чувства."

*  *  *

Изгрева, 5 февруари 1934 г.

„Важното в един портрет е да се предаде външната прилика и вътрешната прилика.

Започни от най-малкото!

Нарисувай например следните контрасти:

1. Красотата, добродетелта - и грозотата, порока;

2. Смелост - и страхливост (или смелия и страхливия човек).

В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера.

В изкуството не слушай никого! Слушай само себе си!

Човек за да успее в нещо, трябва да има голямо постоянство. Успехът ще дойде. Мъчното е докато водата си проправи път. Веднъж протече ли - тя вече постоянно си тече.

*  *  *

1933-1934 г.

Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж

„Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото.

То са три основни черти, които показват:

1. посоката на ума

2. посоката на сърцето

3. посоката на волята

Изкуството не е нещо статическо и то не може да представи така човека (т.е. статически) - то предава само разни моменти от човешкото лице. Не важи в кой негов момент ще го представиш, в момент на какво изражение - важното е да предадеш тия три основни черти.

Изражението на лицето се влияе от външната страна и условия, които въздействуват на настроението ни."

*  *  *

Изгревът, 9 октомври 1933 г.

„В една хубава картина трябва да има въздух, дълбочина, атмосфера.

Неправилно е да се работи на четки, така рисунката става твърда. Правилното е: всяко поставено петно може да има един остър контур, но от другата страна пък е замъглено. Изобщо боите в натурата се преливат, не са като мозайка. Там, дето между две части има въздух, по-предната трябва да се направи с остри контури, за да излезе напред.

За портретите: „По-светли бои, главата да излиза от фона.

Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето.

Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка; не са големите неща, които ни носят радост."

Един художник трябва да има въображение - ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да нарисува както трябва.

Най-хубавия портрет е онзи, в който има най-малко сянка."

За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни. Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа

Приликата на едно лице е в ония непроменни черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи.

Най-важното - това са очите.

Когато един художник рисува един портрет, трябва да търси посоката на ума, сърцето и волята. Това се изразява чрез погледа му, който излиза от очите му.