Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха. Приятелите се погрижиха за нея. Вземаха я под своите грижи. Бабичката все повтаря: „Аллах ви изпрати! Аллах ви изпрати!""
Всички, които се молят на един и същ Господ са поданици на една и съща държава, където и да се намират. След този случай турците разправят: „Щом тия са слуги на Аллаха значи са наши приятели и братя." Така бе създадено едно мълчаливо съгласие на добронамереност между българи и турци в айтоския край.
