3. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Спомени на Марийка Марашлиева

Запознаването ми с художничката Цветана Щилянова или както я наричаше брат Петър Филипов - Цветка, датира от 1973 г. Преди това бях чувала за нея, че е известна художничка, много даровита и т.н., но това беше времето, когато съм живяла в Русе до 1972 г. А там, в Русе, имахме братски салон на ул. „Мария Луиза", сега ул. „Станке Димитров", в който салон имахме два портрета, рисувани от Цветка: единият на Учителя, а другият на Христа. Това бяха всъщност копия на портрети, рисувани пак от Щилянова. Портретите бяха поръчвани от брат Петър Филипов, който влизаше във връзка с Цветка Щилянова. Трябва да добавя още нещо. Цветка Щилянова прави два пъти копие от портрета на Учителя за братския салон в Русе, тъй като първия път портретът беше иззет и вероятно унищожен. Брат Новаков Йордан, който беше ръководител на Братството в Русе, казваше за портрета на Учителя, че е бил взет в милицията на 6.12.1956 г., когато бе иззета и литературата на Учителя по нареждане на Тодор Живков. Понеже рамката на портрета беше много хубава, той отишъл в милицията да я поиска и там като извадили портрета от рамката, започнали да го тъпчат с крака. След това поръчахме нов портрет на Учителя, който стоеше в салона ни в Русе, докато последния беше продаден от собственика му Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев. Бащата Тодор Ковачев построи салона със собствени средства и на свое място в двора си, който ползвахме до 1971 г.

И тъй, брат Петър Филипов се познаваше с Цветка Щилянова много по- отрано, той влизаше във връзка с нея, той правеше поръчки за портрети и на други Братства в страната. Та брат Петър донесе в салона в Русе портретите готови, с хубави и подходящи рамки. После тия портрети бяха скъпи и той беше дал лични средства, както и други бяха дали пари за тая цел още при обзавеждането на салона или бяха дали печка, стенен часовник или други неща. Брат Петър разбираше много добре, че портретите на Цветка Щилянова имат голяма художествена стойност. Той беше поръчал и за себе си лично един портрет на Учителя с пастелни бои, рамка и стъкло, и един портрет на Христа с блажни бои, като казваше, че портретът на Христа Цветка е рисувала по данни, дадени от Учителя, а същевременно се е ползвала от друг портрет на Христа, изработен от някакъв голям художник. Последният пък бил рисувал своя портрет, като е ползвал пръстена на римския император Тиберий, който носел образа на Христа, изработен върху пръстена си.

Когато през 1972 г. аз отидох да живея в София, често пъти бивах в дома на брат Петър Филипов, особено когато имаше някакъв голям празник, като пролетното и есенното равноденствие или Петровден, или 27 декември - денят, когато Учителят си е заминал и др. Естествено тогава брат Петър се подготвяше един-два дни преди празника. Той се представяше като домакин и като майстор- сладкар (нали такъв си беше по професия) много добре пред гостите, които поканваше. Естествено в домашна обстановка той можеше да покани малко братя и сестри и обикновено бивахме на вечерята десетина души. Но за тая цел той имаше нужда от помощник. И тъй, когато аз бях в София, брат Петър ме викаше да му помагам. После по Великден той правеше хубави козунаци, от които изпращаше на приятели в София по мен или друг някой приятел, защото в дома му живееше известно време Ангел Ангелов от Варна, както и неговият племенник Филип - син на брат му Ною от Русе. Та той изпращаше по нас козунак или пък някое писмо - покана за някакъв празник на някого. Така съм отивала у сестра Цветка да й занеса козунак от брат Петър за 11 май - нейния рожден ден и у някои други приятели.

Брат Петър правеше посещения на някои приятели в София, с които се познаваше и някои от които впоследствие станаха и мои близки. Така на някакъв празник брат Петър беше поканил гости, между които и художничката Цветка Щилянова. Тогава може би за пръв път я видях. Тя беше вече доста възрастна, но облечена с голям вкус, много фина и културна, и правеше впечатление с обноските си към всички. През време на вечерята не си спомням какви разговори са се водили, но си спомням, че тя беше много неспокойна поради това, че е станало вече доста късно и как ще се прибере у дома си. А брат Петър, това помня много добре, се замисли за момент (а той много често предчувстваше нещата) и й каза: „Не се тревожете, сестра, казаха ми, че ще помогнат за Вашето завръщане." И наистина, след вечерята брат Петър изпрати Ангел на улицата, за да спре някое такси, с което сестра Цветка да си отиде и за учудване на всички присъстващи - Ангел излиза на външната врата и в този момент минава пред вратата едно свободно такси. Ангел спира таксито и сестра Цветка си тръгва незабавно за в къщи.

Кога е предала скиците си върху образа на Учителя, не ми е известно. Навярно това е станало по-рано, преди да дойда в София или тя ги е предала лично, или чрез някого, за което обстоятелство не е ставало дума пред мен. По тоя въпрос вероятно ще могат да дадат сведения други приятели, защото скиците са били давани във Варна за преснемане и брат Петър неколкократно искаше скиците от Ангел и питаше за тях, а те се бавеха, докато накрая скиците били изпратени препоръчано по пощата до Петър Ганев и оттам предадени на брат Петър. Спомням си колко брат Петър беше неспокоен за скиците, да не се изгубят. Тогава разбрах колко много е ценял брат Петър скиците, които сестра Цветка е правила, преди да нарисува портрета на Учителя. Брат Петър е имал връзка с разни адвокати във връзка с дела, за които е бил ангажиран и разбирал, че скиците на един художник са много важен документ за самия художник. Той вероятно е дал да се направят две или три копия от тия скици и те са правени от сестра Цветка в салона, когато Учителят е говорил. За тия скици, които първоначално сестра Цветка ги подарявала, Учителят много строго й казал да си ги събере и да ги пази, защото те съставляват едно цяло. И така скиците на с. Цветка бяха вече извадени на фото-хартия.

На мене не беше известно, че оригиналът на портрета бил у художника Борис Шаров. Но по-късно, когато разбрахме, че Борис Шаров не е добре със здравето си, брат Петър ме покани да отидем у художника. Така двамата отидохме у Борис Шаров и го помолихме да предаде портрета на брат Петър. Портрета на Учителя - оригиналът, бил даден на съхранение у Шаров и бил между неговите портрети, за да може да се запази. Брат Борис Шаров даде съгласието си и портрета бе пренесен в дома на брат Петър от един приятел, син на брат Драгомир Василев - адвокат. Портрета лично съм виждала. Той се пазеше в специална кутия от дърво, четвъртита. Портретът беше четвъртит, в рамка със стъкло. Брат Петър казваше, че трябвало много внимателно да се пренася, защото портрет, работен с пастелни бои, с течение на времето и при тръскане се уврежда. Та брат Петър независимо, че портретът беше в кутия, но той го уплътни, като постави хавлиени кърпи между портрета и кутията. Това той направи най-старателно, защото за него всичко, което беше във връзка с Учителя, беше свещено.

След заминаването на брат Петър Филипов, портретът остана у неговия наследник Филип, който ми го продаде и аз го прибрах в дома си.

Като имах предвид, че брат Вергилий Кръстев цени творчеството на художничката Цветка Щилянова, на която Учителят лично е позирал, за да нарисува собствения му портрет, аз предложих на Вергилий Кръстев да го вземе за съхранение в дома си, тъй като аз нямам подходящо място за портрета. Той прие предложението ми при условие, ако и аз приема да ми заплати сумата, която съм дала за него. Аз се съгласих и предадох портрета на Учителя - оригинал на брат Вергилий Кръстев, който го пренесе в дома си.

По-нататък, тъй като по начало този портрет е бил откупен от стенографката Елена Андреева, двамата с брат В. Кръстев отидохме при последната и поискахме нейното съгласие портрета да бъде съхранен у брат В. Кръстев, като подробностите са описани в отделен протокол, който е приложен допълнително към настоящия труд.

Как са попаднали скиците на Цветка Щилянова у Петър Филипов, не ми е известно, но вероятно тя лично ги е дала, за да бъдат преснети на фотохартия във Варна.

Брат Вергилий се опита заедно с мен през 1989 г. да влезе във връзка със сестра Цветка Щилянова, обаче такъв контакт не можа да се осъществи. Тя беше вече много възрастна, а и нейният съпруг беше поел грижата за нея, та трудно се влизаше във връзка с нея. Единствената връзка, която успяхме да осъществим беше тая, в писма да й поставим въпроси, на които тя да отговори по точки с по няколко реда. По този начин нейните отговори представляваха нейния разказ. От една страна имахме въпросите към нея и от друга страна разказа на художничката. А тя беше при нозете на Мировия Учител, при нозете на Онзи, чийто портрет рисуваше и чието изявление бе на живия Божествен Дух и проявление на Господния Дух на земята.

Следват препис на въпросите към нея и съответно отговорите от номер 1 до края, на които е отговорила последователно. А по какъв начин се осъществяваше? Отначало изпращахме писма с въпроси, отбелязани последователно по точки и тя отговаряше на всяка точка с по няколко реда и затова решихме въпросите да бъдат представени отделно, а и отговорите също да бъдат представени отделно по точки. По този начин отговорите ще представят разказ на Цветана Щилянова. И естествено по такъв начин от една страна ще имаме въпросника, а от друга страна разказа на Цветка, който не е последователен, ако се прочете изцяло. Тя бе в напреднала възраст и беше така устроена, че можеше да отговаря само на точно поставени въпроси. Отговорите й бяха толкова кратки и оригинални за нейната индивидуалност, че не беше възможно да се преработят или да се предават в друга форма. Затова ще се задоволите с въпросите и отговорите. Ако някой не е доволен, той е трябвало да дойде, да се роди между българите в тази епоха и да свърши тази работа по- добре от нас. И понеже много бяха родени и много бяха дошли на Изгрева, и много бяха онези, на които Щилянова бе правила портрети, но никой от тях не реши и прие да свърши тази работа. Ние я свършихме дотолкова, доколкото ни позволяваха условията и възможностите на Щилянова, а нейните бяха ограничени поради възрастта й и по причина на това, че тя съжителствуваше с човек, който я държеше като в затвор в един апартамент и не й позволяваше да контактува с никого. Затова всички въпроси се написваха на писмо и се изпращаха по пощата, и понеже тя лично получаваше пощата, а ние знаехме това от нея, защото това й бе единственото разрешено нещо от нейния надзирател на затвора - апартамент. Тя скришно от него прочиташе писмата ни и изпращаше отговор по пощата. По такъв начин събрахме някои сведения, които тя ни даваше. Аз съм имала нееднократни срещи с нея в този период, но тя винаги беше изплашена от нейния надзирател, да не би да направи някакво нарушение. Чак тогава си спомнях как Петър Филипов разказваше, че Щилянова е споделяла с него, че той - съпругът й, я пребивал като куче. Дори си спомням, че за рождения й ден за 1 май ние й поднасяхме по един козунак от онези, които правехме в дома на Петър Филипов, а Петър беше майстор-сладкар и си разбираше от занаята, а и ние му помагахме, но за онези, които ги вкусваха, това беше истинско удоволствие. Накрая тя помоли да не й се изпращат, макар че ги харесваше, понеже надзирателят й забранил, а че това, че тя скришном пишеше и ни изпращаше писма, имахме съвсем друго обяснение. А това беше откликът на нейната душа, която е била при нозете на Всемировия Учител и онази душа, която е съзирала аурата, излъчваща се от еманацията на Христовия Дух, личността Щилянова беше рисувала портрета Му. Затова данните, които получихме от нея, бяха повече от геройство и бяха писма на един жив затворник и заточеник до онези, които трябваше да напишат истината за нейния живот. И затова ние описваме тези неща свободни и по съвест, и без никакво угризение. А каква е истината? Истината е тази, че човешката душа е свободна и стремежът на човешката душа към истината е онзи вътрешен подтик на човешката душа за общение с Бога. А тя беше при нозете на Всемировия Учител и като човешка душа и като личност Цветка Щилянова при нозете на Онзи, чийто портрет рисуваше и чието изявление бе на живия Божествен Дух и проявление на Господния Дух на Силите по земята человеческа. Затова портретът на Щилянова е портрет на общение на една човешка душа с Бога и общение на личността Щилянова с образа на Мировия Учител.

Бях чувала за художничката Цветка Щилянова много неща, понеже много братя и сестри й бяха позирали, защото много от портретите се намират в наследниците им. А колко са тези портрети? Може би да има към стотина, като се има предвид, че тя е работила активно до 1980 г. Тя бе една от малцината портретисти, за които любителите на нейното изкуство чакаха ред, за да позират пред нея. Всеки един от тях, сядайки пред бялото платно на статива, предварително знаеше, че Всемировият Учител също тъй е седял пред нея с необходимото смирение. Редно е тези портрети някой да ги събере от тези наследници, защото това не е само творчеството на Щилянова, а това са образите на последователите на Учителя. Много е интересно след време да се сравнят фотографските ликове на онези, на които са позирали пред художничката и художествения образ от друга страна, предаден от Щилянова на същите тези хора. А защо? Художникът, който е рисувал Учителя, е влезнал в неговата аура, доколкото е могъл и под действието на тази аура са се отворили онези духовни очи за онова преливане на цветове и краски, които излъчва всяка една личност и всеки един образ. А светлината, която излъчва всяка една личност, е светлината на неговата аура, а неговата аура се създава и осъществява от чувствения му свят, т.е. от астралното му тяло, както и от умствения му свят или от менталното му тяло. Или по-точно казано, каквито мисли минават през ума му и каквито чувства минават през сърцето му, такъв е неговият умствен и чувствен свят. И такава е неговата аура и такава светлина излиза от аурата. В случая духовните очи на художника Щилянова е запечатала много неща на тези платна от образите на последователите на Учителя, така че от тези платна можем да съдим за духовния образ и лик на тези последователи на Учителя. А що се отнася до скиците, които е правила предварително и които са един подготвителен етап, чрез който е трябвало да мине от онази физическа форма на линията, която е дело на пластичността на всяко едно лице, а тази пластичност се определя от силовите линии, излизащи от това лице, а тези силови линии представляват посоката на силите на това лице, а силите са проекция на силите, които движат човешкия дух, а човешкият дух, когато е в общение с Божествения Дух, то силата на Божествения дух е сила на човешкия дух, а силата на човешкия дух се проектира чрез неговите силови линии, които са посоки и проекции на енергии в умствения, чувствен и физически свят. Затова тези скици са ценни именно от тази гледна точка, която бе описана по-горе. Те ще останат като едно завършено цяло заедно с портрета на Учителя, защото това е и мнението на Учителя. Тези скици бяха предадени от племенника на Петър Филипов на д-р Вергилий Кръстев, който съхранява и самия оригинал, както е отбелязано в протокола.

Получаването на писмата бе цяла одисея и е трудно да се опише този процес, но все пак те пристигнаха и ние работихме с тях. Когато научихме според нашите очаквания, че тя има и тефтерчета, направихме неимоверни усилия, за да ги получим и ние ги получихме съвсем случайно, по съвсем случаен начин, като аз отидох и те ми бяха връчени случайно. И понеже знаете, че няма случайни неща, а това беше една битка за освобождаване на онзи затворник от неговите вериги. Благодарение на това, че тя бе запазила в себе си онази жива и осъществена на времето връзка между нея и Учителя, и която връзка бе недосегаема за други похотливи ръце, тя откликна на повика на нейната душа, и така тя предаде случайно тези записки, от които ще бъдат извадени в отделен раздел, всичко написано от нея през време на Школата. Надяваме се, че ще получим и онези тетрадка, която е представлявала неин дневник и която задържа, като твърди, че нещата от нея не са важни и интересни за нас. Ние смятаме, че тя е подложена на онези сили, които я държат завързана отвътре и отвън, и се надяваме да дойде онзи ангел-хранител на нейната душа, който да я отвърже за миг, да вложи светлина в нейното съзнание, да я освети и да я накара да предаде тетрадката и други още неща за съхранение, и за работа върху нейните материали. Това ще бъде нейното вътрешно освобождение и ние можем да помогнем само по този начин. А когато светлината проблесне в ума й и тъмата се отдръпне, смятаме, че в този миг тя ще осъзнае ценността на онези неща, които държи и ще ги предаде на нас съвсем случайно. Ние работихме с нея изключително на този принцип. И без помощта на невидимия свят на онези, които движат чрез нас цялата тази работа, ние не бихме могли да сторим нищо. При нея това не бе правило, а принцип за работа и за осъществяване на нашия план. Ние правихме чрез писмата си до нея постъпки към невидимия свят, защото знаехме, че въпросите, които задавахме, не ги задавахме на нея, защото тя бе паднала в плен и нямаше свобода и свободна воля. Ние чрез тези писма задавахме въпроси, чрез нея на нейния духовен ръководител, и всички писма, които получавахме и текстовете в тях бяха така написани, че представляваха ребус и който трябваше да се разгадава. Затова ние решихме да разделим на няколко части и да систематизираме данните от писмата й в няколко раздела. Като в единия раздел цитирахме въпросите и отговорите, които се отнасят за художничката Цветана Щилянова и за процеса, при който е осъществено прехвърлянето на образа на Учителя върху бялото платно чрез нейните ръце. Във втория раздел се постарахме да проследим биографичния живот на Цветана Щилянова и нейното семейство, а третият раздел озаглавихме „Изповедта на една душа", като в него включихме нейния житейски път, който минава през страдания и мъчения, за да може тази душа да се добере до онази светлина, която е съхранявала в нейното свръхсъзнание, а сега в житейския си път я е загубила и нейната душа я търси и може да намери единствено в пътя, посочен в Словото на Учителя. А лично на нея това е видно в писмото от Учителя до нея. „Мисли добре, живей добре, работи добре, това е смисълът на онова, към което се стремиш. Приемай само чистата светлина на Мъдростта, храни се с живата храна на Любовта, следвай пътя на Истината и ще ти бъде добре. Животът е училище за умните. Само Божията Любов носи пълния живот." Ето това е пътят на нейната душа, предначертан от скрижалите на Божествения Дух и от ръцете на Всемировия Учител, скрепени със скрижалите на Духа, обозначени чрез неговия свещен подпис Беинса Дуно.

В италианското списание в книжка номер 1 от 1950 г. на име „Quadernil del 2000" на стр. 25-26 е публикувана статия от неподписал се автор, но в забележка отзад пише, че материалът е съставен от „Учителят говори" - „Le Maitre pari" (София, 1937, 1942). На първа страница има скица на Цветана Щилянова от ноември 1933 г. Статията е озаглавена „Le Nuovo insegnamento del Maestro Danov".

В раздела, който изваждаме от нейните тефтерчета, ще намерите материал, който се отнася за нейния житейски път. Там са отбелязани изречения, които представляват записано дословно оригиналното Слово на Учителя, което е изказано от Него по различни поводи и в различно време. Това Слово в някои случаи е предоставено лично за нея поради това, че параметрите на нейната душа боравят с абстрактни неща, който е свят, където живее и се движи като проекция от сили нейното изкуство. За нея тези неща са реални, но за нас са абстрактни поради това, че се движим в друг свят, различен от нейния. Но понеже Словото на Учителя обхваща Божествения, духовния и физическия свят, обхваща всички души и насочва техния път в движение, в посока за общение с Божествения Дух. Затова това е част от Словото на Учителя, както и пътят на Цветана Щилянова е път на една душа, дошла в Школата на Учителя. А всички души, определени за Школата, бяха призвани от Учителя. А какво реализираха, ще оставим тази преценка на Христовия Дух.