3. ВЪЗБРАНАТА

Златка Стефанова Константинова

Веднъж исках да се срещна с Учителя, но Савка беше застанала между стълбището на горната стая и малката стаичка долу. Като ме посрещна, каза: „Какво обичате?" Викам: „Искам да се срещна с Учителя, на Него ще кажа какво искам." А тя ми отговори: „Учителят не приема никого." Тогава аз застанах така в недоумение, но в тоя момент Учителят се показа на балкончето и каза: „Сестра, пуснете Златка да влезе," защото Той ми викаше винаги Златка. „Пуснете я да влезе в Салона, аз сега ще слеза." След това Учителят слезе долу, прие ме, попита ме какво искам да Го питам и аз му казах молбата си. Втори път пак така се опитах да отида при Учителя, защото имах да Го питам по друг въпрос, защото аз за всичко Го питах. И тоя път пак ме посрещна Савка и ми каза, че Той не приема, обаче Учителят се показа и пак по същия начин слезе долу и ме прие, пак в Салона. Прие ме в Салона, а не в стаичката (приемната). Защото тя е била там. С Учителя много пъти съм разговаряла и в Салона, както и на двора, когато Го срещна и искам да Го питам нещо, както и на полянката. Характерно е, че Савка не даваше някак на другите да се доближат до Учителя, а ние имахме въпроси, които искахме да Му поставим, да Го питаме. Аз за всяко нещо, даже когато щях да се омъжа, ходих при Учителя да Го питам дали кандидат-женихът е подходящ. Това е другарят ми. И Той, разбира се, ми каза своето мнение.

Въднъж, връщайки се от Рила, първият автобус мина с Учителя, а след това нахлу водата от реката и заливаше пространството пред нас и нашият автобус навлизаше във водата, но аз пищя, бях малко дете тогава и казвам: „Не, върнете се, не можем да минем от тука, в никакъв случай." И тогава, понеже аз много плачех, моят баща като разумен човек каза: „По-хубаво да се върнем, отколкото детето толкова много да реве. То има причина, за да реве." Тогава имаше проливен дъжд и беше станало голямо наводнение. Силна вода идваше от планината и се стичаше с голяма сила и влачеше каквото й попадне. Аз бях ученичка тогава и не си спомням къде точно беше това място, което трябваше да преминем.

Тогава Учителят ни посрещна на другия ден и каза: „Вие трябваше да се върнете веднага като чухте Златка да вика да се върнете." Добре, че послушаха навреме и се върнаха, защото рискувахме да пострадаме. Тогава успя само първият автобус с Учителя да премине. Ние виждахме как се отдалечи автобуса, в който беше Учителят. Но важното е, че аз като видях силната вода се изплаших и заревах. Моментът беше много опасен. Ако бяхме нагазили, загиваше целият автобус, в който бяхме ние. Така бяхме спасени от водната стихия.

Забележка на редактора: Това е допълнение към „Изгревът", том VI, стр. 392, да бъде с номер 9. Бащата на Златка Константинова е Георги Константинов.